– Здрасти, Маги! Благодаря, че прие поканата от Дейли Прес за интервю. Моля те, представи се на нашите читатели и приятели, но като човек. Какъв човек стои зад красивото лице на Маги Димитрова?
– Много ми е трудно да говоря за себе си, не съм от хората, които обичат да се изтъкват, въпреки че аз имам с какво, колкото и нескромно да прозвучи. Аз съм изключително борбен и амбициозен човек, никога не се отказвам, когато се стремя към желаната от мен цел. Благодарение на тези ми личностни качества, съм сбъднала голяма част от мечтите ми, даже е имало моменти, в които съм надхвърляла възможностите си. Най-вече се гордея с тези ми качества, защото благодарение на тях стигнах до тук. Изключително позитивна съм, вярвам в силата на мисълта и че човек е това, което мисли. Именно заради моя позитивизъм, смятам, че ме спохождат само хубави неща. Също така не съм от хората, които се сърдят или ядосват на някого, напротив – прощавам на момента на всеки, който ме е обидил, наранил или предал по някакъв начин. Разбира се, след това забравям за този човек и неговото съществуване. В това нещо съм безкомпромисна. В момента съм обградена от много хора, с които общувам, но тези, които допускам в личното ми пространство, се броят на пръстите на едната ми ръка (освен семейството ми, разбира се). За съжаление краткият ми житейски опит ме научи, че хората в днешно време, на които помагаш, уважаваш и цениш, са готови да забият нож в гърба ти, гонейки техните интереси. Благодарение на такива хора се научих да не се доверявам лесно. Единствените хора, които ме познават такава, каквато съм, и пред които споделям всичките си радости и тревоги – това са моето семейство, защото в тях съм напълно сигурна, че ми мислят доброто. Също така съм перфекционист – това качество има своите плюсове и минуси. Като цяло съм доволна от себе си, от нещата, които съм постигнала до момента, от живота си също. Признавам си, че съм родена под щастлива звезда.
– В България, общо взето, момичетата като теб – с обществено признание за красота и изтънченост – обикновено отдават ежедневието си на снобизъм и нарцисизъм /това поне е нашето впечатление/… Какво се случва в твоето ежедневие?
– Не отричам, че като всяко нормално момиче, което уважава себе си, полагам грижа за външния си вид. Но не съм от тези, които проявяват нарцисизъм до краен предел. Относно моето ежедневие, то всеки ден е различно. Обикновено си лягам в 2 и ставам в 6. Спя по 4-5 часа на ден, съобразно ангажиментите ми, но не се оплаквам. Обичам живота, който съм си избрала и, разбира се, както плюсове има и своите минуси. За щастие единственото отрицателно нещо в него е проблемът ми с липсата на сън, но вече свикнах. За мен денят не започва без кафе. След което продължава с ангажиментите ми. Отскоро вече имам свой личен екип, както се разбра вече. За сега всичко върви много добре и се разбираме прекрасно, постоянно мислим нови идеи и проекти, след което работим по тяхната реализация. Но задължително отделям един ден от седмицата, за да отида при моето семейство, което обичам безкрайно много. На моменти дори се чувствам виновна, че не им отделям достатъчно време, но те са страхотни хора, които ме подкрепят, разбират и уважават моите решения. Времето, в което не съм с тях, компенсирам с продължителни разговори по телефона, особено с майка ми, която е моята най-добра приятелка и благодаря на Господ, че именно тази жена ме е родила. Чувствам се късметлийка.
– Конкурсите за красота в България освен арена на красотата, доста често стават обект на скандали. Ти си печелила не един такъв конкурс. Ще ни дадеш ли своето мнение за качеството на конкурсите за красота в България и реалността в тях?
– Аз съм човек, който уважава работата си и хората, с които работи или е работил, затова би било некоректно от моя страна да оплювам или издавам неща от „кухнята“ за конкурсите. Разбира се, в България хората, които са запознати, знаят, че не всичко е такова, каквото изглежда. Единственото нещо, което заявявам на 100% е, че в нито един конкурс, в който аз съм взела участие и спечелила някакъв приз, не е бил купен. Там, където аз съм участвала и спечелила, не е имало нищо уредено или нагласено. Никой мъж не ми е купувал титлата, защото до ушите ми стигна и този слух след участието ми в последния конкурс. Самата аз не бих позволила да се случи такова нещо. Първо, защото няма да се чувствам истински победител. Второто е, че имам самочувствие за себе си, и по един такъв купен начин би означавало, че подценявам себе си. Спечелила съм благодарение и по преценка на журито. Нищо повече.
– Дами като теб в светия живот, в модата, в света на красотата, често стават обект на жълти клюки, жълти новини, мишена на злоба… Ще ни споделиш ли срещата си с това, нека го наречем, „явление“? Кое е най-абсурдното и най-лудото нещо, което си чула и чела за себе си?
– Аз съм се примирила с тези „явления“. За мен е ясно, че всеки успял човек ще бъде обект на злоба, слухове, интриги и т.н. Това е неизбежно. Направило ми е впечатление, че хората, които разпространяват тези неща, са много нещастни и нереализирани. Ако на всеки мой недоброжелател задам въпроса „Ти какво си постигнал в живота си?“, за мен е ясно, че няма да могат да ми отговорят. Защото тези хора са на едно ниво, от което не помръдват. Честно казано, жал ми е за тях, те коментират и оплюват хора, а в същото време тайно мечтаят да са на тяхното място. Единственото, което им пожелавам, е здраве и нека се научат да се радват на успехите на другите, които така или иначе те никога не биха постигнали.
Чела съм и съм чувала какви ли не абсурди за себе си. Признавам, отначало ми беше неприятно, но вече свикнах и приех нещата на шега. Но, както казах и по-рано – занапред всеки, който злоупотреби с моето име, ще понесе отговорността за думите си. Все пак и аз съм човек, чашата на моята толерантност и търпение преля. Последното, което искам да кажа е, че пари за пи-ар само взимам, не давам – защото до мен стигна и този нелеп слух.
– В едно интервю казваш, че те обижда това да не сравняват с Николета Лозанова? Защо? Аргументирай се специално за Дейли Прес!
– Обижда ме самото сравнение – дали ще е Николета или която и да било друга, за мен няма значение. Единственият човек, с когото се сравнявам, съм самата себе си. Стремя се към личностно самоусъвършенстване с всеки изминал ден и подобни сравнения само биха ме обидили.
Нека навлезем малко в личното ти пространство. Имаш ли мъж до себе си и какъв трябва да бъде той, за да спечели сърцето на красиво момиче като теб?
– Никога не съм обичала да коментирам личните си отношения. Доколкото мога, се старая да държа личния си живот на страна от целия негативизъм и спекулации, отправени към мен. Имам мъж до себе си. Противно на всички слухове, искам да кажа, че мъжът, който е до мен, НЕ е известен и няма нищо общо с българския „ШОУбизнес“, защото свързаха името ми с не един от тези среди. Човекът, с когото съм в момента, освен всичко останало, е и мой най-добър приятел. Той е изключително умен, интелигентен и преуспял. Изпитвам голямо уважение и респект към него, тъй като е човек, постигнал изключително големи успехи в живота си. Радвам се, че го срещнах, че сме заедно и се обичаме. Не отричам, че той ме подкрепя във всяко едно отношение, и именно на него дължа голяма част от успехите си.
– Журналистката Кристина Патрашкова преди години роди един термин за България – „Държавата на Златките“. Какво ти е мнението за това определение и има ли наистина момичета в България, които работят като „красиви момичета“?
– Ако това наистина беше „Държавата на Златките“, щеше да бъде добре. Ще обясня защо мисля така. Не защитавам никого в случая, но, доколкото съм запозната, Злати Димитрова се занимава с благотворителни инициативи, а Райкова създаде своя дизайнерска линия. В този ред на мисли това може да бъде похвално и да послужи за пример. Коментирам тях, защото именно те станаха олицетворение на този термин. За съжаление наблюдавам една много притеснителна и плашеща тенденция. Много млади и хубави момичета търсят мъже, които да ги издържат, което е изключително унизително. Това по-скоро са девойки, които нямат никаква стабилна основа зад гърба си, по никакъв начин не са опитали да се реализират сами в живота. Нещото, от което оставам потресена, е високото им ниво на самочувствие, което реално погледнато е базирано на едно нищо. Не мога да уважавам такива хора. На скоро с едни мои приятели, които са доста успели хора, коментирахме този вид момичета, тяхното мнение се препокрива изцяло с моето. Никой, умен, преуспял и уважаващ себе си мъж, не би взел на сериозно такъв тип момиче, не би я показал в обществото. Единственото, което правят с тях, е да ги употребят, след което ги изпращат да си ходят вкъщи. Според мен всичко това идва от липсата на възпитание в семейството.
– Дейли Прес е една от първите медии, които писахме, че тази година от теб ще очакваме доста интереси неща, организации, инициативи, благотворителност… Ще вдигнеш ли малко завесата и ще ни дадеш ли подробности по темата?
– Тази година съм решила да се заема главно с благотворителни инициативи. Също така ще обърна по-голямо внимание на работата си. След месец започвам с подготовката и организацията на моя конкурс. Това няма да бъде типичният конкурс за красота, тъй като съм поставила безкомпромисни условия. Едното, от които е участничките да нямат никакви пластични корекции по себе си. Аз залагам на естествената красота, нямам нищо против пластичните интервенции, но напоследък имам чувството, че всички са се клонирали. Предстоят ми много хубави проекти, които тепърва ще излязат на бял свят, но не бързам, искам всичко да бъде с една идея близо до перфектното.
– Любимата ти книга, любимият ти филм, любимата ти част от изкуството е? А от поезията?
– Любимата ми книга е „Мидълмарч“ на Джоржд Лукас, препоръчвам тази книга на всеки ценител на качествените романи. Любимият ми филм е „Малена“ с Моника Белучи, обожавам го. От изкуството съм любител на рисуването, самата аз рисувам понякога, но чисто любителски, това ме успокоява и ми действа много позитивно.
– Пожелай нещо на читателите на Дейли Прес!
– На всички читатели пожелавам само здраве, защото всичко останало е постижимо.