На 17 март православната църква почита паметта на св. преподобни Алексий, Божи човек.
Той бил роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Неговите родителите решили да го оженят рано за богата, красива жена, въпреки обещанието му да се отдаде на Бога. Преди сватбата на Алексий му се явил Св. Павел, който му казал: „Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен“.
Пред самия олтар Алексий погледнал кръста с угризения, след което напуснал църквата и заминал за Лаодикия. Там раздал всичко, което притежавал и заживял като просяк пред църквата „Света Богородица“. Пред храма Алексий прекарал седемнадесет години като живял от подаяния, а дните си прекарвал в молитви.
Една нощ служител на храма сънувал Божията Майка, която му казала, че на вратите на божия дом седи човек свят, който трябва да бъде въведен в църквата. От този момент Алексий станал обект на почит.
Тогава той отново предприел пътуване, като искал да се пресели пред църквата „Свети Павел” в Киликия. По време на пътуването се разразила страшна буря и корабът акустирал близо до Рим.
Срещнал баща си, който след толкова години не успял да го познае. Поклонил му се до земята и помолил да му даде подслон в кътче от неговото имение, като му казал, че в замяна Бог ще върне странстващ човек от семейството. Баща му се просълзил и заръчал да бъде построена колиба в двора на имението.
Алексий получавал топла храна от трапезата на семейството, но раздавал всичко на нуждаещите се като себе си хранел само с хляб и вода. Прекарвал дните си отдаден на Бог, в молитви и смирение. Много му тежало да слуша скръбните плачове на майка си и жена си, но устоял и продължил стария си живот още седемнадесет години.
Една нощ бил известен, че скоро Бог ще го прибере и започнал да описва живота си в писмо, като обяснил постъпката си и се извинил за причинените мъки.
Почти целия си съзнателен живот Алексий прекарал в мълчание и укривал своята самоличност, в името на своето обещание към Бога.
Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание. Званието „Божи човек“ той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.
Името Алекси се приема като кратка форма на гръцкото име Алексей, което означава защитник.
Днес имен ден празнуват всички с имената Алекси, Алекса, Алеко, Алексей.