В най-високите етажи на властта в България има много хора с различна сек*уална ориентация.
Но вместо да излязат и открито да кажат – различни сме, те се крият по дупките и с това стават още по-уязвими и зависими, твърдят политолози. В България хората са донякъде толерантни и след като премине първата изненада, ще приемат всеки такъв, какъвто е. Както приемат певците, артистите, някои телевизионни водещи и даже Елза Парини, която се не знае какво е, но пък охотно коментира всичко и цъфти на екрана, винаги когато я поканят. Или пък Мон Дьо, който често облича нещо между расо и дълга рокля, но на никого не му прави впечатление.
Ненапразно Веселин Марешки на няколко пъти призова в парламента депутатите да обявяват предварително дали имат зависимости, като наблегна на наркотични, алкохолни или хомосе*ксуални. И се обоснова, че подобни хора са най-лесни за манипулирани и най-лесно се държат с компромати. Защото рано или късно цъфва запис как някой се е търкалял пиян като свиня, дрогиран до козирката или в оргия със себеподобни. Подобни записи не стигат до медиите, но се държат от когото трябва и така се дърпат конците на прегрешилите. И се оказва натиск върху тях.
Депутатите започват да се държат неадекватно в залата, да гласуват различно от общата позиция на парламентарната група, да се превръщат в кукли на конци и тайно да работят не за избирателите си, а за противниците. Представете си, че една партия има 80 депутата и още 20 компромата. Хора, които не са в нейните редици, но някой ги държи на къса верижка със записи, които ще ги съсипят за цял живот, ако видят бял свят. Значи тази партия има 100 гарантирани гласа и ги използва предимно за най-сериозните закони, които иска да прокара. Или при вотове на недоверие. Нормално ли е това, пита Марешки и твърди, че е чувал, че има такива записи и част от тях са изтекли от тайни разговори на премиера Борисов.
Навярно всеки помни тайната среща между Борисов, Кокинов и Мирослав Найденов, чийто запис заля публичното пространство. Там Кокинов довери за един прокурор: „Той е от Ямбол, градски ми е. Малко си пада гей си пада, но иначе е умно момче…”. А Борисов веднага допълни: „Не малко, ми направо си е откровен пе*дераст. Явно всички пе*ерасти във властта са умни. Ще започна вече да твърдя, съм педал, за да ме мислят за интелигентен и да ме уважават повече…”. И след като се посмя на дебелашката си шега, после премиерът се изцепи, че май един друг софийски прокурор редовно се съешавал с градския на Кокинов: „…Мо’е ли си го такова, или не мо’е? Той си пада пък малко ма*аф ”, разсъждава замислено Борисов, а другите се съгласяват, че може. Даже е сигурна работа.
Миро Найденов пък се изпусна преди две години, че в ГЕРБ имало аудиозапис, който лично той бил слушал. Там е запечатана бурната нощ, която роден политик прекарва с друг мъж. Найденов даже се възмути, че хората на Цецко, който отговаряше за подслушването тогава, си направили копие и се забавлявали, като си пускали записа. Самият той не знаел къде се съхранява оригинала, но заяви, че е „възможно да има компромати на хомосе*суална основа, а целта им е определени политици да бъдат държани в зависимост от тайните записи”
Самият Цветанов през 2010 година, докато беше шеф на МВР, пък каза: „Има зависимости на магистрати. Повечето са икономически, но съществуват и такива, свързани с наркотици, както и със се*суалната им ориентация“. Но, разбира се, не спомена за записи и имена.
Виктор Лилов пък, който е единственият български политик, който изобщо не крие, че е гей, заяви в свое интервю: „Не смятам, че какъв си в предпочитанията си в се*са, е определящо за твоето публично поведение. Обаче става много определящо, когато това се крие. Познавам доста български политици, които не могат да избягат от себе си, не смеят да си признаят и са непрекъсната жертва на тази срамна според тях тайна”.
В цял свят не е прецедент да си гей. Има хиляди примери и в артистичните среди и политическите. В ЕС например има министър-председател гей, няколко кмета на големи градове, хиляди на малки градчета, депутати, евродепутати и всякакви хора във властта, на които никой не обръща внимание с каква се*суалност са и ги избират по качествата и по това колко са компетентни да си гледат работата.
Само у нас това се е превърнало в някаква срамна болест и липса на каквото и да е достойнство. Различните се крият по кьошетата, залягат в хотелите, правят се на мъже, което означава, че се срамуват от това, което са.
Не е ли по-лесно да излязат и да кажат – такъв съм, но това не ми пречи да работя за хората. Народът не е прост, няма да ги сочи с пръст и даже ще ги аплодира. Играта на криеница обаче показва, че те не са дорасли да бъдат във властта. Защото там отново са с две лица и работят с фалшивото си аз.
Работят и се страхуват да не бъдат разкрити. А кукловодите ги водят на къса верижка.
Според Марешки, списъците се пазят на сигурно място и оттам се дърпат конците на цялата държава. Там са имената на министри, депутати, магистрати, висши чиновници и полицаи.
А когато човек работи под маска и прикритие, когато е зависим от всичко и най-вече от страха си, той не е полезен за България. Или трябва да си признае с високо вдигната глава, или да се маха и да се отдаде на страстите си, без да се превръща в марионетка.
Трети вариант просто няма!
Толкова ли е страшно да си признаете?
Нищо лошо няма да се случи.
Просто ще бъдете себе си и ще ви олекне, когато кукловодите ви откачат от веригите си и съвестта ви остане чиста!
Автор Станислава Славова Skandalno.net