Май 2008 г. Кметът на Бургас Димитър Николов връчи наградата на бургаската гражданска камара „Димитър Бракалов” на сливенския митрополит Йоаникий. Наградата се присъжда ежегодно за развитието на Бургас и за гражданска позиция
Църквата искаше да вземе къщата на майка ми като дарение
Дора Райкова е жена от Сливен, която е заложник в дома си. И двамата със съпруга й са инвалиди. Живеят в отдалечена от града вилна зона и единствената им връзка с външния свят е компютърът. Преди няколко дни Дора официално заяви, че е направила постъпки да се откаже от българското си гражданство и се надява, че ще може да вземе руско. Прави тази отчайваща стъпка в живота си с ясното съзнание, че е непотребна на българската държава, която отдавна е захвърлила нея и съпруга й на бунището – болни и безпомощни. По време на нашия разговор Дора категорично заяви, че дава това интервю не за да бъде съжалявана, а за да докаже, че въпреки обидите, униженията и гаврата с нейното семейство остава силна и с гордо вдигната глава. Нещо повече, тя се надява да докаже всичко това пред Европейския съд и да осъди държавата за погазване на достойнството й и за упражняване на постоянен геноцид над семейството й. Дамата е с висок образователен ценз: има специално медицинско образование плюс още две завършени специалности в СУ ”Климент Охридски”: „Социална психология” и „Българска филология”. Има 34 години стаж в областта на медицината.
– Дора, какъв е конфликтът ви със сливенския владика Йоаникий?
– Точно в деня на Успение Богородично изпратих две лични послания до Йоаникий и до премиера Бойко Борисов. Нито адресите на най-високопоставените мъже в държавата съм подбрала случайно, нито деня, в който им изпратих посланията. Това са мъжете на България, призвани по длъжност да поведат българите по пътя на вярата, на добротата и на почитта към всеки от нас. Вместо това обаче българите са ограбени, обезверени, бедни, потънали в мизерия, болести и непрекъснати унижения. Все повече българи слагат край на живота си, убиват близките си и дори децата си, а това е голям грях. Улиците са пълни с бездомни, с инвалиди и болни хора, които съвсем обезверени се лутат по пътя към своята вяра. А парламентът е пълен с богати, корумпирани и безотговорни хора, уж народни представители. Сливенската митрополия отдавна се е превърнала в частна институция за печелене на пари.
– Защо смятате така?
– Защото се управлява безумно от 3-4 семейства, които са един корумпиран антураж на Йоаникий, който уж ръководи църковните дела в Сливен. С просто око се вижда как семейните и личните интереси на тези хора надделяват над болния, неврастеничен сливенски митрополит Йоаникий. Главната роля в тази роднинска общност се поддържа от много години от 85-годишния несменяем доживотен секретар на митрополията Вълкан Янев. Той цял ден лежи на бюрото върху купчина вестници,
чете политиката и ругае всеки
който влезе в кабинета му и наруши покоя му с някаква молба. Простащина и безразличие към църковните дела бележат дните на този човек, който така и не се насити на власт и църковни пари.
– Добре ли познавате хората, които владеят църковната обител във вашия град?
– Дори по-добре, отколкото предполагате. С Йоаникий се познаваме от 25 години. Бяхме много близки през това време. Правила съм му десетки подаръци. Той много добре знае съдбата ми – загубила съм трите си деца. Последното почина от левкемия. Споделяла съм тези свои трагедии с него, търсила съм помощта му. И, разбира се, съм му се отблагодарявала според възможностите си – с подаръци.
– Тогава какъв е проблемът между вас двамата?
– Всичко започна с родната ми къща. Първо от митрополията атакуваха майка ми, докато още беше жива, като искаха да им припише къщата като дарение. Двама скандални братя, част от голямото семейство на митрополията, изнудваха майка ми за дарението, като й обещаваха подобаващи грижи. След като тя умря, Йоаникий започна агресивни атаки срещу мен, чрез други хора, разбира се. Той дори заложи на личния си адвокат. Месеци наред продължиха клеветите, заплахите и клетвите срещу мен, които влошиха здравето ми. Така станах за митрополията „персона нон грата”. Пред вас ще призная – в един момент бях готова да дам тази къща на Йоаникий, но след като видях колко зъл и студенокръвен е този човек, се отказах от това си намерение. Исках да разговарям с него, но в продължение на една година той отказваше да ме приеме, защото съм публикувала в пресата материал срещу него. А аз просто казах истината и написах жалба за тормоза от негова страна над мен до Дирекцията на вероизповеданията към Министерския съвет. За съжаление директорът на тази институция – Емил Велинов, не стана от стола си, за да дойде до Сливен и да разнищи случая, а
остави владиката да се проверява сам
Оттогава не са стихнали заплахите и клетвите срещу мен. Аз съм филолог по образование, умея да пиша и това много му харесваше на Йоаникий. Много пъти ме е карал да му пиша благодарствени писма до Светия синод. И изведнъж същият този човек с болната си глава реши, че съм му враг номер едно и започна една немотивирана, лична война срещу мен. Затова и аз реших да кажа истината за тази суверенна институция. Както вече казах, Сливенската митрополия е
като частна собственост на един болен владика и антуража му
който от години го използва и го дои като дойна крава. Това са 80-годишният му шофьор Петко, който предвидливо е внедрил цялото си семейство в митрополията – съпругата му работи в църковния магазин, дъщеря му и зет му са се настанили като адвокати в дарена близка сграда, определена за неделно училище. Това според мен се нарича злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси. Сливенските деца нямат неделно училище, но роднините на шофьора на митрополита си имат безплатни, луксозни кабинети, дарени от Министерския съвет за съвсем други цели. Ще кажа няколко думи и за двамата скандални братя свещеници – Силвестър и Евгений Янакиеви. Те отдавна скандализират обществото с фирмените си далавери, които въртят в предоставената им за самостоятелно управление църква „Света София”. Ще припомня още нещо – преди няколко месеца същите братя предизвикаха грандиозен скандал в телевизионното предаване „Съдебен спор”, в който директно намесиха и Йоаникий. Така стана известно, че още като студент митрополитът бил известен като Иванчо П..ката. Такова показване на долни страсти пред телевизионните зрители църквата едва ли е сънувала. Това публично дело, с участието на скандалните братя Янакиеви, направи на пух и прах пред цяла България и без това залязващия авторитет на Йоаникий. Дори се стигна до физическа разправа между свещениците и небезизвестния им адвокат с ищеца, който беше дръзнал да ги призове на публичен съд.
– А къде е църковното настоятелство?
– За какво църковно настоятелство говорим?! Отдавна надхвърлилият 80 години свещеник Методи е вечният, несменяем председател на църковното настоятелство в Сливен. Той
взема няколко заплати наведнъж
– от църквата „Свети Никола”, от обслужването на затворничките в женския затвор и като председател на църковното настоятелство. Ами какво да кажа за семейството на главната счетоводителка на митрополията, също от антуража на владиката? – Двамата й красиви синове, млади свещеници, и съпругът й, също свещеник, обслужват семейно централните храмове. Това са хората, които са от обкръжението на Йоаникий. А останалите свещеници? – Тях кучета ги яли. На тях Йоаникий дори ръка не им подава, за да им честити някакъв християнски празник. А повечето от тях са възрастни и болни. Както се говори в Сливен, тях великият Йоаникий ги е разпратил по селските църкви „да духат супата”. Тоест да пътуват по разни села и паланки, въпреки че едвам ходят, и да разнасят навред Божието слово. В същото време приближените на митрополита са се наредили около владишката баница и години наред, без страх от Бога, злоупотребяват с църковната власт. И изглежда, че няма кой да им потърси сметка.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА/www.blitz.bg