На 27 октомври, докато Патриотите в София искаха офанзива срещу бежанците с водни оръдия, бомби, напалм, огнестрелно оръжие и 6-и американски флот, се оказа, че заплахата за цивилизована Европа идва от съвсем друго място. В същата нощ лекоатлетката Ивет Лалова, която е направила вече много за доброто име на България, отвори къщата си край гр. Риети, за да подслони пострадали от разрушителните трусове в Италия. На 650 километра от дома й обаче – в станция на берлинското метро, в същия час един добрички ром с български паспорт направи простотията на годината, с която прослави родината ни с години напред, като надмина дори сексуалната агресия на бежанците в Германия. Напоследък често ни набеждаваха в какво ли не – наши шофьори бяха замесени в атентатите в Белгия, българка бе атакувана, че души с голи ръце лебед в Охридското езеро. В първия случай виновните се оказаха джихадисти, а във втория туристката излезе от Албания. В простотията в берлинското метро обаче си е замесен 100-процентов български циганин. С всичките обичайни външни, духовни и от картотеката на полицията белези – Светослав Стойков – баща на 3 деца, роден в Добрич, но живее във варненско ромско гето („Максуда“), брадясал и пиян по време на инцидента, движи се в тумба, задържан и осъждан многократно за кражби, грабежи и хулиганство. Това е героят от България, който първоначално в суматохата бе обявен за бежанец! Всъщност разликата между него и джихадистите, които се включиха от държави в Европа в терористичните атаки, е минимална. Те дори не се различават по цвета на кожата. Нашият ром също като тях е израсъл в гето и е успял да натрупа там огромна омраза. И тъй като е, меко казано, емоционално неинтелигентен, единственият начин да постигне вътрешна хармония е като проявява безпричинна агресия. Макар че в неговия случай – да ритнеш в гръб жена, която слиза по стълби, това си е някакъв висш дебилизъм. Най-вероятно преди това жертвата и Светослав са се засекли някъде в подземието на метрото. Може би при купуването на билетчета той е усетил нещо в погледа й? Може би, като са се разминавали, тя инстинктивно е дръпнала дамската си чанта? А още по-вероятно е германката да не е направила абсолютно нищо, с което да демонстрира отношение. Сигурно ще се окаже, че тя дори въобще не го е забелязала, преди да прелети след шута в гърба през осем стъпала и да си счупи ръката. В главата на нашия ром от „Максуда“ обаче е друга галактика. Друга вселена. Там вибрират непознати за цивилизацията импулси и даже повод просто да изриташ някого по стълбите в гръб въобще не е нужен. Издирваният в момента ром е необразован, няма никакви усещания за лична и обществена отговорност, защото се чувства прецакан от системата и работи като общ работник, за да преживява ден след ден. Той няма никакви задръжки. Без да разбира защо, е подвластен единствено на гравитацията и на желанието да се нелее с бира. Затова в берлинското метро с такава лекота надмина себе си. Може да се каже, че Светослав сложи в малкия си джоб дори българина Ганчо, който открадна трупа на Чарли Чаплин от гробището на Корсие сюр Веве край Лозана. В аферата от 1978 г. Ганчо е само изпълнител, „мозъкът“ на операцията е поляк. На 27 октомври в метрото Светослав Стойков свърши повече от хиляди други наши роми, които от години ни прославят с джебчийство, кражби, просия и измами из цяла Западна Европа. Циганинът от „Максуда“ е така самоуверен, защото въпреки десетките сблъсъци с полицията и с прокуратурата в България засега не е получил респектиращо правосъдие. Добрата новина е, че сега Светослав ще лежи в германски затвор. С германски затворници, които до един ще са гледали видеоклипа с геройството му от метрото. Така че нашият ром ще получава там със сигурност денонощно и много специално внимание и отношение. Точно за този случай, малко цинично, но пък много точно народът е казал: „Дупе да му е яко!“