Около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми, показват данни на Евростат. По неофициални данни у нас около 1 милион българи страдат от различни форми на депресия. Тя ги притиска най-вече през есента, когато светлата част на деня започне да се скъсява.
Според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи годишно в страната се регистрират не по-малко от 120 000 пациенти с психични разстройства.
Жените са по-засегнати от мъжете в депресивните разстройства: около 8 на сто от нежния пол, според анализа на Евростат, изпитват депресивни симптоми срещу 5,5 на сто от мъжете. По-високите нива на образование са свързани и с по-ниски темпове на депресивни симптоми, показват още данните.
Честотата на депресиите се увеличава през есента и пролетта. Това не е мит, а реалност, предупреждава д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница в Курило. Същото важи и за психичните разстройства, допълни тя.
Този факт няма връзка с витамин D, каквото заблуждение битува, тъй като през лятото сме били достатъчно на слънчева светлина. За депресивните състояния роля играят много фактори, които в съвкупност довеждат до това заболяване.
Като едни от водещите, д-р Гълъбова посочи изтощение на организма, предразположеност и скъсяването на светлата част на деня.
Когато психолозите и психиатрите говорят за депресия, имат предвид тежкото състояние, което не преминава повече от две седмици.
Подтиснатостта и лошото настроение, защото сме се скарали с гаджето, не са депресия. Те отшумяват, уточни психиатърката.
Категоричните симптоми след двуседмичния период са лошо настроение, като постоянно намалява способността за работа, безсъние и нежелание за хранене. Случва се обаче в депресивно състояние човек да започне да се тъпче с прекомерно много храна. Твърде характерен признак е, че човек не получава удовлетворение от всекидневните дейности, не го радва нищо, започва да се самоизолира, стреми се да не се среща с хора. Безпричинният плач, задълбочаващото се безпокойство, идея за тежка вина говорят категорично, че депресията се задълбочава.
Човек не бива да се изоставя да стигне до тях. Ако някои от тези симптоми продължат повече от две седмици, трябва да потърси помощ от психиатър или психолог, подчерта д-р Цветеслава Гълъбова. В никакъв случай не бива да се взимат успокоителни на своя глава, предупреди тя.
Сайтове с всякакви предложения за психологическа подкрепа изобилстват в интернет – мрежата в България.
По думите на д-р Гълъбова, не бива да им се доверяваме преди да сме се убедили, че посочените в тях лица не са измамници. Като най-сигурна мярка да не попаднем в мрежите на мошеник, тя съветва първо да се обръщаме към психиатър или психолог от доболничната помощ, който ще ни насочи към подходящ колега, ако той не може да ни вземе за пациент.
/монитор