С какво се храним? Този въпрос вече все по-често се задава и извън средите на маниаците на тема здравословен живот.
Соеви гранули, колагенов протеин от свински кожи или говежди кости, алгинатна смес вместо сланина, овкусители и нитратна смес – това са съставките на голяма част от саламите, надениците и кренвиршите в България! Само месо няма. Единствената мръвка е от остатъци върху животински кости, които се изстъргват от специална машина. Тогава заедно с малките късчета месо се изстъргват жили и хрущяли, дори парчета кости, които също могат да попаднат в салама.
Точно този проблем – че в евтините колбаси няма никакво месо и именно това се оказва най-сериозната заплаха за здравето на бедните българи.
Момченце на годинка и половина почина в болницата в Пазарджик след хранително отравяне. По-голямата му сестичка е била спасена след много усилия от лекарите.
Децата са били при баба си в Пещера. Жената отишла до кварталния магазин и купила кайма да им направи сармички, понеже много ги обичали. Възрастната жена се озадачила, че ястието придобило странен кафеникав цвят, а сармите се разпаднали, помирисала го, не установила нищо лошо и нахранила децата. Малко по-късно и двете започнали да се превиват от болки в корема. В началото бабата направила чай от трънки, известна българска рецепта, която е против разстройство и повръщане. Състоянието на малките обаче само се влошило. Тогава изплашената жена хукнала да търси лекар. Малките били отведени с линейка до болницата в Пазарджик, където малкият Емин вече бил закаран в състояние, при което не можело да се направи нищо. Той бил по-ящен от кака си и си хапнал повече от отровната манджа. След няколко часа бабата научила, че момченцето е починало. Ядоха само манджата и хляб. Нищо друго не са докосвали. А аз не хапнах, за да има за тях, вайка се старата жена. В момента Инспекцията по храните прави проверка на всички магазини в Пещера, иззела е количествата кайма, доставени от фирмата, на която не споменават името. Лекари твърдят, че има вероятност децата да са се отровили от чая от трънки. В социалната мрежа обаче им опонират, че той не може да доведе до смърт, много хора са го ползвали, а в случая и двете деца са били на ръба между живота и смъртта, като едното не е издържало и е починало. Потребителите настояват да се каже името на фирмата и да се затегне контрола върху хранителните продукти. Някои даже искат и затвор за производителя.
Развалената пилешка кайма докарала вълна от натравяния в Пещера през изминалите дни. Зловредното месо предизвикало тежки стомашни проблеми на най-малко десет жители на града. 
„Въпросната кайма е купена от един магазин в града. Предполагам, че от нея се е отровило и бебето Емин”, заявява Илия Илиев, лидер на партия ДРОМ.
По-рано политикът обясни, че няма как Емин, който е бил на годинка и шест месеца да е починал от билкова отвара, защото от същата течност е пило и друго бебе на 3 месеца.
Майката на починалото дете е в шок от случилото се и не спира да плаче.
Оказа се, че след инцидента от злополучния магазин е изчезнало цялото налично количество с пилешката кайма, която е причинила натравянията. Така, че засега виновни за скандалната ситуация все още няма.
„На Агенцията по храните трябва да се дадат по-големи правомощия, за да се оказва не само контрол върху храните, но и превантивна дейност. Крайно време е хранителните продукти да бъдат контролирани преди да бъдат пуснати по магазините, за да няма повече такива неприятни случай”, подчертава още Илиев.
От местната дирекция на Агенцията по храните обаче категорично отричат в Пещера да се продава отровна кайма. Веднага след инцидента инспектори на ведомството са направили щателна проверка на бакалията, обвинявана, че е изтровила над 10 души. Директорът д-р Петко Митев е категоричен – на мястото не е открита нито отровна, нито дори кайма с изтекъл срок на годност. Това са показали направените лабораторни проби от партидата, от която са купували и родителите на починалото момченце.
Неотдавна хранителни инспектори извадиха на светло шокиращи разкрития при направени проверки в месарници и супермаркети в цяла България.
Става ясно, че в магазинната мрежа е повече от обичайна практика да се продава много старо, вмирисано или направо развалено месо, което хитрите търговци „освежават” с различни трикове, които са изпипали почти до съвършенство.
Използваната с голям успех вече години наред марината вече е почти напълно заместена от силни химикали, с които несъвършенствата на хранителните продукти доста успешно се прикриват.
Пресният външен вид на месните произведения пък успешно се имитира чрез специален консервиращ прах, който се доставя редовно от Полша. Той съдържа изключително силни химикали, а овалването на продуктите в него по чудодеен начин им придава невероятно свеж и питателен вид. Въпросният полски прах, известен в бранша с името „кръв на прах”, е широко използван и от редица заведения за хранене, където се употребява, за да бъде заблуден клиентът, че месното ястие е току-що приготвено от най-пресни продукти.
Според законодателството на ЕС месото има срок на годност 7 дни, ако се съхранява при температура 7 градуса.
Инспекторите предупреждават, че съществува съвсем реален риск за здравето на потребителите, консумиращи подобни месни продукти. Предстоят още проверки, които да сложат край на тази порочна практика в цялата страна.
Пилешкото месо, което се продава по родните магазини, също може да съдържа опасни химикали заради новите технологии при отглеждането на животните у нас. Тези иновативни технологии са порочни и включват забранените лекарства и стимулатори, казват специалистите, във връзка с разпоредена проверка за антибиотици и инжектиране на течности в пилешкото.
На пилетата у нас се дава антибиотик само първите четири дни, но това било регламентирано. Никъде в света няма бройлер, който да се угоява 55 дни, както е тук. В Европа с новите порочни технологии пилетата се угояват за 30-32 дни. Това е проблем, който тепърва ще се развива, предупреждават в бранша. В България също навлезли тези порочни технологии – ежедневно се предлагали храни, с които пилетата надават бързо.
Според тях, проверките на земеделското министерство няма да дадат резултат срещу порочните практики, свързани с употребата на различни химикали при производството на колбаси. Те дават пример с използването на вещество, което имитира миризмата на пушено месо. В луканките пък се слагало вещество, което кара продукта да узрее само за 5-6 дни. По думите им, това е много по-вредно от соята, която поне не е опасна за здравето.
На някои места животните и най-вече птиците се третират с антибиотици. Антибиотикът се влага в захранките на птиците и впоследствие остатъци от него се натрупват в месото.
Недобросъвестни производители пък инжектират течности, които увеличават теглото на месото, и по този начин мамят потребителите и създават нелоялна конкуренция, жалват се производители и търговци.
„Потребителите си нямат и представа какво ядат. Месото се размразява, после се накисва за известно време с някакъв уж безвреден химикал. После се отцежда добре и става като чисто ново. Дори опитни готвачи могат да бъдат заблудени“, разказват служители в известни хипермаркети в България.
Залежалите по витрините мръвки пък се мариноват с подправки и масла и отново се връщат в търговската мрежа. Дъхът се убива със специални билки, а клиентите с радост купуват залежалото месо, без дори да подозират какво носят в домовете си.
От най-залежалата животинска стока се прави кайма. Дори готовите кюфтета и кебапчета излизат от нея. Контрол върху пробутването на старо месо за свежо е почти невъзможен. Няма как да се разбере колко дълго е било замразено месото, след като премине „специалното“ пране. Охладените месни продукти са още по-голяма заплаха за здравето на клиентите. Тъй като дори не се съхраняват както трябва. Затова единствения начин да сте сигурни, че ядете прясно месо е наличието на кръв. В пресните мръвки винаги има кръв, колкото и да ги миете. Докато в замразените само прозрачна течност.
Друг начин да сте поне малко сигурни, че едно месо е прясно, е да си го вземете с кост. Гаранцията не е голяма, но поне има минимален шанс месото да не е престояло прекалено дълго.
Още по-шокиращо е положението с телешкото месо. Внесените от Аржентина или Бразилия мръвки претърпяват такива процедури, че ще ви се изправят косите. За да бъде намалено митото върху него, теглото му се намалява в специални сушилни, а след вноса отново минава обработка – поставя се в перални пълни с осолена вода и се върти около 2 часа, докато достигне нормални размери. При това не е съвсем сигурно, че процедурите са безопасни.
„Виждал съм с очите си как се приготвя за изнасяне в магазина подобно телешко. Повярвайте ми, ако всеки консуматор стане свидетел на тази процедура със сигурност ще стане вегетарианец“, разказва един от работниците.
Съветът му е да се купува само българско телешко месо от малки производители или от познати и то задължително с кост, за да сте сигурни, че е прясно. И е най-добре да заложите на кварталната месарница, а не на големите вериги.
И у нас сигурно има хора, които обичат да си похапват кучешко, котешко и какво ли още не. Няма лошо, стига да знаем, че консумираме такова месо…
А знаем ли?! Какво месо има в нашите колбаси?
Евтини колбаси без месо заместват качествените салами в магазините. Поскъпването на мръвките доведе до още по-голямо предлагане на подобни продукти. Голяма част от кренвиршите и надениците почти не съдържат месо. Хората обаче ги купуват заради ниската цена.
Да не говорим, че вафлите, колбасите и месните консерви са с наднормено съдържание на генномодифицирани организми.
Саламите и кренвиршите от най-ниската ценова категория са много вредни, защото са пълни със сланина и сол, но пък се търсят и купуват най-много. Голяма част от хората могат да си позволят единствено тях и затова производителите продължават да бълват менте колбаси, сочат специалисти от Агенцията по безопасност на храните.
Прошуто по 3 лева килограма залива пазара. Това е трупна 20-годишна мърша, обработена специално за този вид продукт. Много често се случва още в магазина да има особен дъх, за вкус – да не говорим! Но цената е лесно достъпна и много търговци се възползват – внасят месото, което на запад изхвърлят, обработват го подобаващо и го пускат на българина, който не се замисля какво купува, щом е на цена 3 лева за килограм!
Особено опасни са месните продукти, бъкани с какво ли не, но различно от месото. „Над 60 на сто от съдържанието им е сланина, около 30% е соята, а останалото са консерванти и оцветители. Но пък за до 5 лв. килограмът не може да се сложи друго”, обясняват експертите и според тях цената е първото, което трябвало да алармира купувачите още в магазина, че колбасите са вредни.
Тестове показват, че евтините колбаси и кайма изобщо не съдържат месо, а често дори сланината е кът. „Колкото е по-ниска цената, толкова повече количеството на соята и на консервантите се увеличава. Продуктите за около 5 лв. за килограм са само от соя и заместители”, категорични са експертите.
Буквичката „Е” на етикетите са до болка познатите ни оцветители, консерванти, набухва-тели и т.н. коктейл от химикали, които, най-просто казано, дават външен вид храната, подсилват й вкуса и най-вече удължават срока на годност. Макар специалисти по храните да твърдят, че у нас се следи в храните да се влагат само Е-та, които са разрешени от наредбите, тези допълнения си остават вредни, повече от убедени са пък медиците.
В кренвиршите се слага паста от разпенена сланина, дълбоко замразени вътрешности, пилешки пера, шийки, крака и кожи, отпадъци от кланици, забранени и канцерогенни оцветители аромати, евтини соеви продукти, внос от Аржентина, Бразилия, Канада и други екзотични дестинации, разкриват запознати с рецептурниците в бранша.
Едно парче пушена наденица може да съдържа толкова много фенолни съединения, колкото човек може да погълне за цяла година в градски условия. Фенолът е силно токсичен.
Между другото пушенето месо и пушената риба попадат в класацията на храните с най-високи нива на канцерогени. Те се образуват в процеса на обработка.
Пушените храни се запазват и ароматизират, като се добавят сол, захар и нитрити. Нитритите са предшественици на канцерогенните съединения нитрозамини. Децата, които редовно консумират солени и пушени меса, като бекон, шунка, а също кремвирши, са по-застрашени от левкемия, докато зеленчуците и соевите продукти предпазват от рак.
Освен обичайните коктейли от разни „хранителни добавки” (включително течни такива наричани „саламури”), към пушеното месо се добавя и течен пушек. Т.е. пушеното месо се „кисне” в течност, която придава вкус на пушено, защото ако трябва да се пуши едно месо, излиза много скъпо.
Пушеното месо някога се е пушело не заради вкуса, а за да се консервира. Пушенето убива болестотворните бактерии, обаче се оказва, че и овкусява месото. Е, днес почти не се опушва месото… Въглищата, които трябва да се използват за целта са дървени и не особено евтини за единица продукция.
Така, че няма никакво значение какво ще е месото, което ще си вземем… Шунката върши работа, въпреки че в най-добрата такава има не повече от 30 % месо.
Често срещаме на хранителния пазар и менте кайма /колбаси от всякаква смрад, само не и от месо/. Свинското мляно е само сланина и карантии – черен/бял дроб, сърце, черва и друга подобна гадост. Но с най-голямо съдържание е соя, стар хляб, пилешка кожа, престаряло пуешко.
Малко хора са имунизирани към миризмата на цвъртящ бекон. Беконът обаче е един от най-високите на мазнини меса на планетата. Освен това, това е пълен с химикали, които са свързани с увеличения риск от рак. По-конкретно това са нитрозамините. Тези химически вещества са известни с това, че са канцерогенни в големи количества. За съжаление, бекона съдържа и консерванти, които могат да причинят ботулизъм.
Саламите и други обработени колбаси са възможно най-лошите вредители на здравето, когато става въпрос за месо. Те са заредени с мазнина и със същите химически вещества, които правят бекон канцерогенен. В действителност, саламите могат да съдържат още по-високи дози нитрозамини от бекона, макар и да има по малко количество мазнина.
През 1869 г. един френски химик изобретява маргарина като заместител на скъпото и дефицитно заради чумната епидемия тогава масло. Произходът на името е от гръцки и означава перла, защото в началото е бил твърд, бял и лъскав. Той се е произвеждал от говежди мазнини, мляко и парченца овче и краве виме. През първите години на миналия век химиците са открили начин да сгъстят течни масла с хидрогени с помощта на метални електроди и топлина. Постепенно за производството му са започнали да употребяват растителни и рибни масла. С напредъка на химията, започват да се слагат добавки, които подобряват вида, способността му да се маже и аромата му. Постепенно от храна за бедните маргаринът се превръща в „здравословна алтернатива” на маслото.
Редица здравни експерти и журналисти алармират за опасностите от консумацията на маргарини и продукти, съдържащи този вид мазнини. Един от първите журналисти, които направиха публично достояние вредите от хидрогенираните масла, Дейвид Дюи още през 1998 г. цитира няколко научни изследвания, които сочат, че при жените, които консумират хидрогенирани масла има 40% увеличение на заболяването от рак на гърдата. Други изследвания намират пряка връзка между тези масла и сърдечно-съдовите проблеми, диабета, имунните заболявания и няколко вида рак.
Какво обаче представляват тези масла и откъде идва опасността?
За основа на маргарина и подобните продукти служат течните растителни масла. Те се подлагат на сериозна химическа обработка, за да приемат твърдо състояние. Тази обработка представлява молекулярна модификация на естествените мазнини чрез добавянето на водород. При процеса се използват метални катализатори, като алуминий, никел и кобалт. Тези метали не са характерни за човешкия организъм и всички са токсични, макар че кобалт се съдържа във витамин В12. Получените втвърдени мастни киселини се наричат трансмастни. Молекулярната им структура е много подобна на тази на стеариновата киселина, а тя се използва в производството на свещи, за да бъдат те по-твърди. Е, пита Дюи, дали пък тези трансмастни киселини не могат да влияят по подобен начин на кръвоносните ни съдове? Изглежда, че могат, защото консумацията на маргарин и продукти, съдържащи хидрогенирани масла се свързва с повишаване на холестерола и стесняването на артериите, водещо до повишен риск от инфаркт, инсулт и атеросклероза.
Целта на хидрогенираните масла е да правят продуктите (бисквити, кракери майонези, сосове и т.н.) по-трайни, което пък е от полза за производителите на хранителни продукти. Освен това, маргаринът все още широко се рекламира като най-добрия диетичен заместите на животинските мазнини. Да, той съдържа по-малък процент мазнини (от 40 до 80%), но за сметка на това в него има следи от катализаторите, използвани за втвърдяването му. Освен това, повечето хора, които са заместили маслото с маргарин, за да отслабват вероятно са забелязали липсата на ефект.
Интересен е фактът, че при химическата обработка на естествените растителни мазнини се получава по-голям обем краен продукт. Това отговаря на въпроса защо маргарините са по-евтини от маслото. По-ниската цена ги прави по-привлекателни за потребителите, създавайки им здравословни проблеми. Освен всичко друго, един от страничните продукти на хидрогенираните масла, акриламидът (съдържащ се в чипса, например) увеличава риска от атеросклероза, според изследване на полския Национален институт по храни и диетология.
Между другото, преди години Макдоналдс бяха осъдени да платят $8,5 милиона, защото не информирали клиентите си, че все още използват хидрогенирани мазнини за приготвянето на картофките си.
Само една молекула дели маргарина от пластмасата.
Проверете сами какво представлява маргарина:
– вземете опаковка маргарин и я оставете на сянка или в гаража – той не гние и не започва да мирише различно, защото в него няма нищо живо
– той няма хранителна стойност
– никакви мухи или други животни не го доближават
– върху тази субстанция не расте нищо – даже малките микроорганизми.
Защо ли? Защото е почти пластмаса. Ще разтопите ли някое пластмасово изделие, за да си го намажете на филийка… или ще нахраните ли децата си с подобна смес?!
За жалост, пазарът, и не само нашият, но и световният, е залят от некачествени и нездравословни храни, които производителите налагат като качествени.
Вярвате ли, че един натурален сок, който уж е 100% натурален, може да има срок на годност около 1 година! На практика това е невъзможно. И не е нужно човек да е завършил Хранително-вкусова промишленост, за да е наясно с тези неща.
След като даден продукт, котиран като висококачествен и следователно добре продаван, на опаковката му пише, че няма консерванти и е отбелязан дълъг срок на годност, кой би повярвал, че е истински? Всички знаем, че продуктите без стабилизатори имат много кратък срок на годност.
Големите производители на „хранителни стоки” отдавна разчитат на факта, че българина гледа предимно етикета с цената, отколкото етикета с описанието на съдържанието на продукта.
„Откакто разбрах какво има в кренвиршите, избягвам да ги консумирам”, казва известен специалист по молекулярна биология. В тези колбаси няма ГМО, но за сметка на това има кожа, сланина, кокали и овкусители. Затова после се чудим защо кренвиршите имат такъв вкус.
Иначе в повечето цехове се спазва нагледна стерилност и чистота, всички са с бели престилки, маски, ръкавици – направо като хирурзи. А ножовете на машините тракат, ли, тракат. И правят на неузнаваема пихтия всичко, което набутват вътре.
Естествено месо няма. Няма и как да има, защото все пак кренвиршите са субпродукт и дори по рецепта не е задължително да има истинско месо. Затова някак си смешно и лъжливо звучат рекламите от типа – „Кренвиршите от месо…”.