Трябва да се опитаме да се погрижим за пациентите, които не са заразени с COVID, така и за пациентите, които имат усложнения от него. Имаме сериозен приток от пациенти, които не са с COVID, но трябва да бъдат лекувани. Това каза пред БНР д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
В момента има висока заболеваемост, но този вариант на заболяването не води до висок брой хоспитализации, посочи тя.
Според д-р Кателиева има сериозна нужда от работеща и обновявана в реално време система, която „да върже спешните отделения в болниците“ с Центъра за спешна медицинска помощ.
„В реално време да имаме информация в коя болница какви легла се освобождават. Това обновяване става на 4 часа, понякога и на повече часове,“ каза д-р Кателиева
Тази система е направена само за COVID, уточни тя.
Десислава Кателиева коментира, че разпоредената след трагичния инцидент във Враца проверка във всички спешни отделения в страната е „опит да се търси причина къде се чупи системата, има или няма система грешка“.
Стандартът за спешна медицина се чете само когато има жалба, смята Кателиева. По думите ѝ анализ на системата трябва да се прави непрекъснато, а не само когато има пробойни, и „да не се запушват дупки“, а да се върви в правилната посока.
В съседна Румъния спешната помощ се оказва основно от парамедици. Работи се с телемедицина, като парамедикът е във връзка с лекар, който дистанционно го направлява как да действа, наблюдавайки медицинските показатели на спешния пациент, разказа д-р Кателиева.
Тя поясни, че у нас има около 1000 парамедици, а един парамедик се обучава в професионален център в период от 6 до 12 месеца, друг е въпросът дали ги използваме само като шофьори на линейки.
„Няма как да задържим само лекари в линейките – лекарите свършват, лекарите остаряват“, обобщи д-р Кателиева.