Дългия – президент? Референдумът му е тюрлю-гювеч, но 2016 г. предлага и други шансове

Валери НАЙДЕНОВ

Една от интересните ин­триги на 2016 г. е дали и как Слави Трифонов ще зареже шоу бизнеса и ще се впусне в политиката. Няма ло­шо, от това политиката може само да спечели. Аз винаги съм симпатизирал на неговите по­литически етюди, още от времената на „Ку-Ку” и „Хъшо­ве”.

Този път обаче съм принуден да го разкритикувам другар­ски. Какъв е този шантав рефе­рендум?

Това не е референдум, а тюрлю-гювеч!

Защо с една подписка се зада­ват цели 6 въпроса, които си пречат един на друг?

От тези 6 въпроса аз лично одобрявам един плюс още един, но с уговорки. Става дума за мажоритарните избори на де­путатите, разбира се. Виж, да се избират по същия начин шефо­вете на областните дирекции на МВР и на районните упра­вления е малко по-сложно. До­статъчно е те да се назначават от местните власти, така че да са отговорни пред местните по­литици и пред местните изби­ратели. Но пък чудесна идея би било народът да си избира съ­диите, за да могат двете каки да получат втори шанс.

Един от въпросите на Слави ми се струва излишен – нали вече правихме референдум за електронното гласуване? Що се отнася до намаляването на партийните субсидии, не ми е ясно колко точно пари й тряб­ват на една партия, за да не умре от глад. Затова се въздържам.

По останалите 2 въпроса съм категорично против и никога не бих се подписал. Не съм съ­гласен броят на депутатите да се намали на 120, тъй като ще се увеличи дистанцията между властта и народа.

Това е долнопробен популизъм, който залага на черната завист. Проблемът не е в това, че депутатите са много, а че не работят за избирателя. Затова утре ще ни се струва, че и 120 са прекалено много. И 60 ще са много. Но ако изборите станат мажоритарни, веднага ще се види, че един депутат на 30 000 граждани е 2 пъти по-добре от един на 60 000. Задължително­то гласуване пък е за овце, за роби.

Има и такава генетика у нас. Неслучайно сме били 500 годи­ни под турско робство. Но за­що, щом държим да станем европейци, все се учим от двойкаджиите в демокрацията –

Гърция, Белгия? Кога най-сетне ще вземем пример от отлич­ниците? Вижте как го правят в Англия, САЩ, Франция, Швейцария…

Разумният човек не би одо­брил подписка, в която му ха­ресва само 1 въпрос, а 3 са му противни. Видяхме какво стана на последния референдум. То­гава с една подписка се движеха 3 въпроса, но депутатите от­хвърлиха 2 и допуснаха само 1. Защото в закона пише, че при 500 000 подписа трябва задъл­жително да има референдум, но не пише колко от въпросите трябва да останат. Достатъчно е само един. Отсега знам кой ще е тоя един – за задължител­ния вот. Въпросът на робите. Много пъти съм писал, че този закон за референдумите издава или неграмотността, или злонамереността на своите автори. В цял свят за 1 въпрос се иска една отделна подписка. Само у нас може да се набутат 5, 6 или дори 100 въпроса в един кюп. Може и 1000. И накрая парламентът ще си избере най-сбъркания, колкото да отбие номера с референдума. Тука има – тука нема е много по-честна игра.

Затова ми се струва, че еки­път на Слави не държи чак тол­кова на резултатите от рефе­рендума. Важното не е резул­татът, а самият процес, борба­та на полза роду. Тази борба е нещо като ритуална инициация в истинската политика, с която Дългия ще покаже, че е народен човек и че е тръгнал да сменя системата.

А въпросите са много, защото така се разтваря по-широка мрежа, в която ще се хване пове­че риба. Но възможно е да се случи точно обратното – мре­жата да уплаши рибата. Ако 5 от 6 въпроса не ми харесват, ще си сложа ли името в подписката? И утре ще гласувам ли за Слави? Освен това не е много разумно да правиш лошо впечатление на по-интелигентната част от на-селението.Вярно, тя е на изчез­ване, но все още влияе силно на простолюдието, което също е на изчезване.

И така, подписката си е подпи­ска, референдумът – референ­дум. Но каква е по-конкретната цел на Слави?

Минимумът е да направи пар­тия и да вземе над 1 процент, така че да получава субсидии. Това според мен му е 100% га­рантирано.

Той е много по-известен и популя­рен, отколкото беше Волен Сидеров, докато работеше в СКАТ.

Само че Волен постепенно и много усърдно си изгради монолитна и орга­нична идеология, която му завоюва сърцата на част от избирателите, няма да казвам кои. Това не стана извед­нъж. Дълги години той си я трупаше и зидаше по метода на пробите и греш­ките. Всекидневните проповеди в СКАТ го превърнаха в силен оратор. Има и артистични данни. Но и това не би го вкарало в парламента, ако зад него не бе застанал един съюз от по-стари националистически партии, кои­то имаха сериозни организационни възможности. Това са двата компонента на политиче­ската игра – органичната идеология и силната организация.

Слави и неговият екип засега са на светлинни години от една монолитна и органична идеология. Разбира се, това не му пречи да вземе над 1 процент от вота и субсидиите. Ако пък зад гърба му застане сериозна организация, ни­що чудно да го докара до 10 процента, че и повече. Я вижте какво постигна Бареков само за едно лято! Но пък до следващите избори за парламент има още 2 години. Закъде тогава се е разбързал Дългия? Една интересна възможност е да се канди­датира за президент още тази го­дина.

Струва ми се, че в момента се отваря коридор за извънсистемни играчи към сградата на президентството.

Първо, защото БСП е толкова обър­кана, че едва ли ще класира своя кан­дидатка балотажа. Миналия път Плевнелиев спечели още на първия тур, но се наложи да правят втори заради ни­ската избирателна активност.

Сега шансовете на БСП са двойно по-малки АБВ може да предложи Ивайло Калфин, но ббз електората на БСП не му давам повече от 7-8 процента. Реформаторите пак се цепят, нямат шанс. Така че Сла­ви спокойно може да пробие до втория тур, стига ДПС да заложи на него, а не на Калфин.

Това е едно възможно подреждане на картите, което на мен ми изглежда най-вероятно. Но ДПС може или да за­стане зад Калфин, или да издигне свой кандидат. БСП и АБВ могат да заста­нат зад една личност още на първия тур. Всичко е възможно. В момента го­лемите играчи пушат пури в стаята за преговори и никого не пускат вътре.

И ако ГЕРБ направи грешката да из­дигне отново Плевнелиев, Слави като нищо може да стигне до златния ме­дал. На втория тур вероятно ще получи подкрепата и на ДПС, и на БСП, и на АБВ. Три в едно – една чудесна комби­нация!

Единственият проблем ще възникне, ако ГЕРБ не предложи Плевнелиев, а някой по-популярен българин, който все още не е направил глупостта да се изяви като русофоб. Например кмета на Бургас. Или на София.

А защо не Веселин Маринов?

Той поне пее по-чаровно от Слави. Но най-силният ход е да се кандидатира непобедимият Бойко Борисов. Тогава направо свивайте знамената, прибирай­те се вкъщи и забравете за президент­ството.

Според мен Дългия ще стои добре като президент, стига да не свири на цигулката. Достатъчно е, че ще гледа всички европейски държавни глави от горе на долу. Така целият народ изви­сява ръст чрез своя президент.

Но истинският проблем е съвсем друг – кой ще води шоуто по БТВ? И кой комедиен артист ще пародира Дългия? Ако се знае кой, нека още отсега да си поръча обувки с много високи токове.