Без време отишлата си дъщеря на Бисер Киров Венциноса е една от най-красивите софиянки през 80-те и 90-те години на миналия век в София. Високото момиче със сини очи и буйна руса коса приковава погледите на минувачите по улица „Иван-Асен”.
Венци, както е известна сред приятели и съученици, търка чиновете в Класическата гимназия в столицата, която тогава се намира на известната улица. Въпреки задължителната униформена синя престилка с бяла якичка, чаровницата не може да остане незабелязана заради красотата и аристократичното излъчване.
Никога не парадира, че е дъщеря на звездата Бисер Киров, и не дразни момчетата и момичетата, облечени в соцконфекция, с вносни дрешки и маркови аксесоари. Учи яко и изкарва добри оценки както по мъртвите езици – латински и старогръцки, така и по западни и руски. Затова още от малка говори свободно немски, италиански, английски. В гимназията среща и голямата си любов – момче с три години по-голямо от нея, в което се влюбва безпаметно. Страстта им не угасва въпреки честите раздели, наложени заради работата на Бисер Киров. Семейството му го следва в Германия и Русия, но Венциноса не поглежда други момчета, въпреки че има изключително много ухажори.
Двамата обаче така и не стигат до венчило. Семейство Кирови не одобряват избора й, защото гаджето не е от сой. Амбициран, младежът прави кариера като финансов консултант в чужбина и става жител на най-баровския град в Европа – Монако. Двамата
често пътуват и купонясват по цял свят, но пиянските изцепки на момчето идват повече на Венци. Тя иска семейство с деца, защото вече е доста успяла в кариерата си.
В професионалния път повтаря съдбата на баща си, когото баба й Венценоса иска да види инженер. Затова като добър син той записва желаното от родителката си висше. В университета среща съпругата си Митка, с която са заедно оттогава. Тя му ражда Венци и по-малкия й брат Бисер, който избира да стане компютърен специалист. По настояване на семейството Венциноса пък завършва много престижното тогава право, но не практикува нито ден. Посвещава се с цялата си душа на изкуството и става продуцент и куратор. Избира да живее в Германия, която счита за втора родина заради многото ангажименти на баща й в страната. В телевизионната си кариера прави успешни риалити предавания като „Фабрика за звезди” – аналог на „България търси талант”, и 3 години е главен продуцент на най-известното немско комедийно тв предаване ММ. Освен зад камерата работи и пред нея като актриса във филма на своя съученик от Класическата гимназия Георги Тенев „Свещена светлина”, в който преди 5 години се снима заедно със съпруга си Феликс фон Койдел.
Двамата с мъжа си се срещат покрай работата си. Той е успешен художник, който представя картините и инсталациите си из цяла Европа, а тя освен продуцент е и куратор. След като среща немския благородник, тя става организатор на всичките му изложби и го дарява с две деца – 5-годишната дъщеря Фрида и 3-годишния Максимилиян.
Не прекъсва връзката с ученическата си любов и често го гълчи за бохемския му начин на живот. Преди месеци го моли да дойде в Берлин, където живее, за да се видят.
„Нямам много време”, отсича Венци, която три години се бори с рак. За страшната диагноза знаят малцина, сред които приятелите се броят на пръсти.
Красивата блондинка отслабва драстично, косата й загубва невероятния си обем, но тя
държи да я запомнят като красавица и не желае съжаление дори от най-близките си. Затова въпреки лечението живее активно и дори готви своя изложба в Италия.
През лятото отива на семейна почивка в Германия, а в България си идва преди 3-4 месеца. Вижда се с чичо си Цвети Киров, който също е художник. Той всъщност първи съобщи за смъртта й на 13 септември. На стената на Бисер той публикува еднакво съобщение на български и руски: „Скъпи приятели, на 13 септември от Берлин отлетя в един по-добър свят любимата ни дъщеря Венциноса на 42 години. Тя остави две прекрасни деца – Фрида на 5 и Макси на 3, и стотици идеи, проекти, мечти и покрусени от скръб приятели, познати и роднини. Светла й памет! Бисер и Митка Кирови”.
Погребват Венци в родното село на баща й Чокмаково. Въпреки че в парка са могилите на дядо й и баба й, Бисер пожелал самостоятелен гроб за единствената си дъщеря. Като малка Венциноса прекарвала много време с брат си сред уникалната природа на Родопите, но в последно време разредила посещенията.
Дядо й Христо е дългогодишен пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден. От него певецът е наследил непоклатимата си вяра в Бог и християнските ценности, които спазва до днес и предава на наследниците си. На 15 септември Киров планираше грандиозни чествания на 100-годишнината на баща си, които обаче са отложени заради смъртта на Венци. „Дядо й я прибра при себе си, за да не се мъчи”, шушукат си бабите от смолянското село Чокмаково, където семейството притежава вила на два века.
Бисер Киров споменава, че като малък семейството им е живяло в Силистра, но не казва, че са били ИЗСЕЛЕНИ от комунистическата власт, защото баща му е бил пастор, след което в своята младост прегръща комунистическите идеи, за което става и „заслужил артист“, а в зрялата си възраст се установява в „братската съветска страна“, а децата му в капиталистическа Германия. Дано Бог да прости греховете му!!!!!