Морска България е на ръба да остане без кораб за научни изследвания
– Проф. Пейчев, научно-изследователският кораб на Института по океанология „Академик“ и базираната на него миниподводница се готвят за есенна експедиция. Нови следи от древни цивилизации ли ще търсите на морското дъно?
– Официално тръгваме с други задачи. От 16 до 21 септември ще извършим регулярен биологичен и химически мониторинг на морската вода по поръчка на МОСВ, а от 26 септември ще продължим с хидрогеоложко изследване. Целта му е да открием къде точно на бреговия склон в морето извират сладки води от добруджанския водоносен хоризонт. Но винаги търсим и често попадаме на потънали кораби и на останки от древни градове, които са се развивали по старите очертания на крайбрежието. Днес те се намират на дъното, на 30-40 км навътре в Черно море, а нашите експедиции ще са именно в такъв район – от Русалка до нос Емине, на дълбочина от 90 до 160 метра. Надяваме се да открием артефакти.
– Кои са последните ценни подводни находки, подкрепящи теорията, че описаният в Библията Всемирен потоп се е случил именно в Черно море?
– Преди 3 г. при сондаж открихме корен на дърво, покрит с мидени черупки. Чрез въглероден анализ в САЩ доказаха, че коренът е на 12 400 г., а черупките – на 7900 г. Това е доказателство, че в този интервал сушата е била превзета от морето. Топенето на ледниците е повишило нивото на Световния океан с около 100 м. Солените води на Мраморно море са преодолели Босфора и са нахлули в сладкото и затворено дотогава Черно море. От тази колизия се е формирал и сероводородният пласт, заради който под 140-150 м няма почти никакъв живот. Просто обменът на отделните слоеве става много бавно и водите на Черно море се обновяват за цели 683 години. Хубавото е, че заради липсата на кислород на големи дълбочини останките от дървени потънали кораби не гният. По цялото крайбрежие са фиксирани около 100 аномални обекта. Изследваме ги поетапно. Дотук сме открили няколко потънали ветрохода и древногръцки кораби. Има също потопени при Втората световна война плавателни съдове и подводници. Понякога обектите се оказват просто мидени полета с формата на кораб, натъквали сме се и на контейнери с отпадъци.
– А къде се намират потъналите древни градове, за които говорите?
– Откриването им се оказва доста трудно, защото, както личи от дуранкулашките енеолитен и неолитен некрополи, те са били градени от дърво и глина, само основите им са били каменни. Когато вълната е минала през тези селища, те са били разрушени. Но логично предполагаме, че останки от тях има по палеодолините на реките, които се вливат в Черно море и имат естествено подводно продължение. Такива са Камчия, Провадийска, Велека, Ропотамо. В миналото те са продължавали на сушата още 40 км, а по плодородните им долини, в лиманите и езерата е кипял живот. Основания за това дават Варненският неолитен некропол с най-старото обработено злато в света, най-старият град в Европа край Провадия, дуранкулашките некрополи. Тази цивилизация е била много развита, вероятно е имала и протописменост.
– Такава протописменост има по една не много нова, но бурно обсъждана дълбоководна находка, наречена „Чинията на Ной“. Има ли шанс тя най-сетне да бъде датирана?
– „Чинията на Ной“ бе открита преди 30 г. при експедиция на проф. Петко Димитров с руската изследователска подводница „Аргус“ на 93 м дълбочина. По единия край на този направен от пясъчник съд с диаметър около 50 см наистина има знаци, наподобяващи протописменост. За съжаление, и до днес той стои заключен в сейф в института, защото по него няма органични вещества и въглеродният метод за определяне на възрастта е неприложим. Ориентировъчна датировка може да се направи, ако бъдат намерени аналогични предмети. Въпреки това този артефакт показва, че има смисъл в търсенето на останки от древни цивилизации на дъното на Черно море. За това обаче са нужни системни изследвания, а България скоро може да няма с какво да ги осъществи, тъй като документите за експлоатационна годност на „Академик“ и на единствената българска подводница на борда му изтичат. Корабът няма да може да плава без да мине ремонт в док, а пари за него няма.
– Колко средства са нужни и кой трябваше да ги осигури?
– Необходими са 1,1 млн. лв. Ремонтът не е авариен, планов е, но сумата така и не бе заложена в орязания тазгодишен бюджет на собственика на „Академик“ – БАН. Така от 30 април оцеляваме по ръба. За да извършим договорени и одобрени проекти, „Българският корабен регистър“ и „Морска администрация“ на няколко пъти правиха проверки и удължаваха срока. Той изтича в края на тази година, т.е. без ремонт „Академик“ ще завърши есенната си мисия и с актив от 100 плавателни дни за годината ще се пенсионира на кея. Морска България ще остане без научно-изследователски кораб и без нито една подводница, което е недопустимо!
– Какъв е изходът от тази патова ситуация?
– Единственият вариант е Министерският съвет целево да отпусне тези 1,1 млн. лв. Пратили сме писмо до кабинета, подписано от акад. Стефан Воденичаров, областния управител на Варна Стоян Пасев и кмета на града Иван Портних и чакаме да бъде разгледано. Самият ремонт ще трае около 25 дни, а след него книжата на „Академик“ и подводницата ще бъдат валидни още 5 г. Макар и строен през 1979 г., двигателят му е в добро състояние, по корпуса няма корозия и корабът може да издържи дори още 10 г. Паралелно готвим проект за строеж на нов кораб, с който ще кандидатстваме по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. По нея с до 30-50 млн. лв. ще бъдат финансирани 4 центъра за върхови постижения у нас. Ако спечелим, до 4 г. ще имаме модерен плавателен съд. Но през това време „Академик“ е нужен на България, тъй като експедициите му са свързани и с ангажименти по редица евродирективи.
– Как ще ги спазваме без кораб и колко договора ще „увиснат“, ако „Академик“ излезе от строя?
– В момента работим по 41 проекта, но за 2017 г. не смеем да подпишем нито един – нито с чужди партньори, които искат да наемат кораба, нито с регионалното, земеделското, икономическото и екоминистерството, по чиито проекти работим регулярно. Ще се наложи ведомствата да организират международни търгове и да наемат чужди научно-изследователски кораби, което ще струва 10 пъти повече от ремонта на „Академик“. Без него не можем да следим и състоянието на рибните запаси в наши териториални води.
– Досегашните проучвания сочат, че въпреки че морето става все по-чисто, промишлените запаси от риба се топят. На какво се дължи това?
– На свръхулова в миналото и на факта, че и днес само България и Румъния спазват определени квоти като еврочленки, докато останалите черноморски страни и особено Турция продължават безконтролно да ловят. Водата наистина е много по-чиста спрямо 80-те години на миналия век, защото се построиха много пречиствателни станции, а заводите замърсители бяха затворени. Но рибните запаси не могат да се възстановят толкова бързо. Докато преди 50 г. в наши води е имало промишлен улов на близо 40 вида, сега останаха 3-4. Най-много е трицоната – около 4000 тона годишно. Близо 3500 тона е добивът от рапани и около 2000 тона – от черна мида. Сафридът вече е не повече от 200 тона, калканът – 50 тона. А всички останали като паламуд, лефер, карагьоз отдавна нямат промишлено значение, защото годишно от всеки вид се хващат не повече от 10-30 тона. За сметка на това спрямо периода отпреди 50 г. рязко се е увеличила популацията от делфини, след като през 1965 г. бе наложено вето за промишления им улов.
– Масовият мор на делфини по нашето крайбрежие това лято обаче нажежи страстите. Занимава ли се Институтът по океанология с тази тема?
– Готвим проект за изследване на причините за повишената смъртност на делфините. Те може да са най-различни – заболявания, военноморски учения, геофизични и сеизмични тестове. Докато не се установят всички причини, приказките, че рибарите са причинили този мор, си остават недоказани предположения. Не бива с лека ръка да се сочи виновник! Ще проверим също дали морските бозайници с времето привикват с облъскващия ги ултразвук, излъчван от монтираните на мрежите пиндери. Ако се окаже така, има нови модели устройства, които сменят честотата на ултразвука и игнорират този риск. Но изследването пак зависи от съдбата на „Академик“.
Нашият гост
Проф. д-р Веселин Пейчев е роден през 1959 г. През 1984 г. завършва „Хидробиология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет и постъпва в Института по океанология към БАН, където работи през последните 32 г. Минал е през всички нива на научната йерархия – от млад специалист до професор и доктор на науките, а в момента е временно изпълняващ длъжността директор на института./ТРУД