Близо 70% от законите на 44-то Народно събрание в периода юли-декември 2017 г. са променяни повече от веднъж. Това показва количественият анализ на законодателната дейност на 44-то Народно събрание на Р. България за второто полугодие на 2017 г. Данните са обобщени в брой 16 на Юридически барометър – гражданска инициатива за периодично изследване на състоянието и развитието на правния ред в България.
В рамките на изследването на Юридически барометър се отчита, че за посочения период депутатите са обнародвали общо 64 закона. Това прави средно по 10-11 закона на месец. От тези актове само 5 са нови закони, 46 са закони за изменение и допълнение (ЗИД), а останалите 13 са ратификации на други правни актове.
Близо 70% от тези 64 новоприети закони са променяни повече от веднъж за 6-месечния период. Най-променян е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Законът има 6 изменения и допълнения, тоест се променя по един път на месец. На второ място в класацията са Законите за съдебната власт, за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор. Тези правни актове саизменяни и допълвани по 5 пъти.
Ръководителят на проекта Юридически барометър и бивш министър на образованието в кабинета „Станишев“ Даниел Вълчев коментира, че в сравнение с предишния 6-месечен период (от януари до юни 2017 г.) Народното събрание е приело 3 пъти повече закони. Това обаче се дължи на факта, че тогава се прекрати мандата на 43-то НС. Спрямо същия период на миналата 2016 година обаче приетите закони в НС са с 20 по-малко от приетите през юли-декември 2016 година.
Вълчев обясни, че и през 16-я брой на изследването на Юридически барометър се наблюдават примери за закони, които са били изменени още преди влязат в сила. Като пример той посочи новият Закон за концесиите, който е допълван веднъж, преди да влезе в сила. Законът също така е променян 2 пъти за първите 2 месеца от влизането си в действие, допълни Вълчев.
„Прави ми впечатление, че е се затвърждава една практика, която по наше мнение никак не е добра практика. Тези, които следят дейността на НС може би им прави впечатлени, че това вече няколко години се превръща в устойчива практика и в този период също има такива контрастни случаи. Това е случаят, когато по време – между първо и второ четене на един законопроект, се вкарват още в комисия промени, които нямат нищо общо с този законопроект и като смисъл и са от друг законопроект“, обясни Вълчев и като пример посочи Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. По думите на прависта в самата правна комисия е направено предложение, което засяга централизираните конкурси в администрацията, т.е. за изменение на закона за държавния служител. „То си мина само на едно четене. Аз въобще се чудя дали това е законосъобразно, защото има такава практика на Конституционния съд. Колеги откриха, че това не е много законосъобразно“, допълни Вълчев.
Изследването на Юридически барометър посочва и друг такъв пример, при който със заключителните разпоредби на законите за изменение и допълнение да се правят изменения и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна. Това е и Законът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с чиито преходни и заключителни разпоредби се въвеждат съществени, при това несвързани с основния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката.
Проучването установява и че средният престой на законопроектите в парламента е около 2 месеца. Най-бързо приетият законопроект през за периода на изследването на 16-я брой на Юридически барометър е Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ДВ, бр. 103/2017 г.). Законът е приет само за 1 ден след постъпването му в Народното събрание.
Вълчев коментира, че има 4 указа за периода за връщане на закони. „Това потвърждава, че от гледна точка на разделението на властите не е лошо. Правителството и президента са от различни политически тенденции. Това по-скоро е добре за системата“, обясни той и коментира именно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., върху който президентът Румен Радев наложи вето.
“ По повод Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. – тогава ветото на президента беше преодоляно в НС и само няколко седмици след това със същите аргументи, с които президента го върна за ново разглеждане, беше изменено в смисъла, в който той предложи“, отсече Вълчев.