В Холивуд има стара традиция – в нощта на Оскарите, ако някоя звезда от публиката отиде до тоалетната, мястото й се заема от някой беден безработен, който изкарва пари от това, че топли седалката за нечий чужд задник. В българската политика тази „почетна“ длъжност е оставена за неколцина популярни личности, които се изявяват в хиляди поприща. Най-известният от тях е Любен Дилов – син.
Шоуменът, който се представя като писател и интелектуалец, се опитва да заеме място в залата на политическата слава още от времето на студентското предаване „Ку-ку“. Създава партия „Ку-ку“, обявява търг за коалиционната й подкрепа. Печели Димитър Луджев – първият политик, който се радва на присъствието на Любен Дилов – син в политическата си кариера. Впоследствие се оказва, че Дилов не е кадем, а по-скоро уроки за всеки, към когото се прилепи. Луджев изчезва от хоризонта.
След като зарязва и оплюва скандално Слави Трифонов, с когото са неразделни приятели години наред, Дилов започва да запълва празни коалиционни места до мнозина. „Гергьовден“ – личният му политически проект – става собственост първоначално на Антоан Николов, скандалния шеф на общинския съвет в София. Впоследствие изчезнал от политическата сцена. После Дилов се прилепя до Слави Бинев – още един изчезнал от света. Събира се с Красимир Каракачанов и вади ВМРО от политиката за няколко години.
Подкрепя Петър Стоянов в битката срещу Първанов на президентските избори през 2001 и Стоянов изчезва в небитието. Дилов е сред коалиционните партньори на ОДС. Помните ли ОДС и Синята коалиция, към които се присламчи „Гергьовден“? Никой не ги помни.
Последва ББЦ и Николай Бареков, където за известно време лошата карма на Дилов също успя да създаде проблеми. След това парламентарната група на Ковачки беше разполовена, а Любен Дилов – син сардонично се усмихваше в периферията й. Последва Народен съюз на Румен Йончев и Светлин Танчев.
Помните ли ги, те бяха наоколо само допреди няколко месеца, но вече не сме сигурни кои бяха те. Днес Дилов застана до Първанов – бившия си политически опонент. Уроките застигнаха и него, но се наложи за тази цел Дилов да се измести от крайния десен стол в залата до крайния ляв. Предателите носят лош късмет. Това са знаели още древните, които използвали предателите, за да им отворят вратите към крепостта, а после ги бесели над тях. Оттогава кастата на юдите, оглавявана у нас от Дилов-син, е научила урока си и сега предава крепостта, но беси едновременно защитниците и нападателите й. Предателите оцеляват за известно време. Но водят жалък живот и са лишени от място в историята.