Те казват, че които не се учат от историята, са обречени да я повторят. Да се надяваме, че вицепрезидентът Джо Байдън и македонският премиер Никола Груевски имаха на ум именно това, когато се срещнаха по-рано този месец и обсъдиха интеграцията в ЕС и НАТО, нажежаващата се политическа схватка в Скопие по повод предстоящите парламентарни избори, и мигрантската криза, която раздробява Европа. Ако 20-и век ни научи на нещо, то е, че Балканите предизвикат кошмари, когато не действаме правилно, коментира Джей Дий Гордън, който е бил главнокомандващ на американските ВМС и говорител на Пентагона.Ето и целия му анализ, публикуван в The hill:
Първата световна война започна в Сараево, където сръбски националист уби гостуващия наследник на австро-унгарския императорския престол. Втората световна война е продължение на Първата заради прекалено суровия Версайския договор. Балканите бяха регионът на следващите големи войни в Европа. След самовзривяването на комунизма и рухването на Желязната завеса Югославия се разпадна на няколко минидържави, което бе подхранвано от етнически и религиозни конфликти. Старата битка между мюсюлмани и християни отново изплува на повърхността. Научих това лично, докато служих като морски офицер на Балканите и Адриатическо море през 1990-те при операциите на НАТО в Босна и Косово.
Да припомня, че мюсюлманските османски турци бяха окупирали християнска Югоизточна Европа векове наред. Днес международни джихадисти се стекоха в Босна, за да „защитят мюсюлманите“. Сред тях бе и Халед Мохамед, етническият пакистанец от Кувейт, който най-вероятно е организаторът на атаките от 11 септември 2001 г. Трагичното е, че Балканите могат да бъдат разкъсани отново, започвайки този път от Македония. Задаващата се мигрантска вълна може да бъде много по-голяма заплаха от политическата криза с изборите. Това е, защото Македония е заобиколена от три страни от ЕС и от НАТО, които обаче се грижат за всеки друг, но не и за нея. А разположена по северната граница на Гърция, тя е централният канал по пътя към по-богатите страни. Само през миналата година над 700 000 бежанци са минали през Македония – нещо немислимо за една нация от 2 млн. души. И тя все още е оставена сама да се справя с тежкото положение. Но по-лошото е, че с идващата пролет потокът от хора от Близкия изток отново ще залее страната. До момента Македония избегна големи бедствия с мигрантите, заради което заслужава признание. Но какво ще стане, когато по-богатите страни като Германия, Швеция и Франция затворят границите си и се справят с миграцията – процес, който виждаме, че вече е тръгнал? Македония ще се окаже пълна с безкраен брой мюсюлмански лица, търсещи убежище – ето това ще се случи. Подобен катаклизъм лесно може да предизвика следващата война на Балкани, където Македония е толкова крехка.
И така – какво да правим? Първо, нека не забравяме Македония и Балканите. Те също заслужават нашата подкрепа, нищо че Северна и Западна Европа присъстват много повече в заглавията. Второ, да бъде създаден Балкански център в Скопие. Това трябва да включва доста голям контингент на НАТО за борба с трафика на хора, оръжие и наркотици. ЕС трябва да помогне на Македония да вдигне подобно на Унгария ограда по границата й с Гърция, която доказа, че е неспособна да се справи с мигрантите. Трето, Гърция да спре да блокира интеграцията на Македония в икономическите и военни съюзи на Европа заради спора за името. На последно място, трябва да се държат под око самите избори в Македония. ЕС поне трябва да накара 4-те главни партии в Македония да спазят демократичния процес и да проведат изборите през април, както бе договорено миналото лято.
Погрешните действия на Балканите струват много скъпо. Макар че днес няма недостиг на рискове за Запада, би било голяма грешка, ако той не се ангажира градивно. /БЛИЦ