Измамата откриват съвсем случайно юристите на Аграрния университет от адвокатско дружество Будакова и Кемалов по време на командировка във Виена, но по друг повод. Имотът в Австрия никога не е ставал притежание на ВСИ, тъй като собствеността не е била прехвърлена, обясни адвокат Доротея Будакова. По думите й веднага след покупката на апартамента през 1992 г. Измиров двукратно го е ипотекирал срещу кредити от тамошни банки. Въпреки това той и съпругата му подписали невярна декларация пред управата на ВСИ, че имотът не е обременен с тежести. Благодарение на „дарението” Измиров е получил голяма сума свежи пари. Според предварителния договор, който така и не стига до консулска заверка в австрийското посолство, апартаментът се дарява без обзавеждането, а ВСИ поема ангажимент да го поддържа заедно с паркинга и градината, да го охранява, както и да му плаща данъците. Предмет на сделката е била и мебелировката в кабинета, спалнята и кухнята, за които ВСИ е платило на Измиров 22 хиляди долара. След натиск от Сметната палата заради неоправдан разход Аграрният завежда дело срещу Рангел Измиров чак през 2000 г., две години след изчезването му. Районният съд обаче отхвърля иска с мотив, че договорът е сключен с юридическо лице. По- нататъшна съдебна борба се оказва безсмислена, тъй като загубите на университета в размер на 1.4 млн. лв. след деноминацията се стопяват до 1400 лева. Апартаментът в замъка Маргаретен пък е обявен от кредиторите за публична продан.
На 21 ноември 1995 г. Рангел Измиров сключва чрез фирмата си „Мер къмпани” 10-годишен договор за стопанисване на имот на Ефория Зограф, която се грижи за собствеността на Атонския манастир в България, без да е подвластна на Светия синод. Това е пететажната сграда от южната страна на пешеходния мост, строена през 1931 г. и дарена от цар Борис на монасите в Атон. През годините там е била окръжната болница и битов комбинат. Намеренията на Измиров са били да отдава сградата под наем, като според договора част от парите били за Ефорията, а с останалите смятал да я реставрира и превърне в модерен бизнес център. По същото време обаче се отдава на политика и прехвърля отговорностите си по сградата на Христо Атанасов – Тепето, бивш боксьор и активист на Народната партия, който в момента излежава доживотна присъда за поръчково убийство на лидера на Народната партия в Плевен Величко Тодоров. Част от помещенията на първия етаж се отдават под наем. Вместо очакваните печалби в банковата сметка на Ефорията са постъпили само 187 лв., а срещу Измиров е заведено дело за пропуснати ползи. След дълги дела през януари 2003 г. Пловдивският окръжен съд прекратява договора с Измиров, който вече е изчезнал. Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на окръжните магистрати и отсъжда двамата длъжници Измиров и Атанасов да платят наема по договора за периода 21 ноември – 21 февруари 1999 г., възлизащ на 21 269 стари лева, заедно с лихвите. По силата на същото решение Измиров и Атанасов трябвало да броят и неустойка от 89 450 лв., а също така да покрият и разходите по делото, които са 2386 лв. Намесва се и съдия-изпълнител, но Ефорията не успява да получи нито лев. Сагата Зограф ще се запомни и със сблъсък между две групировки – бившите „седмици” и хората на Иво Карамански. Екшънът се разиграва заради сблъсък на интереси около прословутия имот на Ефорията. 
След схватката мистериозно изчезва и не е открит и до днес наемателят на сградата преди Рангел Измиров – общинския съветник Иван Иванов и приближен на убития Иво Карамански.
Изчезналият през 2003 г. Методи Методиев – Мето Илиенски официално е обявен за мъртъв от властите през 2010 г.
Методи Златанов Методиев е ключова фигура в подземния свят след убийството на Васил Илиев. Прякорът му идва от стоковото тържище „Илиянци”, за което първоначално е отговарял. Мето Илиенски е в неизвестност от 29 ноември 2003 г. Тогава той излиза от дома си след среднощно обаждане по телефона за спешна среща. Качва се в чакащата го навън кола и потегля в неизвестна посока. Изненадващо той излиза без охрана, което е необичайно за него. Повече не се появява. Няколко дни след изчезването му съпругата на Мето – Яна Методиева, го обявява за издирване.
Петър Божилов е последният човек, който е видял жив Мето Илиенски. Но свидетелят е убит при мистериозни обстоятелства по време на лов в края на 2012 г. С неговата смърт изчезва и последният шанс да бъде разкрита тайната около изчезването на Мето Илиенски. Божилов е бил много близък на подземния бос. Мето му имал пълно доверие и затова му поверил да движи всичко около тържището на Илиянци, както и да прибира оборотите.
Преди да се качи в тайнствената кола, Методиев е бил с жена си и с Петър Божилов. Вероятно е споделил на чакащия в двора Божилов с кого отива да се види. През годините Божилов така и не посмява да изрече името и да разкрие тайната при кого се качи Мето Илиенски преди да изчезне безследно.
След като Яна Методиева подава сигнал, полицията започва да търси подземния бос. Ченгетата разпитват десетки негови приятели и врагове, но безрезултатно. Интересна подробност е, че малко преди изчезването си подземният бос назначава за управител на фирмите си никому неизвестния Румен Илиев. След като Мето потънал в земята, мистериозният пълномощник Илиев продължил да движи бизнеса, без да се съобразява със съпругата му. Яна Методиева не била доволна от развоя на събитията и подала молба съпругът й да бъде обявен за мъртъв. Съдът обаче категорично отказва заради липсата на труп или доказателства, че Методи Методиев е убит.
На 22 май 2007 г. съдът обявява Методиев за изчезнал, което дава право на съпругата му да поеме управлението на фирмите „Андромеда – 96” и „Мина 2002”. Румен Илиев обаче обжалва и следват още три години съдебни перипетии. Чак на 8 юни 2010 г. съдът официално обявява Методиев за мъртъв от деня на изчезването му през 2003 г. Вдовицата на подземния бос си вади удостоверение за наследник и прави опит да прибере имуществото му, но се оказва, че огромното богатство на криминалната фигура се е изпарило безследно. И двете му фирми не развиват никаква дейност от изчезването на Мето. Нямат и имущество. Единствено фирмата „Мина 2002” притежава половин паркинг в центъра на София, който вдовицата Яна наследява.
Голяма част от личното имущество на подземния бос минава в чужди ръце по неведоми пътища. Днес собственици на десетките му парцели и апартаменти са бивши негови авери, сочи справка в имотния регистър. Бившата шефка на митницата в Горубляне Снежина Ангелова също е получила апетитни имоти. Според документите в имотния регистър от Мето Илиянски тя и децата й са се сдобили с огромен апартамент, магазин и две къщи в София.
След серия сделки от огромното имущество на семейството остават само трохи. Сред наследените от Яна Методиева имоти е 200 кв. м жилище на ул. „Александър Пушкин”, което вдовицата продава на футболиста Даниел Боримиров.
През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.
Само 9 от тях са открити, за трима са искани откупи, а за останалите продължава да няма никаква официална информация. През 2011 г. в кладенец до село Одърци, област Добрич бяха открити костите на двама от изчезналите – Иван Иванов и Венцислав Йорданов.
Иван Иванов е отвлечен от четирима души през 2006 г. пред погледа на приятелката си. Те напъхали Иван Иванов в колата си и взели телефона на приятелката му, като й обяснили, че до един час ще го върнат жив и здрав. Извършителите на отвличането искат откуп от 550 000 евро от баща му – Йордан Иванов. Похитителите не идват на срещата за предаването на откупа. По-късно са задържани четирима души – Тимур Куртсаид, Дончо Славов, Петър Петров и Христо Христов. Тъй като трупът на Иван Иванов не е открит, те са осъдени единствено за рекет.
Няма информация за изчезването и смъртта на Венцислав Йорданов и как тялото му се е озовало в същия кладенец. Той живее с майка си и след телефонно обаждане излиза по чехли пред блока, в който живее. От тогава никой не го е виждал. Костите му са открити в същия кладенец, в който са и тези на Иван Иванов, но няма никакви предположения кой е извършител на неговото убийство и каква е причината. Иван Иванов и Венцислав Йорданов нямат допирни точки помежду си.
На 2 ноември 1998 г. в центъра на Добрич в ресторант „Happy” в късния следобед влиза неизвестен мъж, който търси Димитър Василев. Василев е главният готвач на ресторанта, но отказва да излезе, тъй като има много работа и не желае да сваля бялата униформа, с която готви. В 23:05 ч. Димитър приключва смяната си и необичайно излиза през задния изход, придружен до вратата от един от колегите си Станко, който свидетелства, че не е видял нищо съмнително в поведението му. В ръцете си Димитър е носил торбичка с чехлите, с които работи в кухнята.
Причината за изчезването на Димитър Василев е желанието му да си купи кола от Австрия. В тази връзка той тегли 3 млн. стари лева заем и ги прибавя към спестените вече 1 млн. лева в дебитната си карта. Димитър дава пари на своя братовчед – Христо, който поел ангажимент да уреди визите и всичко останало за пътуването до Австрия. Дори след изчезването му, Христо отново отива при майката на Димитър и й иска още 170 000 стари лева, за да довърши уреждането на визите, тъй като бил сигурен, че Димитър ще се върне, а не искал парите, които е дал до момента да изгорят.
В продължение на 9 дни след безследното изчезване на Димитър, от картата му са изтеглени почти всичките 4 млн. стари лева, като това се е случвало от банкомати в Добрич и Варна. Камера върху един от банкоматите заснема човека, който тегли парите, но на нея той умишлено крие лицето си. Лицето от снимката не е облечено с дрехи на Димитър Василев. След разпит на братовчеда на Василев в полицията става ясно, че даваните пари не са били депозирани никъде и уреждането на визите за пътуването въобще не е започвало от страна на Христо. Въпреки тези действия, 15 години по-късно няма повдигнати обвинения за изчезването и вероятното убийство на Димитър Василев. Още на следващия ден след изчезването в дома на Димитър Василев започват позвънявания с мълчание по десетина пъти на ден. Телефонът, който звъни е мобилен и през 1998 г. няма нужната техника за неговото проследяване.
През януари 1998 г. изчезва 24-годишната Наталия Влахова. Официално тя работи вечерно време по ресторантите, като продавачка на цветя. Месеци по-рано се запознава с Деян Димитров, известен в Добрич с прякора Дидо Хюмнето. По данни на полицията, той и брат му Ивелин ръководят клона на тогавашната групировка СИК в Добрич и са известни като Котараците. Във въпросната вечер Наталия има резервирана маса за нея, Деян Димитров, Ивелин Димитров и приятелката му Теодора в ресторант „Лебед”. Никой обаче не идва на резервираната маса в уречения час, а Наталия изчезва.
Три години по-късно, през 2001 г. българската полиция започва и издирването на другото момиче, което е трябвало да бъде на масата – Теодора. Според познати на компанията, Наталия е водила стандарт на живот, несъответстващ на приходите й от продажбата на цветя. По неофициална информация Наталия Влахова е била замесена в бизнес с фалшиви визи, а голяма част от спечелените пари е отпускала като заеми срещу лихва. Три години след изчезването на Наталия на 10 км. от град Малага в Испания е арестуван човек от компанията на Ивелин и Деян Димитрови. Според испанската полиция, лицето се е занимавало с трафик на проститутки от България към Испания, кражба на автомобили, трафик на наркотици и разпространението на фалшиви пари. Установено е, че въпросното лице е напуснало България с фалшива виза и чужд паспорт.
На следващия ден след изчезването на Наталия Влахова, майката й Виолета Влахова отива в полицията и я приемат тогавашните ръководители на звеното за борба с организираната престъпност – Християн Христов и Ивелин Пейчев. Няколко часа по-късно Виолета Влахова получава първото си обаждане по телефона със заплаха да спре да ходи в полицията, защото ще последва пътя на дъщеря си.
По случая е задържан единствено Деян Димитров, който е освободен след четири часа. Според показанията, въпреки, че Деян Димитров има резервация с брат си, приятелката му и Наталия в заведение, във въпросния час той е играл карти в друга част на града с приятели.
През 1998 г. началник на „Криминален отдел” към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.
През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп, наречена „Наглите”, чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания. В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.
Докато полицията мотае със седмици информацията до отдел „Издирване”, 26-годишния блогър Боян Юруков сам направи първия публичен регистър за безследно изчезнали. Юруков, който от години живее в Германия и е един от най-популярните български блогъри.
В България има стотици безследно изчезнали, за които хората дори не подозират. Напоследък покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много неразгласени и неразрешени човешки съдби, потънали в медийна мъгла заради безхаберното чиновничество в МВР. Както е известно, първите часове от изчезването са решаващи, тъй като жертвите могат да бъдат засечени на обществени места от случайни минувачи. Подобна щастлива развръзка обаче рядко е възможна, тъй като оповестяването на тези случаи по сайтове и телевизии често идва с огромно закъснение. Допреди начинанието на Юруков в България няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? „Процедурата за уведомяване на медиите и обществото се задейства по преценка на разследващия полицай. Ако той не обърне внимание, ако съобщението се забави някъде по каналите или потъне в бюлетините, то не стига до обикновените граждани”, обяснява създателят на проекта Юруков. Интернет детективът се надява полицията да види в сайта му възможност за допълнителен източник за сигнали и да пуска директно информацията там.
„Най-големите проблеми са хаосът в информационната система на полицията и липсата за прозрачност. Знам за случаи, в които са били необходими 2 седмици, докато информацията стигне от полицая, взел съобщението, до отдел „Издирване“. Вътрешните им процедури са доста неуредени и нерядко делата изстиват заедно със следите. Истината е, че никоя инициатива не може да компенсира това”, убеден е Юруков. Според него процедурата по издирването значително ще се улесни, ако се изпращат снимки чрез MMS до таксита и автобуси, защото първите 48 часа са критични при изгубено дете или пенсионер. Когато това време мине, шансовете за щастлив изход намаляват драстично.
В неговия регистър може да видите лицата на мъже и жени, за които роднините не знаят нищо в продължение на 10-15 години, както и на такива, от които няма вест от 2-3 дни. Безспорно обаче най-тревожен е фактът, че през последните години в черния списък на безследно изчезналите все повече попадат имената на 15-16-годишни младежи. Профилите на изчезналите се въвеждат от техни близки или доброволци. Информацията се събира от контакти с роднини, публикации в медии и от бюлетина на МВР. Когато някой случай е решен, наличните данни за лицето се заличават. Сайтът показва липсващите хора на карта, както и под формата на списък. При местенето или увеличаването на картата списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да се подреди и по хронологичен ред.
При отваряне на профил излиза кратко описание, дата и място на изчезването, контакт и галерия със снимки. Има и търсачка по имена на хора и градове, която показва колко изчезнали има в населеното място и около него. Регистърът има интеграция и с Facebook и Twitter, като добавените хора се качват и там. Една трета от регистрираните в сайта случаи са от последните две години, а за повечето изчезнали преди това не се знае нищо. В момента в Lipsva са регистрирани с имената и снимките им са близо 300 изчезнали деца, млади жени и пенсионери, както и анонимни данни за 100 решени случая. Публикуваните в lipsva.com случаи обаче са около четвърт от всички известни в страната за последните няколко години. Останалите не са стигнали до медиите, а се спускат като статистика от МВР в редовните отчети Така може да се окаже, че има бум на изчезванията на млади хора в някой регион, но обществото няма как да знае, ако близките им не наддадат вой, обяснява Юруков.
Той е от групата на младите технократи, който обаче не остава засегнат от обществената апатия и умора. „Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Крайната ми цел е проектът да стане излишен. Това ще е възможно, когато МВР направи свой по-усъвършенстван проект”, обобщава Юруков.
Но от векове по света изчезват хора и тези случаи не са „патент“ на съвремието.
Загадката с безследно изчезналите хора все още не е разгадана и едва ли скоро ще се намери човек, който да може да даде логично обяснение. Само можем да се надяваме да не попаднем в онази група, която се „поглъща“ от въздуха.