– Здравей, Бранко! Ти си основната фигура в създаването на Клуба на Българските Писатели на Хорър „LAZARUS”. За него писаха немалко медии, включително и ние. Кажи, как се прие създаването на клуба?
– Здравейте и благодаря за интервюто! Да, доста медии отразиха създаването на клуба, вкл. и Дейли Прес, мерси. Много хора приеха радушно създаването на клуба, било читателска аудитория, било колеги писатели, получихме немалко поздравления. За съжаление, естествено, станахме обект и на завист от някои подобни фракции в родното фендъм пространство, по-специално определени личности, на които не им се понрави новината че млади, сериозни и отдадени на жанровата литература младежи са създали нещо подобно, но те са ирелевантни.
– Кое наложи създаването на този клуб?
– Този клуб е създаден в памет на един голям мъж, писател, преводач, рок-журналист и приятел – Адриан Лазаровски, напуснал ни преди броени месеци в автомобилна катастрофа. Кръстихме клуба по този начин в негова чест, а създаването го наложи ситуацията в страната, и от литературна гледна точка, и не само. Трябва да сме единни, да си помагаме и да се подкрепяме било в книгите които пишем, било в идеите и проектите които ще развиваме, било и дори в битов аспект. Освен това, отдавна имаше нужда от създаване на подобно литературно обединение: има клубове по фантастика, по фентъзи, смесени, клубове по разни мъгляви неопределени критерии, сега най-после има и клуб на авторите, творящи в праведния жанр на ужаса, на хоръра. Обединени ще устоим.
– Разкажи малко повече за бъдещите проекти на клуба.
– Първият проект ще е сборник разкази от членовете на клуба. Планирали сме да излезе пролетта, на 4 май, когато е рожденият ден на патрона на клуба, той тогава щеше да навърши 40. Вторият проект ще бъде сборник с авторски разкази на самия Адриан – той приживе имаше издадени романи, ала разказите му бяха разпилени по сборници, списания, дори вестници и така не излязоха самостоятелно в една книга. Той е планиран за по-късно, есента-зимата. А след това идва ред и на трибутен сборник в памет на Лазаровски – от писатели, които го познаваха приживе.
– Лесно ли се става член на Horror Writers Club “LAZARUS”?
– Никак. Приемаме нови членове веднъж годишно аз и зам.-председателя по единодушно усмотрение. Трябва да пишат хорър, и то добре, да са готини, да може да се разчита на тях, да са отдадени на жанра, да гледат сериозно на писането, за предпочитане да са млади хора…
– Знам, че клубът се помещава в София. Членовете му предимно столичани ли са?
– Оу, напротив. Естествено, имаме няколко члена софиянци, но болшинството са родом от провинцията и немалко и в момента я обитават за постоянно. Аз например съм от Свищов, но има и членове от Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово, Севлиево, Ямбол, Сливен, Враца, Монтана, Плевен, Пазарджик, Добрич и др.
– Видях, че притежавате специални клубни карти, които дори имат магнитна лента на гърба. Какво отварят тези карти?
– А, това е един много хубав въпрос 🙂 Въпросните карти отварят специална стая в центъра на София, бивш офис, където провеждаме сбирките си – както официалните ежемесечни, така и седмичните неофициални. Има маса, столчета, фотьойли, диван и толкова. Семпло е обзаведена, но всеки член на клуба там може да дойде, да се види с колегите, да хапне, пийне, ако му се наложи да си почине, да пише на спокойствие или пък да преспи, ако е дошъл на гости от провинцията. Естествено, не е изключено и да си доведе момиче, не сме ангели.
– Ти си плодовит автор, вадиш ново заглавие веднъж на година и половина-две. Не мога да не те попитам – работиш ли над нещо ново в момента? Какво да очакваме от теб?
– Имам готови 120 страници хорър, което прави наполовина завършен сборник, но сериозно се замислям такава ли да бъде петата ми книга. Доста станаха сборниците, не знам дали не съм вече поизнервил аудиторията си. Другите вариант, между които избирам са фентъзи книга-игра или роман военна екшън-фантастика.
– Не мога да не задам и един болезнен въпрос – как вървят продажбите на книгите ти.
– Не мога да не върне един болезнен отговор – все по-слабо. Вторият ми сборник, „Човекът който обичаше Стивън Кинг” е пред изчерпване, от него са останали двуцифрено число бройки, той бе много успешен. Следващият, „Пустинния Скорпион”, който съдържа разкази фентъзи и фантастика е реализиран на 2/3, също се представи нелошо. Виж, най-новият ми сборник хорър, „Априлска жътва” не тръгва така смело. Но може би е рано да правя обобщения, все пак е книга на няма и два месеца. Имам чувството, че колкото по-добри книги пиша, толкова по-малко се продават, хахаха! Е, нека има повод враговете да се радват, а и пилците се броят наесен.
– В такъв случай, как виждаш бъдещето на родната жанрова литература?
– Виждам го в бутикови тиражи на хартия, които след изчерпване ще бъдат качвани като безплатни електронни книги. Виждам как авторите си ги разпространяват сами, понеже през книжарници вече стана безпредметно: искат безбожни проценти, продават смешно малко, забутват ни книгите където и факир не може да ги открие, бавят се с отчитания или направо те завличат с пари и книги… Авторите ще продават книгите си по представяния, премиери, панаири на книгата, в лични срещи с читатели на ръка или ще ги изпращат с куриери и по пощата в страната и чужбина. Това е. Знам, че не звучи много розово, но трябва да бъдем реалисти.
– За финал: защо пишеш.
– Защото това ми е призванието, това е, което искам да правя, което ме изпълва с живот и ме кара да се чувствам човек. Защото мисля, че имам какво да кажа и целта ми е с творбите си да доставям удоволствие: и на себе си, и на читателите. Искам когато някой посегне към моя книга и накрая я затвори в него да не остане разочарование, че си е похарчил парите и времето, вместо да ги даде за нещо друго смислено. Да остане с добри чувства, най-общо казано. Да творя други светове и реалности, където да се скрием за малко от тази е нещото, което ще правя до края. И не мисля да спирам.