Арменците в България са от една страна изключително устойчива общност, съхранила своята идентичност и в години, когато това не е било лесно, от друга, те са напълно интегрирани в българското общество и участват във всички сфери на обществения живот. Исторически са известни като сръчни майстори в традиционни за общността занаяти – бижутерство, часовникарство и др. Днес немалко арменци в България се изявяват в новите свързани с компютърната техника професии. Доста са и свързаните със съвременната българска култура и наука арменски имена /изброяването би заело много място/. Присъствието на арменски фамилии сред създателите на българската култура и наука пък стимулира и друг процес – интересът на българското общество към арменската култура и история.
Арменците принадлежат към онези малочислени народи, които въпреки древността на произхода си съществуват и днес. Те спадат към народите от арийската раса. Според най-стари данни, съвременните арменци произлизат от древни балкански племена, смесили се с фригийците и предвождани от Армениус, са преминали от Балканския полуостров в Мала Азия. От името на вожда им Армениус, според гръцки и римски историци или от царя им Арам, според арменски историци, този народ носи името арменци. Арменската държава възниква през 6 век преди нашата ера на територията на Мала Азия.
Според древни пътешественици арменците са приготвяли вкусна бира. Били са изкусни и смели бойци, дали множество императори и императрици на византийския трон. Патриарх Фотий, който е учител на Светите Кирил и Методий, е също арменец. Арменците са просперирали в областта на астрономията, архитектурата, медицината, философията и др. науки. Арабските завоеватели намерили и унищожили в Армения множество ръкописни книги и библиотеки и поради това нарекли арменците „хора на книгите”. По време на турското владичество арменците са известни като добри земеделци, скотовъдци, занаятчии, производители на пастърма и килими, лекари и търговци. Арменският народ първи приема християнството като официална религия (301 г.).
Арменски колонии съществуват в почти всички градове на България – София, Пловдив, Велико Търново, Сливен, Русе, Бургас, Пазарджик, Шумен, Добрич, Силистра, Разград.
В миналото арменците в страната са имали славата на изкусни майстори занаятчии и предприемачи. Някои видни представители на тази общност оставят ярка следа в българския мнопластов живот. Ето само няколко красноречиви примера:
Първата златарска фабрика в България е дело на фамилиите Сукиасян и Степанян;
Г-н Томасян, който е първият производител на български пури, поставя основите на своята прословута тютюнева фабрика „Томасян” още през 1872 г. в Пловдив;
Арменци са и собствениците и на една от първите фабрики за производство на копринена прежда, която отваря врати в Асеновград – така те се утвърждават пионери в отглеждането на копринената буба и коприненото семе.
Към днешна дата представители на арменската общност в България са успели икономисти, журналисти, музиканти, артисти, режисьори, спортисти, художници, лекари, педагози, научни работници. Имена като: Кеворк Кеворкян, Агоп Мелконян, Надя Афеян, Стефка Оникян, Хайгашод Агасян, Вили Казасян, Крикор Азарян, Севда Севан, Едмонд Демерджиян, Нураир Нурикян, Армен Назарян, Юлия Берберян, не се нуждаят от представяне.
Вили Казасян бе велик джаз музикант, композитор, аранжор и пианист. Баща е на певицата Хилда Казасян.
Кариерата му е трайно свързана с Бигбенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – 1998). През 2008 е председател на журито на предаването Мюзик Айдъл. На 12 юли 2008 година умира в град София след едноседмична кома.
Роден е 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ – София (1957), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция „Естрадно изкуство” при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян”, телевизионните – „Неочаквана ваканция”, „Горещи следи”), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите”. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5”. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а по-късно дирижира.Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей” и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината”. Организира редица вокални състави („До, ре, ми, фа”, „Студио В”), радиоконкурса „Тромбата на Вили”, телевизионното предаване „Студио 1”. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден. Освен за Неочаквана ваканция (откъдето е Детство мое, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен у нас), той е писал музика и за други филми на реж. Васил Мирчев като Ленко и Една одисея из Делиормана. Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, вкл. Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенд е бил ръководител в продължение на над 30 години. За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената. Приживе той се включи в един от концертите на финалистите в Music Idol като диригент на бигбенда, който съпровождаше изпълненията им.
Крикор Азарян бе режисьор в театър „Българска армия”, дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, председател на Българската асоциация на режисьорите от театъра и почетен професор на Нов български университет. Азарян също е от арменски произход.
Роден е на 15 март 1934 година в Пловдив. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, „Актьорско майсторство и режисура” през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград. Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер”.
Напуска този свят на 14 декември 2009 г. на 75 години.
Агоп Мелконян е писател-фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател. И той е български арменец. Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги: романи и сборници с фантастични повести и разкази. Автор е също така на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на 65 езика.
Агоп Мелконян е член на Съюза на българските писатели. Печели първата награда за фантастика „Гравитион“ през 1991 г.
Има двама сина.
На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.
Надя Афеян е оперна певица (мецосопран), народна артистка (1969). Носителка е на Димитровска награда през 1952 г. От 1947 г. е редовна артистка в Народната опера в София. От 1960 г. се числи и към състава на Щатсопера в Берлин. Там пее до 1972 г. През дългата си кариера Надя Афеян гастролира многократно в Норвегия, Швеция, Дания, Гърция, Китай, Полша и Чехословакия.
Афеян печели възторга на публиката с изпълненията на немски на целия драматичен мецосопранов репертоар. Тя е носител на наградата на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на български песни през 1954 г. и на орден „Кирил и Методий“ първа степен, през 1959 г.
Умира на 83 годишна възраст в Австралия след тежко боледуване.
Стефка Оникян също е певица, родена на 10 август 1951 г. в Пловдив. Завършва пловдивското Музикално училище през 1971 г. Същата година е поканена от Николай Куюмджиев в София в новосъздаденото трио „Обектив 71”, заедно с Маргарита Хранова и Маргарита Градева.
През 1973 г. певицата прави първия си студиен запис в БНР – песента „Земен вик” от Христо Ковачев. Приета е и в Естрадния отдел на Българската Музикална академия. Същата година спечелва и конкурса за солистка на представителния ансамбъл на БНА. Висшето си музикално образование завършва в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив в класа по пеене на проф. Калина Жекова. 1974 г. за Стефка Оникян започва с I награда от Международния конкурс за естрадни изпълнители в Колобжег – Полша, в конкуренция с такива певици като Сдислава Сошницка и Ева Снежанка. Същата година печели и II награда на международния фестивал „Златният Орфей” (голямата награда тогава печели Алла Пугачова, а първа – Карл Уейн). В периода 1975-1978 г. Стефка Оникян осъществява редица турнета у нас и в СССР и Куба, участва в спектали – „Чилийска фиеста”, „Хора с криле” и „Команчи на Лионската гара”, в „Златният Орфей” и в прегледа „Нова Българска музика”, в телевизионни предавания и звукоаписни проекти. Активно сътрудничи с биг – бенда на БНР и оркестър „София”. Работи с почти всички композитори и аранжори на естрадни песни.
От средата на 80-те години Стефка Оникян се утвърждава и като една от водещите джазови певици в България. Участва активно в национални и международни джаз – срещи и фестивали.
Стефка Оникян е осъществила многобройни записи на театрална и филмова музика. През 2003 г. записва за Уолт Дисни, заглавната песен „Circle of Life” към филма „Цар лъв”.
Своята вокално–педагогическа дейност Стефка Оникян започва през 80-те години. През 90-те години вече работи в Държавна музикална академия „Панчо Владигеров” като вокален педагог и пее във всички представителни концерти на Академията.
Предавайки богатия си музикално-сценичен опит на студентите, всяка година тя подготвя продукции с песни от Джордж Гершуин (2001), Кол Портър (2002), Дюк Елингтън (2003), Антонио Карлос Жобим (2004).
Много от нейните възпитаници печелят различни конкурси в България и чужбина.
Музикалната арменска гилдия не свърша. Хайгашод Агасян е известен инструменталист, певец и композитор от арменски произход. Завършва Българската държавна консерватория. Неговото сътрудничество с Недялко Йорданов създава някои от най-популярните песни на българската естрада. Освен естрадни песни, пише също така песни за деца, поп музика и театрална музика.
През 1993 година печели голямата награда на Златния Орфей, а на следващата година – първа награда от същия фестивал. Носител е и на наградата на фондация „Димитър Вълчев” за театрална музика.
Магърдич Халваджиян пък е режисьор и продуцент. Роден е на 18 февруари 1967 г. в Плевен. Живял е във Варна, Италия и Москва, където завършва училище за цирково майсторство. Завършва режисура в Нов български университет. Собственик е на продуцентските фирми Global Films и Global Vision.
Има над 450 заснети клипа и реклами, и е един от най-успешните в продуцентския бизнес. С продуциране се занимава от средата на 90-те. Фирмата му „Глобал дрийм“ съществува от 2002 г. Негови са едни от най-рейтинговите предавания в ефира — „Господари на ефира“, „Море от любов“, „Имаш поща“, „Стар Академи“, „Сладко отмъщение“, „Пълна промяна“, „Ясновидци“, „Игра за милиони“, „Руска рулетка“ и „ЗалоАЛОжи“ (БНТ), „Фатално привличане“ и „Точка на пресичане“ (МСАТ) и др.
През 2010 и 2012 е жури на реалити предаването България търси талант.
През тази пролет в ефира на Нова Телевизия стартира ново предаване – „Като две капки вода”, в което отново е жури, последван от Хилда Казасян и Любен Дилов – син.
Левон Хампарцумян е банкер. Към май 2011 г. е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“, както и председател на Асоциацията на банките в България (АББ).
Роден е на 26 декември 1953 г. в София. Дипломира се като инженер-химик. През социалистическите години работи в „Кремиковци“ АД и в Централния институт по изчислителна техника. Има 6 патента в сферата на производствените технологии.
През 2007 г. фондация „Атанас Буров” му присъжда наградата „Буров” за банково управление. Хампарцумян е обявяван 2 пъти за „банкер на годината“ – от списание Finance Central Europe през 2005 г. и от вестник „Банкеръ“ през 2007 г. През 2006 г. списание „Мениджър“ му връчва приза „мениджър на годината“.
Банкерът е носител на Ордена на звездата на италианската солидарност (Ordine della Stella della Solidarietà Italiana) и получава титлата „комендаторе“ от президента на Република Италия Джорджо Наполитано през 2008 г. През 2012 г. получава наградата „Мениджър на годината”.
Астор (артистичен псевдоним на Антраник Шаварш Арабаджиян) е известен илюзионист от арменски произход.
Роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар” от Международното братство на маговете през 1981 г. Също така е собственик на магичен театър „Астор”, където се намира и къщата на мистер Сенко. Досега в кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.
Представител на най-младото поколение български арменци е Рафи Бохосян, по-известен като Рафи. Той е поп изпълнител, станал победител в първото издание на „Екс Фактор“ през 2011 година.