Ердоган не може да използва безкрайно мигрантската криза. Снимка: REUTERS
Той е като сърфист, но може да остане…на сухо
Любомир Шопов е един от най-авторитетните ни соцдипломати. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения. Бил е ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между държавите – членки на НАТО и на Варшавския договор за разоръжаване в Централна Европа, началник на т.нар. отдел „Трети” на МВнР – Балкански страни. Заради критиката на дипломата по отношение на държавната ни политика в българо-турските отношения, и не без значение заради това, че е син на дългогодишния ръководител на ДС Григор Шопов, след промените през 1991 г. Любомир Шопов е уволнен по личното разпореждане на президента Желю Желев. След Десети ноември дипломатът страни от политиката и се е отдал на писане. Последната му книга „Турският въпрос и държавната сигурност” разкрива малко известни факти от дипломатическите отношения между България и Турция. Като познавач на тези взаимоотношения Шопов даде едно буквално „пророческо” интервю за „ШОУ”, малко преди опита за преврат в Турция. Това е и поводът вестникът ни да потърси дипломата отново.
– Г-н Шопов, обстановката в Турция продължава да бъде сложна, а когато в съседите „гори”, е лошо. Има ли вероятност да се отрази негативно и на нашите отношения с южната ни съседка?
– В медиите се налага становището, че бъдещето на България пряко зависи от решенията в триъгълника НАТО-Русия-Турция. Това, според мен, е фатален Бермудски триъгълник за нас. Защото България е „господин Никой” в НАТО, където става това, което казват САЩ. Считам, че усилията на България трябва да бъдат насочени към извеждане на решенията във формат ЕС-НАТО-Турция-Русия. България има възможности, с помощта на приятели да търси много по-здрава защита на специфичните си национални интереси. Но за това е необходимо не боричкане и политиканстване около президентски постове и имитация на активен политически живот, а отговорно преосмисляне и формулиране на нова държавна политика. Навремето Тодор Живков се смееше заразително, когато казваше, че трябва да се снишим пред напора на горбачовската перестройка и да търсим собствено решение на проблемите си. В момента здраво сме се „снишили“, но не търсим изход, а чакаме друг да ни реши проблемите. 500-те години османско иго по българските земи, които сега се опитват да пробутват като „владичество“ и „съжителство“, са фатални за развитието на българската държавност. Неговите последици са особено видими днес, с измисления „български етнически модел“, който целенасочено руши държавата. Последиците, за които говоря, се усещат и по раболепното поведение на държавната администрация към турските съседи – техните желания като правило
се изпълняват безпрекословно
Така че много внимателно трябва да си даваме сметка за какво става дума, когато турският президент ни казва убедено: “Ние сме водени от духа на нашите деди и искаме да бъдем там, където са били те, но по нов начин“. Защото Турция се смята за приемник на Османската империя.
– Вие познавате корените на проблема в исторически план – имате няколко книги, в които го изследвате…
– Корените са заложени в непрестанната агресия на исляма срещу християнството. Днешните т.нар. „политици“ явно не знаят, че още през 635 г. сл. Хр.,три години след смъртта на Мохамед, армиите на полумесеца атакуват християнските по онова време Сирия и Палестина.
Превземат Йерусалим и Божи гроб
Завладяват Персия и Армения.Нахлуват в Египет и Магреб /б.а.сега Алжир и Мароко/. Завладяват Испания и Португалия за цели 8 столетия. През 727 г. атакуват Франция, но губят важна битка при Поатие /732 г./. През 827 г. агресорите се появяват в Сицилия. Избиват, обезглавяват и набиват на кол много хора там. Остават по тези земи 200 години. През 846 г. се появяват в Остия.
Плячкосват и опожаряват всичко по пътя си, и по устието на река Тибър стигат до Рим. Ограбват и опустошават базиликите „Св.Павел“ и „Св.Петър“. За да се спаси, папа Сергий започва да им плаща годишен данък, и те напускат града. През 911 г. прекосяват Алпите и превземат Пиемонт. Избиват хиляди християни, окупират Торино, изгарят църквите и библиотеките и се насочват към Женевското езеро в Швейцария. Отблъснати от снеговете, се връщат в Прованс. През 940 г.окупират Тулон.
– Очевидно намеквате, че добрите ученици по история трябва да помнят ислямския терор в Европа…
– Кръстоносните походи,организирани за Божи гроб и Йерусалим, са отговор на нашествието на мюсюлманите в Европа.След края на Осмия кръстоносен поход агресията на мюсюлманите срещу християните се засилва неимоверно. Главен неин изпълнител вече са османците. 84 години след Осмия кръстоносен поход, през 1356 г., те превземат полуостров Галиполи, на 100 км от северната част на Дарданелите. Вече разполагат с плацдарм. Последователно окупират Тракия, Македония и Албания. Покоряват Сърбия. Парализират Константинопол. Окончателно пада България. Завладени са Влахия,Трансилвания и Молдова. През 1430 г. е окупирана Венеция.Християнските армии са разгромени тежко край Варна през 1444 г. През 1453 г. пада Константинопол. Жителите на града са изклани. През 1456 г.османците завладяват Атина. Навсякъде – изнасилвания, рязане на глави, набиване на кол!…
Църквите са превърнати в джамии
През 1526 г. идва ред на католическа Унгария. Столицата Буда е опожарена. В робство са отведени 100 000 мъже, жени и деца. Сюлейман атакува Австрия през 1529 г. Търпи провал, но разярени от неуспеха си, османците набиват на кол 30 000 австрийски селяни. Към това време робите в Османската империя са били над 3 милиона. Опитите на османците да завладеят и ислямизират цяла Европа, са смачкани в битката за Виена. На 12 септември 1683 г.обединена европейска армия, предвождана от полския крал Ян Собиески, разбива нашествениците, и към 1687 г. границите на Османската империя са изтласкани до Белград. Нека “добрите ученици по история” си направят изводите от беглия преглед на миналите исторически събития.
Многолюдни митинги подкрепят Ердоган. Снимка: REUTERS
– Какво е мнението ви за сегашната обстановка в Турция и поведението на президента Ердоган?
– Реджеп Ердоган е опитен политик. Бивш кмет на Истанбул, министър- председател, който съживи турската икономика, амбициозен, арогантен и агресивен в стремежа си да превърне държавата от парламентарна в президентска република, и да я управлява еднолично! Считам, че Ердоган съвсем преднамерено „помпа“ противоречията си с проповедника Фетулла Гюлен, който от доста години живее в САЩ. Преди време двамата са били съмишленици и дори Реджеп се учи от по-възрастния имам Фетулла, който проповядва в стотиците си училища по света
„мек, просветен ислям“
Стратегическа цел на неговото движение е да възстанови мощта на целия ислямски свят, под ръководството на Турция. Роля, която счита, че й се полага, като наследник на историческия опит на огромната Османска империя. Реджеп Ердоган преследва абсолютно същата цел. Той използва доктрината на „неоосманизма“, докато му вършеше работа, заедно с автора й Давутоглу. В основата й бяха три цели: постигане на вътрешна стабилност, нулеви проблеми със съседните държави, и възстановяване на позициите на Турция в границите на бившата империя, но с мека сила.
– А според вас постигна ли отношенията на “нулеви” проблеми с балканските страни?
– Нулеви проблеми Ердоган има единствено с България. Досещате се защо. С останалите съседни държави те са
тежки, да не кажа неразрешими
Несполучливият опит за преврат показа колко нестабилна е била и вътрешната обстановка в Турция. Води се война срещу кюрдското население – умират невинни хора, напрежението не спада. Уволняват се десетки хиляди граждани – от администрацията, научната сфера, армията, медиите и пр.
-Защо западните политици така страхливо обсъждат тази проблематика?
-Очевиден е двойният стандарт на Запада по всичко, което се случва. Лансира се доктрина на “президента за Нова Турция”, но в същото време е повече от ясно, че в нея не може да има нищо ново. Единственото ново по всяка вероятност ще бъде темпото, с което ще се движи, след като Турция стане президентска република. Ще се запази амбицията за регионално лидерство и излизане на международната сцена
като стратегически играч
Провалът на американския проект „Арабска пролет“ за изграждане на нов мюсюлмански свят в Близкия изток под контрола на Вашингтон, предостави неочаквани възможности за Турция. Вместо послушен изпълнител тя заигра солово. Показа, че никога не е имала намерение да изпълни всички условия за приемане в Европейския съюз. Сблъска се директно с интересите на Русия и на САЩ. Поставя ултиматуми на ЕС. Но Реджеп Ердоган постига временни решения на тези проблеми. Той е като сърфист, носещ се с шеметна скорост върху гребена на огромна океанска вълна. Но и тя достига брега, и в един момент сърфистът може да остане…на сухо. Ще успее ли Реджеп Ердоган да изгради нов Халифат и да го оглави, времето ще покаже! Едно е ясно – мигрантската карта не може да бъде използвана безкрайно, а Европа трябва да си вземе поука от историята.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА