Ще позволи ли държавата наглеците, допуснали грабежа на 4 млрд. лева, да останат ненаказани?
Босовете на скандалната одиторска групировка, позната като KPMG, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев са замесени в плетеница от съдебни решения, която се опитва да ги спаси от отговорност за фалита на Корпоративна търговска банка.
Това установи разследване на ПИК, основано на факти и документи.
През април м.г. двамата бяха обвинени, че в периода от началото на 2009 г. до 20 юни 2014 г. умишлено са улеснили изпълнителните директори на „КТБ“ АД – Орлин Русев, Илиян Зафиров, Александър Пантелеев и Георги Христов да не положат достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество. От това е последвало разпиляване на имуществото на „Корпоративна търговска банка“ АД и са последвали значителни щети за банката – намаляване на капиталовата адекватност и влошаване на ликвидността, както и предизвикване на ликвидна криза.
Това е довело до поставяне на „КТБ“ АД по особен надзор и до намаляване на пазарната й капитализация.
КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО?
В началото на 2015 г. в Софийски районен съд са образувани 5 дела от административно-наказателен характер. Производствата са по повод на протести от наблюдаващите прокурори по мегаделото „КТБ“ срещу наказателни постановления, издадени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори KPMG.
След съвещание между отделните съдии от Районен съд – София, явно се стига до приемане на „общ курс на действие” в полза на KPMG – компанията, която си е затваряла очите, че КТБ се превръща в пирамида.
Проучване на ПИК установи по безспорен начин, че по три от делата има решения, с които протестите на прокурорите са отхвърлени и наказателните постановления са отменени.
От съдебните решения става ясно, че KPMG са едва ли не жертва на държавната машина за репресии.
СКАНДАЛНИЯТ СИНХРОН МЕЖДУ СЪДИИТЕ ОТ СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Държавата в случая се олицетворява от Комисията за публичен надзор и Прокуратурата.
„Общият курс на действие” на съдиите от СРС обаче придобива още по-интересни нюанси, извън тези за отмяна на наложените санкции спрямо одиторската групировка.
Един от съдиите по дело НАХД № 1390 / 15 г. на Софийския районен съд Стоян Мадин явно до такава степен е бил впечатлен от произнасяне на свой колега по дело № НАХД 1382 / 15 г., че буквално записва в разпореждането си за насрочване на делото си (НАХД 1390/15 година) – „като разгледа докладваното от съдия Мирослав Петров” дело.
Излиза, че съдия Мирослав Петров е „докладвал” на съдия Стоян Мадин делото и му е препоръчал как да се произнесе.
От документите става ясно, че съдиите от СРС, които гледат дела с предмет KPMG, обменят помежду си актовете си, като дори забравят да си сменят имената. Но както се казва – когато това е в интерес на работата и не пречи на формирането на вътрешното убеждение – няма проблем. Иначе казано – приятел в нужда срещу тлъста пачка се познава.
Изглежда, че тези съдии мислят по сходен начин са стигнали и до общи правни изводи – до един в полза на KPMG.
Жалкото е, че тези съдии от СРС нямат правомощието да приемат тълкувателни решения по спорни в практиката въпроси. Изграденият екипен метод на работа би дал чудесни резултати в тази насока. Всеки съдия, който е чул, че негов колега има казус със сходен предмет и страни би могъл да свика своеобразния „Съвет на старейшините”, където да се изгради едно общо виждане, което после само формално да бъде облечено в съдебни актове.
Същият съдия Мадин при приключване на делото се обръща към присъстващите в залата с думите: „Нека веднъж завинаги да свърши тази агония”. Явно имайки предвид, че агонията за KPMG трябва да приключи, но не с присъда, а с амнистия.
Не по-малко интересно е решението на съдия Мирослав Петров по казуса „KPMG“ (Решение от 06.07.15 година по НАХД 1382/15 година). Там магистратът в прав текст изнася политическа протестърска реч, като заявява следното:
„Предприетата държавна репресия спрямо жалбоподателите KPMG и Маргарита Томова Голева не е използвана целенасочено, за да прикрие бездействието на редица държавни органи, сред които Прокуратурата на Република България и специализирания държавен финансов орган в лицето на БНБ, които е следвало да упражнят контрол върху дейността на КТБ АД и да констатират своевременно тиражираните в публичното пространство данни за нейното патологично функциониране, респективно да оправдае обществените очаквания за активност в очертаната посока, насочена обаче не към публичноправни институции и длъжностни лица, а спрямо уязвимите, неразполагащи с властнически правомощия частноправни субекти…”.
Явно за съда неосъщественият контрол от KPMG (каквото е тяхното задължение и заради което са обвиняеми) и последвалата щета за милиарди не е проблем. Такъв обаче с неясни основания за съдията е прокуратурата, въпреки че тя няма задължения за контрол върху банки.
Без коментар се оставя въпроса какво би станало в друга европейска държава при подобен случай с одитор на банка. Един от тях е случилото се с одиторската компания „Артур Андерсън“ и аферата „Енрон“.
По този начин съдиите от Софийския районен съд отварят широко вратата към свободата на Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев.
Двамата, обаче жестоко грешат като смятат, че ще им се размине за безспорния факт, че без проблем са заверявали одитите на банката, в която потънаха близо 4 млрд. лева депозити на граждани, авоари на фирми и държавни компании.
В момента магистратите работят по нови скандални улики, на които са се натъкнали в хода на разследването по случая.
Агенция ПИК разкри как Маргарита Голева е била състудентка в УНСС на дългогодишния управител на БНБ Иван Искров. Приятелството им е укрепнало и по времето, в което КТБ се превръщаше в зловреден финансов октопод. При следването си в УНСС Колева се е сприятелила и с Цветан Василев, а след това се е превърнала в негова лична одиторка.
Нещо повече – налице са неопровержими данни, че Голева и Цветан Василев са купонясвали на Доминикана и Южна Америка.
Самата Голева е признала за воаяжите по време на разпитите й в прокуратурата. Нещо повече – обяснила е, че от години е близка приятелка на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.
Става ясно, че е налице крещящ конфликт на интереси.
ЧАДЪРЪТ ОТ ВАНКО!
В същото време над „KPMG“ вероятно е спуснат чадър от част от членовете на Комисията по публичен надзор. Твърди се, че някои от членовете на регулаторния орган са били мотивирани със сумата от 300 000 евро, за да не вземат лиценза на скандалната компания.
Единият от членовете на Комисията по публичен надзор – Иван Мавров – Ванко, е демонстрирал невиждан лукс при покупката на новите си придобивки. Компетентните органи скоро ще надникнат в банковите му сметки и тогава за него може да стане страшно.
Гласът на същия този Мавров се е оказал спасяващ за лиценза на KPMG. Благодарение на Ванко одиторската компания бе погалена със смешната глоба от 100 000 лева при положение, че тя не е предприемала каквито и да било мерки за разкриване на безобразията със свързаните фирми и раздаваните към тях необезпечени кредити възлизащи на десетки милиони левове.
В крайна сметка ощетени бяха държавата, данъкоплатците и депозантите в КТБ.
В службите за сигурност е постъпил притеснителен сигнал, че босовете на KPMG Голева и Хаджидинев са получили информация, че могат да бъдат задържани и се готвят да последват банкера-беглец Цветан Василев, който от година се крие в Белград.
Въпросът е дали Голева и Хаджидинев ще бъдат задържани преди да е станало твърде късно!
pik.bg