Масово в личния си опит хората усещат повишение на цените – 97% от анкетираните на възраст от 18 до 64 години са усетили поскъпването, най-много при храните, горивата и разходите за отопление, предаде БНР.
Масови са притесненията, че цените ще продължат да растат. При значително повишение на цените 78% от участвалите в допитването ще ограничат потреблението си от стоки, които не са от първа необходимост, ще купуват по-малки количества или ще отложат по-големи покупки.
Допитването е на консултантска фирма.
До 10 процента ръст в цените на храните до края на годината, прогнозират експерти. Тенденцията на значително поскъпване през последните месеци обаче се забавя заради свитото потребление и конкурентния пазар.
Като неблагоприятен фактор на пазара действат високите цени на тока и горивата.
Потребителите изчисляват ефекта от поскъпването на храните върху домакинските бюджети средно между 20 и 25 процента през последната година:
– Всичко от първа необходимост поскъпна, от хляба до олиото. И общо взето, защото и двамата сме пенсионери ползваме промоциите на големите вериги;
– Купувам, което ми е вкусно, ако е скъпо, ми това е положението.
Усещането на потребителите за поскъпването на храните значително се разминава с експертния анализ, който сочи най-голям ръст през последната година за олиото с 32 процента и птичето месо с 20 на сто. Сиренето е поскъпнало с 12 процента, а кашкавалът с 10, казва Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата:
„Към 1 ноември сме давали миналата година 74 лева на тези 27 продукта, закупени по единица. Т.е. кило захар, кило брашно, кило олио, кило месо, а към момента даваме 80 лева, тоест имаме 8 лева разлика в потребителската кошница“.