Като се замисля и събера всички факти, това което ме накара да дойда тук и да взема оръжие в ръка, то това е моята признателност, моята благодарност и любов към руския народ. И като прибавя това, че имам сънародници там, то за мен е огромна чест и радост да служа и воювам редом с тях в Донбас. В защита на нашите братя и нашите сънародници. Ако загубя живота си, то няма да е бил напразно изживян…
Цветомир Гетов е един от малкото български герои в нашето съвремие! Борец за истина и правда в Донбас! Човек, който бих дала за ярък пример на всички нас! Позволих си да влезна в ролята на независима журналистка и да му задам няколко въпроса, чиито отговори мисля, че ще заинтригуват и вас!
И.И. От кой град в България си?
Ц.Г. Аз съм от гр.Плевен. Повечето българи знаят какво се е случило там преди 140 год.
И.И. Как реши да отидеш в Донбас? Какво те накара да застанеш на страната на истината с цената на живота си?
Ц.Г. Моето възпитание и любовта ми към Русия и руския народ. Като се замисля и събера всички факти, това което ме накара да дойда тук и да взема оръжие в ръка, то това е моята признателност, моята благодарност и любов към руския народ. И като прибавя това, че имам сънародници там, то за мен е огромна чест и радост да служа и воювам редом с тях в Донбас. В защита на нашите братя и нашите сънародници. Ако загубя живота си, то няма да е бил напразно изживян…
И.И. Има ли руска кръв в теб? Говореше ли руски език, когато замина или го научи там?
Ц.Г. Във вените ми тече само българска кръв! Все още уча руски език.
И.И. Колко българи има в редиците за защита на небето над Донбас?
Ц.Г. От България сме само двама, но етнически Българи (бесарабски) сме стотици…Тук живеят и много етнически българи.Това ми направи огромно впечатление.
И.И. Как се отнасят руснаците към вас там? Руснаците наричат ли ви „братушки“?
Ц.Г. С огромно уважение се отнасят всички към нас. Те ни обичат въпреки всичко което правят нашите политици, ние все още сме техните братушки…
И.И. Какво видяха очите ти в периода в който си там?
Ц.Г. Видях болка, страх, смърт, кръв премесена с кал и човешки вътрешности, видях ада на земята, но видях и живи герои, които въпреки всичко, не спираха своята работа, за да може народа на Донбас да живее…
И.И. Как се почувства, когато разбра, че оръжието, с което стрелят по вас е българско? Почувства ли се предаден?
Ц.Г. Предаден да, всички ние се почувствахме така и все още ме боли…
С наши снаряди ни избиват, с това което произвежда българският работник и с неговата заплата си храни децата! Тези пари са изцапани с кръв…
И.И. Имаш ли семейство в България? Жена и деца?
Ц.Г. Не нямам жена, но имам деца.
И.И. Как минава един ден в Донбас? С какво се храните? Къде се къпете? Имате ли убежище?
Ц.Г. Освен, че воюваме, се занимаваме и с обществена дейност, помагаме на нуждаещи се. Живея в общежитие, в което няма баня, но българската общност ми помага да се изкъпя, храня се в казармата понякога.
И.И. Кое ти е любимито руско ястие?
Ц.Г. Мана каша (грис с мляко е мана каша) или гречка. Предимно ядем каша и консерви. Баница ми се яде с кисело мляко.
И.И. Благодаря ти за смелото сърце Цветомир! Господ да ви пази!