Димитър Тадаръков е бизнесмен от „Голямото Добро утро” – бивш шеф на фонд „Земеделие” и „Булгарлизинг”, акционер в успешни компании… Не само служебните му дела обаче засегнахме в настоящото интервю. Разпитахме подробно милионера легенда и за приятелството му с митичния Ахмед Доган, и за болезнения развод с втората му съпруга.
На Тадаръков му личи колко наранен е от журналистката Светослава Рудолф, с която е делил покрив 17 години. Разочарован от нея, днес той не се и замисля за нова жена, посветил се е изцяло на работата и децата си.
– Г-н Тадаръков, каква беше за вас 2015 година и как ви започна 2016-а?
– След многото празници отново започна сесията в УНСС. Помагам и на фирмите, в които съм акционер. Натовареността ми е голяма. Като цяло 2015-а за мен бе успешна по две причини. Едната е, че приключи продължителният развод с моята бивша съпруга Светослава и втората – че децата останаха при мен и продължавам да се грижа за тях. С малката ми дъщеря бяхме заедно на ски в Банско, а голямата за първи път от 20 години реши да прекара новогодишната нощ с приятели и аз й разреших. Тепърва започват новите дела между мен и Светослава за подялба на имуществото. Тя направи уникална битка в съдебното дело във Върховния касационен съд. Искаше да остане в малкия апартамент, съседен на големия, където съм с двете ни дъщери. Уж за да бъде по-близко до децата ни – това бяха логиката и правните й основания, представени пред съда. Оказа се обаче, че след като спечели делото за жилището, отдаде под наем апартамента и изчезна. Изведнъж се оказа, че парите са й по-голяма слабост. Отдаде жилището под наем на някакво семейство, вместо например да го даде на някое от децата. Ситуацията се оказа коренно различна от това, което представяше.
– Делото за подялба на имуществото ще се проточи ли?
– Сигурно ще продължат дълго делата. Но имам здрави нерви и ще чакам решението. Каквото каже Темида, това ще се случи. В крайна сметка имуществото ни ще отиде при децата, независимо от решението на съда.
– Дъщерите ви били ли са някога разменна монета в отношенията ви с майка им?
– Не, никога не са били разменна монета. Още от раждането им съм ги поел финансово, бащински, и до днес продължавам да се грижа за тях.
– Откога не си говорите със Светослава?
– От 3 години. Написах й писмо, в което исках от нея да се разделим тихо, безшумно и по взаимно съгласие. Оттогава не сме си говорили.
– Интересува ли ви, как се развива животът й след раздялата ви?
– Не, разбира се. Чрез децата научавам частична информация – че има например 12 татуировки по тялото си. Поддържаше някакви контакти с хора от рокерска група. Когато малката ни дъщеря стана на 16, без мое съгласие Светослава я заведе да й направят татус. Виждайки татуировката, я приех спокойно, защото човек трябва да бъде внимателен с една тийнейджърка, не бива да си позволява да стига до крайности. Разговаряхме дълго.
– Плаща ли Светослава редовно издръжката, която съдът определи?
– Не знам. Тя трябва да плаща само на малката дъщеря, която ме убеди, че майка й е отворила банкова сметка на нейно име и там щели да постъпват тези безценни 80 лева, определени за месечна издръжка. Детето ползва 80 лева само за едно излизане в събота в града, в който учи. Представете си през другото време как се издържа?! Над 25 хиляди паунда годишно са нужни.
– Кой ви помага в домакинството, откакто сте без съпруга?
– Една жена, моя съседка. Тя от 15 години се грижи за мен, децата и домакинството, за чистене, готвене, гладене… Беше на 60, когато започна работа у нас, сега е на 75. В определени моменти, когато двете ми дъщери бяха малки, сме имали и по две жени вкъщи да ни помагат. Аз съм плащал и тогава, и сега. По време на съвместното ни съжителство Светослава не е дала нито лев за оглеждането, храненето, обличането и обучението на децата.
– Има ли жена до вас в интимен план?
– Не. Много съм се опарил от двата брака, които съм имал. Свобадата е нещо изключително хубаво, когато човек трябва да размишлява и да търси спокойни решения, да продължава да се развива, да твори, работи и инвестира. Не ми остава време да съм самотен – натоварен съм доста в професията си, обикалям света, имам и много приятели и познати.
– Кои са страховете ви?
– В личен план нямам такива. Чисто човешките ми страхове са за България. Страната ни четвърт век се управлява некомпетентно и затъва. За това време вече има 27% външен дълг, който години наред няма да можем да изплатим.
– Тази година ще избираме президент…
– Рано е да се каже коя кандидатура ще спечели. Хубаво е да бъде консенсусна личност, която да мисли за България. Добре ще е, ако повече партии застанат зад тази личност, ако тя не е политически оцветена. Започнахме с Желю Желев, минахме през Петър Стоянов, след това отидохме вляво, а сега пак сме вдясно. Ефектът от всичко това, уви, го няма за България.
– Каква е оценката ви за мандата на правителството?
– Много отрицателна. Приемам, че за да направи кабинет, Бойко Борисов е търсил компромисни варианти с всички тези партии в коалиционното управление, но това е най-некомпетентното правителство. Че си председател на дадена партия, не означава, че трябва да станеш министър. Вземете и министъра на туризма – огромна грешка. Човек, който е спал в хотел и се е хранил в ресторант, не е задължително да разбира от туризъм. Туризмът е наука, икономика, бизнес. Чак когато си го изучавал и практикувал, когато го познаваш в детайли, може да ръководиш този отрасъл.
-Това лично ваше мнение ли е, или до тази позиция сте стигнали и покрай разговорите си с вашия добър приятел Ахмед Доган?
– Всичко, което казвам, е лично мнение. Моите отношения с Ахмед вече 24-25 години са на база, че аз му споделям, какво мисля за икономиката, но той не е длъжен да се съобразява с това. Радвам се, че през годините възприема голяма част от идеите ми. Ахмед е мой съмишленик, негова болка е България.
– Имали ли сте кризи в отношенията си с него?
– Не, никога! Той използва моя ум,ако мога да бъда ценен в нещо, да му го дам. Аз от своя страна пък се обогатявам с неговата философия за развитието на страната, за живота. Използвам я, за да видя как един гений мисли за доброто на България. Най-ценното и уникално в нашето приятелство е, че ние през годините не сме имали финансови отношения.
– Ще се върне ли Ахмед Доган в политиката?
– Има реален шанс това да се случи. Ако за България стане много опасно и се появят буреносни рискове и икономически трудности, Ахмед сигурно ще се върне и ще обясни на хората защо го прави. Мисля, че неговото завръщане в активната политика би било огромен шанс за България. На страната й е нужно повече от всякога експертното мнение на един световен ум, какъвто е той.
– Наясно ли сте със случващото се в ДПС?
– Не, ние за 25 години никога не сме дискутирали ДПС. Това са си техни вътрешнопартийни работи, които не обсъждаме в разговорите си.
Самият аз съм земеделец вече четвърт век. ДПС са либерална партия, а земеделците сме в центъра. За благото на България обаче сме единомишленици с Ахмед Доган. През 2001 г. в икономическата част на програмата на ДПС по моя инициатива се включиха „Купувайте българското” и „Произведено в България”. Тогава за първи път се появи идеята „България – нестандартен път към Европа”, идеята за създаване на шест свободни икономически зони у нас, за това да бъдем център на Балканите в сферата на търговията и взаимодействието със съседните държави. Уникална икономическа програма!
– Ахмед Доган почита ли и християнските празници и традиции?
– И мюсюлманските, и християнските традиции почита. Виждал съм го, когато е на среща с неговите избиратели, да се моли, защото е един от тях. Но той не прави разлика между Хасан и Иван, според него и двамата са българи и еднакво достойни хора. От това, което лично съм наблюдавал с очите си през годините, мога да твърдя, че няма по-голям българин от Ахмед Доган.
– B края на 2015-а опонирахте на онези, които си позволяваха коментари по адрес на Доган – заявихте, че от 6 месеца той не е близвал алкохол…
– Вече станаха 9 месеца, откакто изобщо не е консумирал алкохол. Прави някакво житейско пречистване. Сам си знае защо, не сме обсъждали, макар че често сме си споделяли лични проблеми. Както е известно, ние сме и приятели, освен че съм негов съветник. Виждайки се с него, сме пиели навремето по 50 г мента или уиски, разредено с вода или ред бул. Аз самият не пия и не пуша.
– Определят ви като бизнесмен на прехода…
– Има някаква логика. Преживях прехода и всички негови удари, без да се поддам и огъна. Не влязох в корупция, не тръгнах в посока да богатея. Всичко, което съм мислил и правил, е било в интерес на работниците ми и на държавата. Сигурно голям процент от това мое развитие се дължи на влиянието, което ми е оказало приятелството ни с Ахмед Доган.
– Стресовете, които сте преживели, отразиха ли се на здравето ви?
– Не, поне досега. Много съм благодарен, че се вслушах в съветите на Вера Кочовска и Ванга, Бог да ги прости. Много често в разговорите ни те ме напътстваха да запазя своето спокойствие, забраняваха ми емоциите да взимат връх в живота ми.
Приятелството ни с Вера продължи над 20 години. Тя и Баба Ванга бяха доказали се пратеници на съдбата.
– Катастрофирали ли сте?
– Да, преди 20 години. Вера Кочовска ми се обади по телефона и ми каза, че ми забранява да ходя в Бургас, където бяха родителите ми. Наложи се обаче да отида във Варна. Чух се после по телефона с майка ми и брат ми и се разбрахме да отида да ги видя в Бургас.
– Значи сте пренебрегнали предупрежденията на Кочовска…
– Сякаш автоматически предупрежденията на Вера към мен изчезнаха и тръгнах. На връщане от Бургас, близо до Казанлък, един офицер с Шкода, докато шофирал, се обърнал към съпругата си на задната седалка, за да му подаде шише вода. И не видял, че го изпреварвам. Шкодата се заби в моята кола. За щастие нямаше пострадали, само смачкани ламарини.
– Имали ли сте тежка лична загуба?
– Да, и двамата ми родители са покойници. Баща ми почина през 1982-ра. Майка ми живя почти до 90 години. Преживях загубата им много лично, разтърси ме. Родът ни е тракийски и всички в него сме много привързани един към друг.