Проф. Антоанета Христова е политически психолог, директор на Института за изследване на населението и човека в БАН, работи в областта на общественото мнение, публичната риторика, вземането на решения, политическия имидж. Ексклузивно пред ПИК проф. Христова разкри защо ГЕРБ за пореден път отложи датата, на която ще обяви кандидат-президентската си двойка, окончателно ли е решението на премиера Бойко Борисов да не се кандидатира за президент, защо партиите действат хаотично преди вота за държавен глава и дали жена има шанс да влезе на „Дондуков“ 2.
Интервю на Ива Николова
– Проф. Христова, защо цари такова странно мълчание около кандидатурите за президент на различните партии с изключение на Патриотичния фронт и БСП, където пък сме свидетели страшна бъркоти? Какво затормозява политическите сили?
– Патриотите вървят по пътя на обединението си много бързо, много безболезнено, защото там има ясно изразено лидерство без демонстрирани противоречия и общо политическо позициониране. В същото време обаче през последните месеци те заглъхнаха. Нямам впечатление от активна предизборна кампания при тях и от проактивно налагане на издигнатата двойка. Разбира се, че Каракачанов е достатъчно известен, но двойката определено има нужда от кампания, ако сериозно са заявили претенция.
Фокусът е върху БСП и очакването за кандидатурата на ГЕРБ, защото там ще бъде завръзката.
На всички партии и им е трудно, защото ситуацията е много сложна и никой не може да се ориентира, нито в това какъв тип трябва да бъде успешният кандидат-президент, нито какви да бъдат посланията към съответния момент. Първо, защото се намираме в трудна международна обстановка, има проблеми на южната ни граница, не знаем как ще се развият процесите с бежанците. Има и проблем с това как да медиираме българския интерес между Турция и Европа. Очевидно все по-ясно се очертават и различните интереси в ЕС по отношение на проблема „бежанци“ и защитата на националните интереси.
В подобна ситуация се предполага, че контекста на кампанията ще бъде националната сигурност, а кандидатът е необходимо да внушава доверие, че може да управлява добре темата „национална сигурност“ в своите послания така, че те да му паснат по естествен начин.
– Само външнополитическата тема ли ще е водеща на тези президентски избори?
– Въпреки че нещата вътре в страната изглеждат спокойни, на практика реформите и институциите не работят убедително. Нито в здравеопазването има удовлетворителни послания за промяна и ефективна реформа, нито в образованието е така. Колкото и да се говори напоително, нещата не са убедителни. Има и много сериозни въпроси към управлението на МВР и към реформата там. Рейтингът на политическите партии е нисък. Независимо, че ГЕРБ е в най-добра кондиция от всички останали, ГЕРБ носи негативите от сложните коалиции, в които влезе, от управлението на „извитите ръце“.
На практика вътрешните проблеми на страната изискват друг вид послания. Т.е. и отвън картината не е добра, и вътрешната ситуация изисква много. Има очакване за генерална промяна може би в начина, по който функционират институциите, парламентът, президента, а може би наистина е нужно Велико народно събрание за промяна на различната концентрация на власт. И това съвсем размива профила на кандидата, обърквайки функциите му, и прави избора труден.
– Затова ли политиците и партиите изглеждат объркани?
– Те нямат категорично ясна формула и много добре разбират, че президентските избори са въведението към следващите предсрочни избори. И тъй като сега пренареждането ще предопредели как ще бъдат дислоцирани силите за евентуални предсрочните избори, кой как ще влезе в същинската надпревара след това, се подхожда изключително предпазливо. И да не забравяме още нещо, че при много от партиите има липса на достатъчно добър човешки капацитет, който да може да обедини авторитетно толкова сложен образ.
– Това ли е и в дъното на пълното объркване, което излъчват реформаторите, включително и с последните кандидатури, които останаха за определяне на претендента? Тези хора са много неразпознаваеми, крайно нехаризматични и непривличащи внимание и доверие.
– Така е. Реформаторите по принцип носят в себе си тежки вътрешни конфликти. Те много добре знаят, че сами по себе си, ако останат без притегателната сила на властта, не могат да се задържат заедно и час. Но много добре знаят и това, че няма да помиришат 4-процентната бариера, ако не са заедно. Това е много тежък компромис, много тежка драма във всяка една от партиите и при лидерите, които ги представляват.
От една страна техните членове, техните ръководства, техните избиратели носят напрежение към останалите. Ежедневно се демонстрира неспособността, невъзможността да бъдат заедно. Но не могат да направят нищо, защото всяка една партия, излизайки от тази коалиция, отива под един процент.
– А не е ли още по-самоубийствено, ако излязат с такъв безличен кандидат на президентските избори?
– Те нямат много полезни ходове. От всички партии в Реформаторския блок за сега ДБГ най-здраво капитализира участието си в блока и във властта. Освен това те нямат ярки актуални лица. Колкото и да уважавам някои от тях, това не значи, че могат да попълнят профила на президент.
Ролята на президент в момента е много комплексна – трябва да има харизма, да дава международни и национални послания, да има своята категорична политическа принадлежност и тя да бъде известна, и в същото време да изглежда като човек, който утре ще мисли за цялата нация.
Единственият човек, който в момента гради образ в тази посока, е Бойко Борисов.
– А защо при положение, че ГЕРБ има и разпознаваеми, и авторитетни фигури, отново отложи обявяването на кандидата си чак за 22 септември?
– Предполагам защото доста дълго време от плановете на Борисов не се изключваше възможността да се кандидатира за президент. Дори и сега не съм убедена, че тази опция е напълно изключена. Ситуацията е много динамична. Говоря и за бежанската криза, и за вътрешнопартийните отношения – кой къде отива при евентуално разместване във властовите позиции. Запазването на партията не е второстепенна тема .
Предполагам, че в това търсене на верния ход Борисов си остави максимално време, за да има възможност за поправка и за наместване на картите, да види картината от всички гледни точки. Предполагам, че времето му трябваше повече за самия него, за да отговори на самия себе си дали не е най-добрия ход да се кандидатира самият той – и от лична гледна точка, и от политическа гледна точка. И при евентуално негово кандидатиране как би могъл вътрешно да разпредели силите така, че да запази единството и стабилността на партията. Струва ми се, че все повече идеята се избистря и възможността да бъде кандидата за президент друг, се увеличава.
– Ще приеме ли нацията Йорданка Фандъкова, за която все повече се говори, при положение, че в основата на кампанията стоят именно тезите за сигурността и сложните външни и вътрешни проблеми?
– За нацията мъж или жена не е проблем. От интерес е от коя партия е кандидатът, кой го подкрепя и какъв е личният му имидж, т.е. дали ще „пасне“ на всичко, за което говорим.
– А подозрителното мълчание на ДПС означава ли, че те също са в паника само че заради удара, който понасят от ДОСТ или просто се чудят как отново да търгуват гласовете си?
– ДПС в момента има своите проблеми и те са много сериозни по отношение на преразпределяне на техните си избиратели между ДОСТ и ДПС – кой при кого е останал, „ти с кой си?“ Например, в Кърджали. Там ще има сериозна битка. Въпреки че кмета стана зам.-председател на ДПС, не се знае с кого са мюфтиите. Т.е. има много сложна ситуация между ДПС и ДОСТ. Те си имат вътрешен проблем, който е много по-доминиращ, отколкото президентските избори.
– От гледна точка на цялата тази натоварена политически и предизборна ситуация какво можем да очакваме от новия политически сезон, който стартира утре?
– Сезонът още утре ще започне с изказвания на всички политически партии за визитите на Бойко Борисов в Турция и Германия и оценки за тях. Това ще бъде едно упражнение на сцената. А след това ще започне „нормалния“ политически сезон. Но като казвам нормален, той няма да бъде нормален, защото винаги, когато има предизборна кампания, той не е нормален.
Вниманието е насочено към издигане на кандидатурите, към това как върви кампанията, управлението остава на заден план, а избирателите – на още по-заден. Избирателите да забравят за реформи, за промени, за закони. Всички ще гледаме сцените около кандидатирането и предизборната кампания за президент. Разбира се обаче, международната криза с бежанците ще остане основната тема на есента./ПИК