Ева от „Тоника Домини“: Често си говоря с Гого

0
1936

На 16 април в зала „Арена Армеец”, ще се състои съвместен пролетен концерт на „Тоника Домини” и италианските суперзвезди от „Рики и повери”.

Освен собствените си хитове двете групи ще изпеят и няколко песни заедно. Редом със солистите на сцената ще има и голям оркестър, нещо доста рядко напоследък. Наскоро завършилото американско турне и предстоящият спектакъл бяха поводът репортер от „ШОУ” да се срещне с Ева, Вили и Краси от „Тоника Домини”.

„Мечтата на Гого се сбъдна! Често си говоря с него”, казва вдовицата на Георги Найденов от „Тоника” – Ева. Приживе блестящият вокалист много искал да възроди групата „Домино”. Тя е създадена през 1981 г. и поводът за раждането й не е от най-приятните. Две години преди това бургаската „Тоника” е на върха. Печелят овации на продължително турне в Съветския съюз и продължават за Виетнам. Куфарът на Ева обаче не пристига в Сайгон. Условията в хотела са ужасни. Семейството отказва да спи в стаите му и в знак на протест прекарва по цяла вечер навън.

Избухва скандал. Нашите дипломати са бесни, всичко се докладва в София, където въобще не се церемонят.

13_Tonika_vatre.jpg
„Тоника“

„Тоника” престава да съществува

На Ева е разрешено да пее само в няколко ресторанта. Иван Христов, цигулар и образован юрист, когото основателно наричат Славейчето, е пратен да реализира дипломата си в съда. И това продължава около две години. После идва реабилитацията, а с нея се ражда и „Домино” . В групата влизат Гого и Ева Найденови, Красимир и Виолета Гюлмезови и, разбира се, Иван Христов. Успехът на новата формация е невероятен.

Скоро България пее хитовете й. Идват аплаузите, наградите и поредната раздяла.

Днес мечтата на Гого наистина се сбъдна. Групата отново се събра. Казва се „Тоника Домини”, но за съжаление той самият и Иван Христов пригласят вече от небето. Останалите трима обаче твърдо стоят на земята и даже обикалят света. Наскоро те се върнаха от 43-дневно турне от Америка и Канада. Шестнадесет концерта в Хюстън, Далас, Бостън, уморителни преходи през няколко щата, срещи с много българи, неочаквани стари и мили нови познанства бележат дългия гастрол. Най-малко пет хиляди души са ги гледали според най-грубите сметки. Един американец, женен за нашенка, им казал след концерта:

Аз съм стресиран от вашите възможности

като изпълнители!”. Странна била реакцията на тонрежисьорите – само местни тъмнокожи музиканти. Разбира се, преди това те нямали и идея къде е България. Дошли да си свършат работата, но по време на турнето били наистина удивени от реакцията на публиката и не криели, че песните все повече им харесват.

„Бургаски вечери” била най-желаната навсякъде. Понякога се налагало да я повтарят по няколко пъти в различни аранжименти. Всички в залата пеели, ставали на крака и не криели сълзите си.

„В Тампа, навръх Коледа, видях един приятел, разказва Краси. – Познавахме се от Ансамбъла на строителни войски. Беше най-добрият танцьор. В Америка разнасяше печки и хладилници. Тежка работа. Стана ми тъжно. Талантът му се бе пропилял, но така е решил. Може би е по-добре за семейството му.”

Друг емигрант се поинтересувал откъде е Виолета. Станало ясно, че и двамата са от Костинброд, познавали се от деца, учили заедно. „Прегръщаха ни с огромна любов и винаги казваха: Поздравете България!”, твърдят артистите.
В последно време родният фолклор е подлудил янките. Певица от „Мистерията на българските гласове” създала вокална група само от американки. Дискът им има огромен успех. Ползват го дори в киното. Родните танци се оказали отличен лек за болежките зад океана.

Десетки хиляди вече тропат хоро

тъй като влияело добре на сърцето, поддържало духа и правело фигурата елегантна.

„Навсякъде ни посрещаха българи, продължават разказа си Краси, Вили и Ева. – Приютяват ни, хранят ни и ни водят да разгледаме града. Такава е традицията, когато идват артисти от София. И всичко това се прави доброволно и без заплащане. Само заради уважението и любовта към родината.”

Исак ГОЗЕС


Изневяра прави от квартета трио

„Вие сте богати на талант и бедни на пари!”. Това казва първият им продуцент и така в Генуа се ражда групата „Рики и повери” (Богати и бедни).

Годината е 1967 и в състава й са красавецът Анжело Сотджу, неговото синеоко гадже и съименница Анджела Брамботи, приятелката й Марина Окиена и мустакатият чаровник Франко Гатти.

През 1970 г. групата замества разболял се титуляр на фестивала в Сан Ремо, пее „Che sara” („Какво ще става”) заедно с автора Хосе Фелисиано и цял свят научава за тях. Песните им завземат световния ефир, продават се в милионни тиражи и радват всички освен журито на „Сам Ремо”. То дълго не ги счита достойни за награда.

През 1981 г. почитателите им са в шок. Зад гърба на приятелката си Марина е съблазнила Анжело. Прелюбодейката е изгонена или напуска с гръм според различните версии. Остават трима, но това никак не пречи на успеха им. Кани ги Горбачов, пеят за Путин и Медведев. Русия и социалистическите страни ги обожествяват. В България по техен модел Стефан Диомов създава „Тоника”. В Холандия копието се казва „АВВА”. Експериментът навсякъде е сполучлив.

Според Ева Найденова съпругът й Гого първи е поканил италианците на гастрол у нас. Това става преди около десет години. Концертът заедно с „Фамилия Тоника” е на 6 май 2005, Гергьовден, в зала 1 на Националния дворец на културата. Поводът е подписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Общата сцена ражда приятелство, което не секва през годините. Гого и Анжела се чуват често. Съболезнователната телеграма по повод смъртта на изпълнителя на „Бургаски вечери” в онези дни е на челно място във фейсбук-страницата на групата.

Днес „Рики и повери” продължават да имат младежкия си успех и енергия. Те продължават да са богати на талант, но втората дума, дала името на групата / Бедни на пари/ вече далеч не отговаря на реалността./БЛИЦ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук