Доскоро никому неизвестен, руснакът Дмитрий Косарев изведнъж се превърна в чест гост по страниците на определени медии, симпатизиращи на обралия парите на вложителите в КТБ Цветан Василев. Така Косарев очевидно се опитва да гради имидж на бизнесмен и „инвеститор“ в България, който е придобил съвсем законно редица предприятия, прехвърлени на негово име, по думите му, лично от избягалия в Сърбия Василев. Симбиозата между Василев и Косарев обаче разкрива съвсем друг характер на отношенията им, нямащ нищо общо с публичните изяви на последния.
През последните две години след фалита на КТБ, Цветан Василев не направи нищо друго, освен да се опита да прибере каквото е останало от активите на източената от самия него банка. Така още през лятото на 2014-та Василев прехвърли на свое име 43% от БТК, като лично придоби собствеността на лихтенщайнското дружество SHCO 79, което и без това контролираше до този момент, за зашеметяващата сума от около 20 хиляди евро, макар че пазарната им стойност беше стотици милиони (тези дялове реално бяха придобити през 2012-та година чрез множеството фирми-бушони, но не от Василев, а от КТБ, с пари на вложителите в нея). Присвоявайки по този безпардонен начин част от БТК, Василев всъщност показа за пръв път публично истинското си лице – на обикновен крадец.
Впоследствие на сцената се появи мистериозният белгиец с руски паспорт Пиер Луврие, който твърдеше, че е самостоятелен играч на международните пазари и Василев лично му бил прехвърлил за 1 евро дружествата „Виваком“, „Дунарит“, „Авионамс“, „ГАРБ“, „НУРТС“ и „Фърст Диджитъл“. В замяна Луврие обещал да плати дълговете на тези компании от около 900 млн. евро, но не с лични средства, а с пари, които тепърва щял да събира от инвеститори. След като балонът се спука и всички разбраха, че Луврие е просто пионка на Василев, белгиецът се покри и набързо „върна“ тези дружества на издирваният от Интерпол финансов фараон. Междувременно обаче се появиха снимки, които показваха близостта на Луврие с командири от руските паравоенни формирования, воюващи в Украйна.
Така лъсна пред обществото цялата истина за пирамидата КТБ – щом Василев лично може да се разпорежда и да подарява активи за милиарди, то той винаги е смятал същите за негови, макар да са били финансирани с парите на вложителите в банката. Иначе нищо не му пречеше да ги подари вместо на Луврие, направо на самата КТБ или на Фонда за гарантиране на влоговете, който изплати близо 4 милиарда лева гарантирани депозити.
След фиаското с Луврие, завесата се вдигна пред още един руснак – Дмитрий Косарев, претендиращ напоследък, че бил истинският собственик на БТК.
Първи вестник „Труд“ разконспирира обаче още през м. октомври 2015г. и този бизнесмен, като показа факсимиле от договор, с който Косарев и Василев планират да разпродадат най-атрактивните активи, придобити с пари от КТБ – отново Виваком, НУРТС, ГАРБ, Дунарит и Авионамс и т.н. Двамата ортаци не са се посвенили да напишат в този документ дори бъдещите проценти от всяка продажба – 80 % за Цветан Василев и 20 % за Косарев. Пикантното в случая е, че процентите за Косарев са му обещани не за друго, а в замяна на „охрана“ на Василев и семейството му.
За каква охрана обаче може да става дума, след като Василев и към момента се намира под домашен арест в Белград, а издирването му с червена бюлетина от Интерпол, би му осигурило подобаваща, и то държавна, охрана в която и да е от 190-те държави членки на тази организация.. В подобен вид „договорни“ взаимоотношения няма и никакъв икономически смисъл, освен ако едната страна не е фиктивна – в случая Косарев, който действа изцяло в интерес и под диктовката на избягалия фараон.
Според запознати, интересите на дуета Косарев-Василев в България сега защитава адвокат Костадин Сирлещов, известен лобист в сферата на енергетиката и съдружник на Стефан Гамизов. Сирлещов е бил замесван през годините в не една съмнителна сделка, особено в периода, когато е работил като шеф на кабинета на бившия енергиен министър Милко Ковачев, както и впоследствие за адв. Иван Тодоров от „Георгиев, Тодоров и ко“, но винаги се е измъквал сух от скандалите. Понастоящем Сирлещов е водещ адвокат в софийския офис на известната международна адвокатска фирма „Си Ем Ес Камерън Маккена“ (CMS Cameron McKenna), като защитава активно основната офшорна фирма на Василев – EFV International Financial Ventures Ltd, контролирана сега от Дмитрий Косарев.
Фирмата EFV International Financial Ventures Ltd бе едно от най-важните дружества на Василев, чрез което същият „инвестираше“ в български предприятия и през което са минавали стотици милиони от парите на фалиралата банка. EFV бе краен собственик и на оръжейните дружества Дунарит и Авионамс, както и на другото основно дружество на Василев, финансирано от банката – ТЦ-ИМЕ.
Въпреки че Косарев се опитва да играе уж самостоятелно, като прикрива връзките си с другите близки до Василев лица, то такива взаимоотношения безспорно има. Връзката между Луврие и Косарев стана ясна и от наскоро появилите се досиета „Панама пейпър“, тъй като двамата се оказаха свързани през собствеността на две офшорки – Glover Corp. и Carnaby Street S.A. Фирмата Empreno Ventures, в миналото контролирана от Василев, а сега от Косарев, е акционер в Glover Corp., в което дружество „Панама пейпър“ посочва Луврие също за собственик. От своя страна Glover Corp. се явява акционер и в Carnaby Street S.A. в което собственик пък е и лично Косарев. Тоест е повече от ясно, че Луврие и Косарев са лица от един и същи сценарий, писан в Белград.
Така Василев, Луврие и Косарев продължават да си играят на котка и мишка с държавата и с Фонда за гарантиране на влоговете, като претенциите на триото за собствеността върху БТК, Дунарит и Авионамс не са нищо друго, освен пореден опит на Василев, а сега и на Косарев, да извлекат максимална лична изгода от остатъците от активите на КТБ, без да мислят за правата на вложителите във фалиралата банка./БЛИЦ