Евгени Минчев: И аз искам орден като Камен Воденичаров

0
1701

Случайно или не, Велик­ден съвпадна с праз­ника на труда. Пър­ви май – манифестационната еуфория бе пренебрегната и потисната от новоизповядваните ценности на религиозността. Едно фалшиво, не­достъпно допреди 26 години великденизиране, сведено до козунаци, боядисани яйца и трепетна показност, която ще отшуми с първия запой или плюскане, така елегант­но следващи този празник. Гергьовден е първата крач­ка към оставянето на велик­денските възторзи, когато на трапезата и в души­те заблейват агън ца и се точи вино като за войниш­ко изпращане.photo_verybig_1324310

Първи май е междуна­роден ден на труда и това не бива да из­лиза от главите на онези, кои­то го загърбват, може би именно за празник на труда зася­га чувствата на мързеливци­те, посяга върху вододела на представата им за комунизъм и че тогава, без да си даваш много зор,получаваш запла­та и привилегии, които днес модерното чорбаджийство не признава. Така подминаваме и 8 март – празник на жената, на майката, на всичко свято извън порочната ни предста­ва за миячките на чиниите ни, за слугините на поробващия брак, за онези, които перат чорапите ви. Грехопадението, отхвърляйки тези два изклю­чителни празника, не може да бъде компенсирано с чевръстото кръстене, минаване под масите в църквата, паленето на свещи и мърморенето на неосъзнати молитви. Модернизацията ни разграничава от свети неща като труда и майката, а ние постим в името на някак­ва въображаема, но добре представе­на идея. Трудът е този, който е превърнал май­муната в човек, а жената е съдействала той да се роди, да бъде възпитан и обра­зован. Христос ни е опростил чрез смъртта и страдания­та си, но той иска труд и почит. Всеки на определена възраст има кадро в изрязан шаблон – снимка, откъдето се показва главата му до букет или кокиче с благопожелания към майка му. Да се сра­мувате ли днес от този ста­ромоден фейсбук? Повечето имаме снимки на първомай­ска манифестация. Аз дори съм носил плакат в първата редица. Да се срамувам ли от тези снимки? Не, гордея се и бих показвал на деца­та си тази почтителност към труда и към майката.

Но днес свещите все по-често светят онлайн, а не в ду­шите ни. Молитвите ни са по- скоро претенции към Господ, а не молби на искреност, която да бъде подкрепена със ста­рание. Полетата, осявани навремето с маковете на вдъх­новението и дръзновението, днес са залесени с тръните на пренебрежението. „Алек мак самотен нейде” се възприема само като любимата песен на Димитър Благоев, а не като рефрен, който би трябвало да запеем. А как­во да кажем за „Дружна пе­сен днес да екне, да живей, живей труда…”? Не съдържа ли този припев много повече ентусиазъм и вдъхновение от всяка политическа реч, която чуваме напоследък? Аз лич­но, дами и господа, читатели и критици, бих тръгнал след едно манифестационно шест­вие, възхваляващо труда мно­го по-осъзнато, отколкото след един постен, гиздав и неоправдан гей парад.Image_5474110_407

Отминалите празнични дни извадиха още една новина, за която не беше нужен дори Бареков, за да я чуем. Актьорът Камен Воденичаров получил орден от Министерството на културата за принос в… и аз не разбрах какво. Приемете го като мое лично мнение, но аз не виждам някакви огромни театрални заслуги на споменатото лице, което моментално ми позволява да пред­ложа на министъра да награ­ди по тази неясна логика Денди, Белослава, Катя Близнакова и други, които понякога виждаме по телевизията. Или пък е огромен приносът на Камен Во в ролите му като „бачкадур” с кепе в БНТ или някои постни рекламки? Ако трябва да наградя за нещо Камен, то това би било зара­ди прекрасната му песен „Не съм избягал”. Защото там с много сърдечност и патрио­тизъм се лансира идеята за родолюбието.

Чул съм някога някъде, че в правилника за номиниране за френския Орден на Почетния легион може да се номинира­те сами, защото, както казват там, ние няма как да знаем за всички, допринесли за слава­та на Франция. В този случай, уважаеми господин Рашидов, моля, приемете моето жела­ние също да бъда награден с такъв орден, като заслужени­те причини може да откриете както в интернет, така и на други достъпни места.

Разбира се, бих изчакал реда си след Калин Терзий­ски и Елен Колева. Как ще се меря с тях, моля ви се, как ще се меря?

 

Източник: в-к Галерия

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук