Интервюто взе: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС
Ангел Александров Ангелов е роден на 2 август 1997 г. в Самоков. Ръст – 193 см, тегло – 94 кг. Прякор: Мечката от Самоков. Наскоро той завоюва бронзов медал от европейското първенство за юноши в София в тежката категория /80 кг +/. Има брат на 6 години – Веселин Ангелов. Той избра да даде интервю единствено за „Дейли Прес“.
– Как стигна до бронза?
– Стигнах до бронзовия медал след победа над съперник от Босна и Херцеговина. Самият двубой бе доста труден, тъй като опонентът ми бе по-тежък от мен и имаше много силен удар. Все пак успях да се справя с него на контра игра с резултат 18:11 точки.
– Имаше ли възможност да продължиш и на финала?
– На полуфинал играх срещу боксьор от Германия. Раздадох се докрай, но просто германецът бе по-тежък и по-класен от мен. В първия рунд завършихме наравно – 3:3, но впоследствие ме би с три пункта – 11:14.
– Кои са най-големите ти успехи в бокса досега?
– Преди този медал имам сребро от европейското първенство за деца в категория до 68 кг. Това се случи през 2010 г. в Ямбол. Иначе съм неизменен републикански шампион в последните четири години.
– Какви цели си поставяш в спорта?
– Смятам да се занимавам с бокс сериозно. Следващата ми голяма цел е участие и по възможност медал от олимпийските игри през 2016 г., които ще се състоят в Рио де Жанейро, Бразилия. След това се надявам да продължа развитието си и да премина в професионалния бокс.
– Как се насочи към бокса?
– Преди няколко години приятелите ми започнаха да тренират този спорт и аз реших да се пробвам също. Нямах големи очаквания. В началото чупих и крак. Все пак на първото ми състезание станах втори на републиканско първенство. Тогава бях 11-годишен.
– Не е ли много труден и тежък този спорт?
– Това е изключително тежък индивидуален спорт. Трябва да тренираш постоянно и да се раздаваш докрай. Не е като футбола или други отборни спортове – тук си сам на ринга и всичко зависи от теб. При футбола, например, дори и да не са те ритнали, може да се правиш, че усещаш болка. А тук е обратното – нанасят ти жестоки удари, но трябва да ги преодоляваш. Просто не си ли тренирал достатъчно, не си ли достатъчно добър – бият те и това е.
– Кои са силните и слабите ти страни в бокса?
– Смея да твърдя, че най-силните ми удари са десен крос и правите удари, но трябва доста да поработя върху силата, с която удрям.
– Твой треньор е Веселин Райчев. Как се разбирате?
– Работим заедно от началото на кариерата ми и съм много доволен от него. Веселин е страхотен треньор – знае как да се отнесе с теб и как да постъпи във всяка ситуация. Е, имало е моменти, когато съм тренирал повече, отколкото ми се иска, но пък това ме научи да подобря издръжливостта си и сега се чувствам отлично на ринга. Просто без него нямаше да постигна тези успехи.
– Кой друг спорт ти харесва?
– Общо взето нямам друг любим спорт. Но все пак предпочитам да гледам всякакви видове бойни изкуства.
– Какво правиш през свободното си време?
– Излизам с приятели на разходка, по кафенета. Напоследък често ходим и по басейните в региона. В момента пък имам много свободно време, тъй като сме почивка до началото на септември. Въпреки това аз тренирам ежедневно – имам боксова круша в къщи, ходя на фитнес… Трябва винаги да поддържаш форма, защото веднъж ако се изпуснеш, после трудно се наваксва.
– Имаш ли си кумир в бокса?
– Да, Кубрат Пулев! Най-вече защото той доказа, че боксът в България е жив, тъй като в чужбина ни подценяват сериозно по отношение на бокса.
– Какво ще кажеш на своите връстници и на други по-малки момчета, които биха искали да се занимават със спорт?
– Да тренират усилено и упорито и да не се отказват. Все някога успехите ще дойдат, но те ще са плод на много работа и тренировки. Специално на боксьорите ще кажа, че трябва да са спокойни на ринга и по състезания, защото психиката в този спорт е от голямо значение. Останалото са много тренировки и сериозно отношение към спорта.
