Настояват да се преустанови практиката тези дейности да се извършват от неквалифицирани лица в места, които не са лечебни заведения
Денталната асоциация за лицеви разкрасителни минимално инвазивни процедури изпрати становище до Българския зъболекарски съюз, във връзка с нормативната уредба по отношение на предоставянето на естетични услуги в България. „Надяваме се при последващо обсъждане на проектите на стандартите в денталната медицина за нас е важно да имаме необходимата информация, подкрепа и позиция“ казва лекарите.
Напълно подкрепяме заключението, че този вид услуги представляват медицински дейности, макар същите да не се извършват с лечебна дейност, както и че са инвазивни дейности, предвид дефиницията на §1, т.3 от Закона за здравето – „Инвазивни методи са диагностични и лечебни инструментални методи, при които чрез нарушаване на кожата и лигавиците или чрез естествени отвърстия се прониква в човешкото тяло.“
Напълно сме съгласни, че естетическите медицински процедури са извън приложното поле на Наредба №9 от 27 август 2018 г. за придобиване на квалификация по професията „козметик“ и не следва да се извършват от лица, които нямат квалификация медицинска професия, както и в места, които не са лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения. Поради медицинския характер на тези дейности, те следва да се извършват само в лечебни заведения и само от специалисти, притежаващи медицинско образование. Съгласно чл.183, ал.1 от Закона за здравето медицинска професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“.
При последващия анализ на Наредба №4 от 24.02.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ и направените изводи относно правото на дерматолозите, като специалисти по кожни болести да извършват естетични дейности, които са в приложното поле на цитираната наредба, а лекарите по дентална дейност да нямат такова право, считаме, че са са тенденциозни и необективни. Представяме следните аргументи:
Лекарите по дентална медицина имат достатъчно познанията, умения и опит да извършват манипулации и дейности по инжектиране на филъри и инжектиране на ботулинов токсин.
В Наредба №4 от 24.02.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ (ПВЕХ), която определя дефиниция на специалността, компетенции и умения, обучението и всичко необходимо за придобиване на специалността ПВЕХ, се казва, че хирургични интервенции в областта на ПВЕХ могат да се извършват и от други лекари с призната специалност с хирургична насоченост, в конкретната топографоанатомична област и при съответната придобита квалификация съобразно изискванията на съответния медицински стандарт. От тук авторките на статията правят извода, че специалността по кожни болести, изучавайки хирургия в областта на дерматологията, би могла да се приеме като специалност с хирургична насоченост и следователно дерматолозите имат право да извършват хирургични интервенции в областта на ПВЕХ.
Използвайки тази логика за сравнение ще приложим хорариума по хирургия в хуманната и в денталната медицина:
Хорариум по хирургия за специалността хуманна медицина:
Обща и оперативна хирургия – 165 часа (75 часа лекции, 90 часа упражнения)
Хирургически болести – 180 часа (60 часа лекции, 120 часа упражнения)
Хирургически болести – специализирани хирургии – 90 часа (30 часа лекции, 60 часа упражнения)
Общо: 435 учебни часа
Хорариум по хирургия за специалността дентална медицина:
Специална хирургия, включително локална анестезия и болкоуспокояващи – 180 часа (60 часа лекции, 120 часа упражнения)
Обща хирургия, включително анестезиология и спешни състояния – 75 часа (30 часа лекции, 45 часа упражнения)
Орална и лицево-челюстна хирургия – 330 часа (60 часа лекции, 270 часа упражнения)
Общо: 585 учебни часа.
Следователно може да се направи обоснован извод, че лекарите по дентална медицина изучавайки 585 часа хирургия и в частност 330 часа, от които 270 часа упражнения по орална и лицево-челюстна хирургия също имат хирургична насоченост и би трябвало да имат право да извършват хирургични интервенции в областта на ПВЕХ в областта на устните и периоралната зона.
В допълнение съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“, чл. 11а. определя какво осигурява обучението по специалността „Дентална медицина“, а именно:
- достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително на принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;
- достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните хора, както и на влиянието на природната и социалната среда върху здравословното им състояние, доколкото е свързано с денталната медицина;
- достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани – здрави и болни, както и върху тяхното отношение към здравословното състояние и към физическото и социалното благополучие на човека;
- достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да добие цялостна представа върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и по профилактична, диагностична и терапевтична дентална медицина;
- достатъчен клиничен опит, придобит под подходящо ръководство;
- придобиване на умения, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.
Напълно показателен за хирургичната насоченост на лекарите по дентална медицина е и факта, че обучението за придобиване на висше образование по специалността „Дентална медицина“ завършва с държавни изпити по следните учебни дисциплини: протетична дентална медицина; консервативно зъболечение; пародонтология и заболявания на оралната лигавица; орална и лицево-челюстна хирургия; детска дентална медицина; ортодонтия (чл.13 от Наредбата).
Съгласно 2.3.4. от Наредба №4/2021 г. „специалистите с хирургична насоченост могат да извършват определени реконструктивни и естетични оперативни корекции от областта на ПВЕХ и самостоятелно (вкл. и в други структури без наличието на специалист по ПВЕХ), но само в рамките на предмета (анатомичната област) на специалността си.“ Анатомичната област на лекарите по дентална медицина са зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани. Устните в частност са една от анатомичните структури, съставящи самата устна кухина.
Нещо повече – в Наредба №4/2021, инжектирането на филъри (6.3.2.5.1 МС по ПВЕХ); инжектиране на ботулинов токсин (6.3.2.5.4. МС по ПВЕХ) са разгледани в раздел „Манипулации“ (6.3.2.5.1. МС по ПВЕХ), тъй като по своята същност те не са хирургични интервенции, а манипулации. Ето защо извършването им от лекари по дентална медицина само в устната и назолабиална области, не може да се разглежда като нарушение. Но дори и да са хирургични интервенции, лекарите по дентална медицина с оглед хирургичната насоченост на тяхната специалност в устната и назолабиална области, пак биха могли да ги прилага в анатомичната област на тяхната специалност.
Извън естетическите медицински дейности, лекарите по дентална медицина използват филърите на основата на хиалуроновата киселина или ботулинов токсин в следните наложителни случаи в денталната практика:
– при оздравителния процес на постекстракционни рани, хидратиращите й свойства предпазват зъбната алвеола от развитие на алвеолит и играе ролята на бариера, непозволяваща пенетрацията на микроорганизми;
– при размесването на изкуствена кост в хирургията с хиалуронова киселина почти двойно ускорява оздравителния процес и подпомага приемането на “чуждото тяло” от организма;
– един от най-сериозните проблеми се оказва справянето с инфекциите – напр. периимплантитът е често усложнение в денталната практика. При щателно обработване на засегнатите тъкани отстраняване на гранулациите и промивка, в условията на пълна асептика и антисептика, се поставя графт от изкуствена кост премесен с хиалуронова киселина и собствена кръв от пациента, при което настъпва пълен оздравителен процес и почти напълно възстановяване на костните загуби, без да се налага премахване на самия имплант;
– приложение на хиалуроновата киселина в пародонтологията – след механична каузална терапия и перфектно почистване на твърдите зъбни тъкани и нанасяне на хиалуронова киселина в пародонталния джоб, в комбинация с инжектирането й в папиларната зона, настъпва значително по-бърз оздравителен процес;
– приложение на ботулинов токсин при редица дентални заболявания, като бруксизъм, бруксомания, венечна усмивка, хиперсаливация и др.
Освен необходимостта от прилагане на филърите и ботулиновия токсин при различни медицински състояния в денталната практика, лекарят по дентална медицина е напълно подготвен да ги използва и само за естетически цели, предвид факта, че само в денталната медицина се изучава в детайли биосиметрията в лицевата зона.
Лекарите по дентална медицина са едни от най-квалифицираните естетици по отношение на лицевата зона, поради факта, че при възстановяването на захапката на пациент, височината на отделните лицеви етажи трябва да се познава и да се възпроизвежда. За да се извърши тази задача, лекарят по дентална медицина трябва добре да познава правилата за биосиметрия и лицевите точки, на които тя се подчинява. Например: горния лицев етаж, определящ се от съотношението между последната окосмена точка на главата, при налично окосмяване (трихион) и точката между веждите (глабела) трябва да е равен на средния лицев етаж, определящ се от съотношението между глабела и точката под носа (субназале). Горен и среден лицев етаж от своя страна трябва да бъдат равни на долен лицев етаж, определящ се от съотношението между точките субназале и точка на брадичката (гнатион). Трите лицеви етажа трябва да бъдат равни на бипупилната линия (хоризонталата, свързваща двете зеници), а тя от своя страна трябва да е равна на линията на ширината на усмивката, заключваща се между ляв и десен устен ъгъл в покой.
Това е само още един пример за подготовката на лекарите по дентална медицина по отношение извършване на естетически медицински дейности в устната и назолабиална области.
Исторически поглед и тенденции:
Процедурата „Парис лип техниката“- за контур на устните чрез поставяне на филъри, е демонстрирана за пръв път в Париж и то от лекари по дентална медицина.
Тенденцията в световен мащаб е към разрешителен режим по отношение на приложението на ботокс и дермални филъри от лекарите по дентална медицина, като самите пациенти избират и предпочитат поставянето на ботокс и дермални филъри да бъде извършено от лекар по дентална медицина. Законодателството в редица европейски държави, САЩ, Канада, Австралия и др., е въвело разрешителен режим за лекарите по дентална медицина да поставят ботокс и дермални филъри в устната и назиални области.
Подкрепяме предложенията, направени от адв. Шаркова и адв. Величкова да се направят изменения в действащата нормативна уредба за да бъдат определени ясни правила и контрол за извършването на процедури с филъри и ботулинов токсин само и единствено от лекари (в хуманната и денталната медицина) и да се преустанови наложената в момента практика тези дейности да се извършват от неквалифицирани лица в места, които не са лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ.
Такава възможност за лекарите по дентална медицина да имат законосъобазно право да поставят ботокс и дермални филъри само в устната и назолабиална области на лицето, е това тяхно право да бъде включено в новите стандарти за денталните дейности, които очакваме да бъдат подготвени и представени за обществено обсъждане.
Обърнете внимание, че с това искане лекарите по дентална медицина предлагаме да бъде позволено извършването на още една дейност от нас, за която имаме необходимата подготовка и не призоваваме за ограничаване или намеса в дейностите на други медицински специалисти!
Предлагаме лекарите и лекарите по дентална медицина да обединим усилия за създаване на регламентирани и ясни правила, които позволяват на всички медицински специалисти да създават повече красота и здраве, а не за налагане на ограничения, забрани и санкции за прилагане на нашите знания и умения!