– Здравей, представи се с няколко думи на читателите, които не те познават.
– Здравейте и благодаря за предоставената ми възможност. Казвам се Иван Величков, живея в Пазарджик и съм 33-годишен. Пиша едва от година и имам само две публикации, една на хартия, в списание „Тера Фантастика“ и една в електронното списание „Сборище на трубадури“
– Как попадна в клуб „LAZARUS“ И какво означава за теб членството в него?
– По единствения възможен начин – бях поканен от председателя Бранимир Събев и със съгласието на заместник-председателя Сибин Майналовски. Като новопрохождащ автор, доверието, което ми гласуват, ме ласкае и ме амбицира да дам всичко от себе си, за да докажа, че съм достоен да стоя рамо до рамо с най-добрите в жанра.
– Когато клубът бе основан, отвсякъде заваляха въпроси за бъдещите ви планове и какво точно целите…
– Такива писателски клубове има в цял свят, не сме измислили топлата вода. Много хора са вперили погледи в нас, едни очакват големи неща, примерно да наложим хорър жанра на родния пазар и да направим всички опитващи се да пишат в него звезди, други таят мръсната надежда да се провалим и да излезем само поредната сбуна приятели по чашка. И едните, и другите нямат представа какво и защо правим, което е тъжно, при положение че това е отдавна доказана работеща система за взаимна подкрепа между писатели. Целим само да се поддържаме един друг и да си помагаме произведенията ни да станат по-добри и по-търсени, като споделяме личния си опит, мнение и не се захаросваме или плюем по между си.
– Имат ли бъдеще писателите на остросюжетна литература в България?
– Ха! Точно защото секторът е малък, всички писатели са наясно, че няма да се изхранят с писане. Естествено, всеки си го мечтае, а има и някои, които наивно си вярват. Като изключим тях, осъзнатите имат най-голямото предимство, а именно да не робуват на посредствените клишета, които продават книгите на читатели, търсещи лека, неангажираща и безсмислена проза. Вместо това можем да си позволят опити да пишат каквото им харесва и да излязат с наистина стойностни неща. Произведенията на повечето членуващи в клуба са един чудесен пример за това.
– Вече няколко от членовете на клуба казаха, че бъдещето на жанровата литература не е в книжарниците. Ти какво мислиш по въпроса?
– През последните 10-15 години продажбите в жанра така и така не са от книжарници – дори и да има автори, които се предлагат там, рекламата пак е дело на самия писател и от уста на уста, между феновете. Не виждам опити да се промени положението, а и няма смисъл, даже култовата маса №6 на Славейков отдавна хлопна кепенци. Книжарниците са свързани с големите издателства и ако продават книги на някой автор, първо го цакат, после не се стараят да продават, а накрая не плащат и не връщат книги. Такова животно като голяма жанрова книжарница с продавачи, запознати с книгите в нея, не знам да има, в провинцията със сигурност липсва, а малките книжарнички не издържат на напъна. Така че да, бъдещето е в саморекламата и саморазпространението. За щастие дигиталната ера ни дава необходимите инструменти за това.
– Спомена, че живееш в Пазарджик. Затруднява ли това популяризирането ти като писател?
– Всичко, свързано с литературата, се случва в столицата. Ако искаш платформа за изява на живо, на която да има повече от 10 човека, палиш колата и отиваш, ако искаш да присъстваш на представяне на нечия нова книга – също, да се запознаеш с новите заглавия в жанра наведнъж – също. Четенето и особено писането в провинцията се оказват много скъпи хобита. Социалните мрежи помагат доста, но най-ценното са приятелските препоръки и подкрепа.
– Защо пишеш тогава?
– Защото имам какво да кажа и знам как да го направя. Когато вляза в нета да си потърся препоръки за четене, виждам десетки посредствени драскачи, които бълват рядка помия и я разливат щедро навсякъде, наричайки се жанрови автори. Това отблъсква читателите, сваля нивото на родната литература и дори вреди на преводната, като води до издаването на по-малко фантастика, фентъзи и хорър в България. Авторите от клуб „LAZARUS“ тепърва ще се борим с това явление и ще докажем, че тук има качествена жанрова литература.
– Накрая, имаш ли бъдещи планове и какви са?
– Искам да си отворя магазин за цветя и да посетя Япония 😀 Сериозно, смятам да продължавам да пиша, да популяризирам името си и да подобрявам прозата си. Живот и здраве, когато преценя, че съм достатъчно надобрял в това, което правя, ще дойде време и за самостоятелна книга. Дотогава ще градя собственото си развитие като автор и ще помагам както мога на приятелите си от клуб „LAZARUS“ за тяхното.