До броени часове излиза книгата „Размисли от килията“ на Любомир Симеонов – бившият висш офицер, който излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева. Реализатор на проекта е писателят, скандалният журналист Веселин Стаменов, който постави името си над това на автора – убиец и поиска от обществото и света да чуе думата му. Защо стана съучастник в това? Какво е да разказваш заедно историята на един човек ликвидирал друг човек, сяда на горещия стол пред диктофона на Дейли Прес  – издателят автор на вулгарни романи Веселин Стаменов.

-Да издадеш книга на убиец… Защо го извърши? така възнамерявам да озаглавя това интервю. Какво иска да ни каже Любомир Симеонов в книгата си „Размисли от килията“ и защо му помагаш…

– Помагам на един творец да издаде това което е сътворил. Не помагам на убиец, колкото и да е ключова тази дума и нейното значение в този наш разговор. Без спор, авторът на книгата е извършил престъпление и както се вижда понася последствията си. Интересното в случай е че той е приел своето юридическо осъждане и сам желае чрез книгата си да се подложи и на обществено такова… Да с книгата си Любомир Симеонов иска да чуе и обществената си присъда, чрез свободата на словото, която определено последните години му е отнета.

– Едва, ли нещата стоят толкова конспиративно. По скоро темата е изчерпана, всичко по нея и казано и доказано… С тази книга авторът се опитва отново да върне името си в публичното пространство…?

– Не съм съгласен. Но дори и така да е. Къде е проблема? Един иска внимание и дали ще го получи решават хората, обществеността, не главни редактори и босове на медии. Трябва да се прави разлика. Хубаво е че не ти се мисли конспиративно, но трябва добре да се  анализират фактите. Как си обясняваш че до преди две години всички медии се източиха да му искат интервюта, чак Нова телевизия прати екип в затвора, а отведнъж историята на Симеонов беше забранена като че със закон. Защо? Защото от историята му къс по къс започнаха да излизат мръсни факти – кирливи ризи на една финансова институция, за порочната практика на банкери, лъсват схеми… Това не е угодно а банкерите са хора с власт, влияние и възможности… Явно те имат силата да дръпнат шалтера на доста медии по една или друга тема…

– Да разбирам че според теб, банката която е замесена в историята на Любомир Симеонов, стои зад това историята му да бъде потулена и дори забравена?

– Има такива индикации. Дори той и семейството му разполагат с информация че медии, са взели крупни сума да спрат да се занимават с Любомир Симеонов. Защо? Какво би им направил той та той е в затвора..? Явно има информация, много информация, много документация, който не им е угодна… Бесен на този факт авторът събира всичко в една книга с която ме впечатли и аз реших да я издам.

– И как се приема всичко това от обществеността?

– Почти няма човек в България, който да не е бил жертва на банкови репресии, институционална репресия, на рекет, на корупция… Нима ежедневно не се сблъскваме с така наречената паралелна държава или както аз и викам – мафията? С чиста съвест мога да кажа че обикновените хора приемат книгата „Размисли то килията“ с възхищение за смелостта да се говори по тази тема. В социалните мрежи, книгата се радва на нечуван интерес в свободните медии също. Виж официозите се правят че книгата не съществува. Едва ли защото банките са им големи рекламодатели. / смее се/.

– В такъв случай ти официално повеждаш битка с банките и порочната им практика. ..

– С никого не водя битка. Моята битка е една – истинско свободно слово в България. С книгата „Размисли от килията“ чисто мога да кажа че се извършва гавра с тази свобода и за това се наех да я издам. Тази книга е полезна. Неудобна, скандална, позорна за една система но определено е полезна…

– Не е ли всичко една реклама… ?

– Дори и така да е. Какво лошо има в една реклама. Ето седнал съм давам интервю за Дейли Прес с цел да правя реклама, т.e, Правя форма на маркетингова комуникация, която има за цел да окуражи, убеди или аудиторията Ви (да предприеме предприема определено действие, в случая да даде шанс на книгата „Размисли от килията“. Къде е проблема?

– Проблема е че уж говорим за кауза , а накрая става въпрос за … бизнес?

– Защо не и двете заедно. Защо нещо на пълно нормално в ситуация на пазарна икономика да се приема за порок? Защо в демократична държава цензурата се изразява в това кой си е платил и кой – не… Защо в литературата и в журналистика  в тази страна трябва да има „свещени крави“ и „„изхвърлени от борда“? Тези оценки ги дава консумента а не продуцента… В България обаче продуцента си мисли, че притежава конкурента, това не е вярно и с издаването на „Размисли от килията“ аз ще го докажа.

ПРЕДПРЕМИЕРНО МОЖЕТЕ ДА ПОРЪЧАТЕ КНИГАТА РАЗМИСЛИ ОТ КИЛИЯТА ТУК