Татяна Дончева е политик, лидер на ПП „Движение 21“. Влиза в надпреварата за президентския пост след провала на преговорите за обща кандидатура в ляво. Има юридическо образование. Участва в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.
На частичните местни избори за кмет на София през 2005 г. е кандидат на БСП, „Български социалдемократи”, ПДСД и ЗПБ и остава втора след Бойко Борисов. В началото на 90-те работи като прокурор в Софийската градска прокуратура. Главният прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. Като прокурор в СГП, Татяна Дончева отказва да регистрира ДПС като политическа партия. Предполага се, че това е мотивът, заради който тя е освободена от прокуратурата.
Като адвокат защитава интересите на „Мултигруп”, както и редица други корпорации, застрахователни компании, партии.
– Г-жо Дончева, проява на неуравновесен женски характер, на личностни дефицити у Корнелия Нинова или принципни различия не случиха чаканото единство в кампанията за президент в ляво?
– В моите очи ситуацията изглежда така: „Движение 21“ не е било питано дали да бъде включвано в допитването на БСП. Нас ни уведомиха, че сме имали необичайно висок процент на симпатия от членовете на БСП да участваме евентуално в партньорство по издигането на кандидат за президент. Аз си мисля, че имам представа от отношението на членовете и симпатизантите на БСП към нас. Мъча се да бъда обективна, без да отправям упреци към когото и да е. Има голяма част от членовете на социалистическата партия, която се отнася към нас със симпатия. И към мен, в частност. Има и голяма част хора, които се отнасят с антипатия. Считат, че ние проявяваме някаква неблагодарност и че партията мен ме е създала лично като политик, като човек.
– Не е ли така в действителност?
– Категорично възразявам, защото аз съм станала член на БСП на 38 години. Не съм членувала нито в БКП, нито в БСП преди това. И няма как 38-годишен човек да бъде създаван. Каквото си създал, си го създал, и то сам. Аз съм влязла в БСП през най-трудните времена, през 1998 г. И то като човек вече с биография.
– Не искат ли обаче и двете групи – и харесващите ви, и неодобряващите ви, обединение?
– И двете групи желаят обединение, ама си го представят като механичен процес. Когато ги питаш как си представят това обединение – две партии, три или пет, когато се събират, за да правят коалиция и партньорство, трябва да е ясно кой какво дава. И срещу какво.
– При вас кой какво сложи на масата?
– Тук такова мислене няма. В БСП отношението е като на децата на разведени родители, които искат родителите им да се съберат и не се интересуват от това, че междувременно те пет години са разделени и имат други партньори и други деца. И това трябва да бъде преодоляно. Аз го казвам, мисля, в разбираем текст, защото, като си сипем взаимни упреци да си обясняваме кой имал по-голямо его, много ни се смеят. Партньорство може да стане немеханично. С ясни гледни точки и с уважение към другата гледна точка. Според мен на този етап не може да стане.
– И все пак не останаха ли много разочаровани и обединение в ляво не трябваше ли да се случи?
– Такова механично и самоцелно обединение – не. Защото трите партии, наречени леви, трябвало да излъчат общ кандидат. Да, ама от „Движение 21“ смятаме, че този кандидат трябва да стартира процеса по разчистване на политическото наследство на прехода, което доведе до тези уродливи форми на управление на България и излъчване на мутри и мафия на ключови позиции. На нас още в първия предварителен разговор преди срещата в парламента ни беше ясно, че това, което е проект, не може да стане, защото в БСП няма визия за нищо, нито съзнание какви са реалните възможности в момента на партията – нито организационни, нито електорални. И се прехвърляха всевъзможни и невъзможни имена – 102-ма номинирани. Смятате ли, че в България има 102-ма души, които могат да станат президенти? И това е прекарано през орготдела, който подсказва определени неща или ги прокарва нагоре. Ясно ни беше, че допитването е направено, за да излъчи БСП някого, когото ръководството е решило, а ние да бъдем вкарани като поддържаща група. Няма да участвам в това. Междувременно бяха станали скандалите в БСП с есемесите на Стефан Данаилов и Мая Манолова, скандалът в ИБ с оставките. За какво са ни такива партньори?
– Това ли ви тласна вие лично да се включите в надпреварата за „Дондуков“ 2?
– По никакъв начин не ме е тласнало. Ние си вървим по нашия път. Поставихме на БСП ребром въпроса, че кандидатът трябва да олицетворява разчистването на политическото статукво на прехода и той трябва да се ангажира, за да получи нашата подкрепа. И че тази работа няма да започне и да завърши с едните президентски избори. Ще върви нататък с един или два парламентарни избора.
– Защо обаче хората да повярват на вас, а не на Георги Първанов примерно?
– Ами ако искат, да вярват. Някои хора ще повярват на Георги Първанов. Но от разговорите на БСП с Георги Първанов и на БСП с нас е категорично, че с това ръководство на БСП не може да се разговаря. Защото дори да стигнеш до финала на тези разговори, те ще се отметнат. Пък и не може да се разговаря на четири очи, защото това дава възможност на Корнелия Нинова да твърди каквото иска за разговора. Както е случаят с мен. И вие не можете да го опровергаете със сигурност. Сега аз вече мога да опровергавам, след като се случи разривът с АБВ.
– Чия кандидатура реално е ген. Румен Радев и защо АБВ се отрече от него, след като зад гърба му според вас са хора от службите и оръжейното лоби?
– Вие помните ли грейналата усмивка на Георги Първанов, който правеше комплименти на ген. Румен Радев? Тази усмивка е достатъчно красноречива. Той беше щастлив и не можеше да прикрие щастието си, защото беше дал на БСП един кандидат, който е парекселанс негов и на оръжейниците. Само че Корнелия Нинова му го присвои, защото в БСП срещу нея започна брожение, че Георги Първанов е яхнал БСП. Оръжейното лоби не го интересува дали Първанов ще е щастлив. Накрая се оказва, че през цялото време новият председател на БСП си е имал фаворит. И защото хората няма да скършат хатъра му, ги правите на маймуни, независимо че не познават ген. Румен Радев.
– След разрива на БСП и с вас, и с АБВ победата не е ли лесно подарена на ГЕРБ?
– Какво ми предлагате, аз да се наредя до оръжейното лоби и да го обслужвам? Д21, за разлика от БСП, има много опции. Ние трябва да се постараем да наложим алтернативата. И нашето участие в президентските избори си заслужава точно за това. И да заслужим присъствието си в следващия парламент не защото сме комбинирали с някого, а защото имаме идеи какво и как да се промени. Това не може да е кампания три седмици и чао. Това е процес и понякога коства много време, години.
– Всъщност зад „Позитано“ не стоят ли сиви кардинали като Румен Овчаров? За каква точно коалиционна политика отговаря Георги Гергов, който искаше БСП да е в управленския формат на Борисов?
– То това не се е разминало. Първата среща на Румен Радев, закрита за журналисти, беше с организираната общност на ДС, която подкрепя Бойко Борисов от много години. Ама тя подкрепя и Краси Каракачанов. Е, да не би някой да играе с три коня на състезанието? Как преговарям аз с Георги Гергов? Казвам му, че нашата цел е разчистване на политическото наследство от прехода и го гледам с немигащи очи
.
– Той как ви гледа?
– Поставянето на въпроса в негово присъствие бе абсолютна провокация. Аз изхождам от чисти позиции и нямам особени надежди.
– Ако вие сте кандидатът на „Движение 21” за президент, можете ли да разчитате, че ще мобилизирате протестния вот на българите?
– За това ще се постараем.
– Къде в тази ситуация е ДПС?
– Ситуацията с турския етнос, с ДПС и ДОСТ прави проблематично участието със самостоятелни кандидати. Ако участва ДОСТ, няма как да не участва ДПС. И те ще се броят.
– Т.е. те се дебнат в момента ли?
– Така мисля. Затова там никой не говори нищо. И те ще се дебнат до последно. Преброяването обаче е възможно относително, защото Бойко Борисов се бори за турския вот. И неговото посещение в Турция, на моста „Султан Селим“, аз свързвам с това, а не толкова, че ще е посредник между Ердоган и Меркел. Те двамата са политици от други етажи.
pik.bg