Тони Стораро с вълнение се сеща за детството си, което обаче приключило твърде рано. На 14 години започнал да пее по заведения и оттам насетне всичко било работа. Отдал се на професията си и… жените.
Певецът е роден на 2 август 1976 г. Родителите на баща му били заможни и не одобрявали ранната женитба за майката на Стораро. Татко му с цялото си сърце се надявал да има момче, а съдбата му се отблагодарила с две мъжки рожби (Тони има по-малък брат Али – б.а.).
„Имал съм детство, което моите деца не можаха да изживеят, спомня си Стораро. – Играехме си с пръчки, със саби, ходехме на кино да гледаме, например, „Шаолин” – други филми почти нямаше. Сегашните деца гледат какво ли не, и порно гледат – и да им забраниш, си намират начин, просто са много напред с информацията”.
Връщаме Човека глас към най-трудните моменти от негово детство. Оказва се, че
имал сериозни проблеми с българския език
Неговият майчин е турски и вкъщи говорили на него. В селото, в което живеели първоначално, имало 400-500 къщи, всички с мюсюлмани. Неговото рождено име е Тунчер Фикрет Али, но по времето на насилствената смяна на имената, той става просто Тони. Баща му от Фикрет става Филко, а дядо му Али – Антон. „Най-много страдаха баба ми и дядо ми. По-късно някои от роднините ми заминаха за Турция – повечето през 1992 г., но част от тях се върнаха”, разказва певецът.
Семейството му се мести да живее в Шумен и там малкият Тони тръгва в първи клас. Майка му обяснила от къде трябва да си хване автобуса и къде да слезе. Но той за първи път идва от село в големия град, а български знае съвсем малко. Един ден отишъл на спирката и видял как изтърва автобуса. Започнал да тича след него, без да подозира, че след няколко минути ще дойде друг. На следващата спирка успява да го хване, тъй като маршрутът на превозното средство минава през баир, където намалява скоростта. „Качих се, едва дишах. Един човек ми каза: „Моля”, явно е искал да мине. А пък аз си помислих, че ми казва „Марш”. И слязох – изплаших се”, смее се сега на нелепата ситуация обичаният изпълнител.
Мислел си да продължи пеша до училището, но в този момент започнало да вали. Затова тръгнал обратно към дома. Както си тичал, за да се прибере по-бързо,
паднал в една шахта с дъждовна вода
и кал. В този момент си помислил, че умира, тъй като водата била над главата му. Някак успява да изплува и целият кален се появява на вратата пред майка си.
С майка си Рени, баща си Фикрет и по-малкия му брат Али, който в момента е негов озвучител
Съучениците му също се подигравали, че не говори добре български. Учителката дори ги лъжела, че Тони досега е живял в Турция и затова му е труден родния език. Не това обаче от училището е запомнил изпълнителят на „Отличен 6”. Спомня си Андреев – учителят по математика. Веднъж не си бил научил урока и зловещият даскал го изкарал пред съучениците. Започнал да го бие като животно. Така го дръпнал за косата, че доста от нея останала в ръката му. Често му се случвало да го бият, тъй като се явявал все неподготвен за часовете. Всички преподаватели се оплаквали на майка му, че е много добро дете, ама хич не учи и все витае някъде. „Училище завървих едвам-едвам, както се казва – с агнета-магнета, с тройка, защото съм бил добър… Като човек”, със смях разказва Стораро пред репортер на „ШОУ”.
Малкият Тони на годинка и половина
Рекетирали го с храна и пиене
В махалата се събирали доста момчета за игра. Неговите родители били финансово по-добре в сравнение с тези на останалите деца. Най-голямото момче от групата – Сейхан, непрекъснато го карал да носи нещо за ядене или пиене, за да играе с тях. Рекетирал го непрекъснато, но пък Стораро изпълнявал, нямал друг избор. Тайно измъквал от дома си храна и пиене, за да са доволни другарите му. Според него в някои от случаите родителите му разбирали за откраднатите неща, но се правили на ударени.
Сейхан бил тарторът на групата, по-голям и по-хитър от останалите. Непрекъснато ги командвал. Карал ги да правят по няколко обиколки на къщата или пък да отидат в дома на някои от останалите и да скачат на леглото с пружина.
Събирал махалата да гледат видеокасети, тъй като останалите в селото все още нямали. Родителите на Тони непрекъсанто ги глезели с луксозни за времето си неща, които купували от корекомите.
Тони (вляво) на 13 години със свои братовчеди
Сънува, че е голяма звезда в Турция
Още от много малък Стораро имал интерес към музиката. И винаги си мечтал да е център на вниманието. Мечтата му била свързана с кариера в Турция, даже сънувал, че е голяма звезда в южната ни съседка. Като дете слушал предимно такава музика, но когато ходил на море с родителите си, по заведенията звучала само естрадна – Лили Иванова, Георги Христов. По онова време нямало интернет и дискове, само касети. Намирали разни хора от Турция, които да ги снабдят с хубава турска музика.
15-годишният Стораро (вдясно) с приятели на море
Преследва мечтата си от малък. Случвало се е да лъже родителите си, че отива на училище, а пък да отива при момче, което е барабанист, за да свирят заедно. Дори ползвал чинии или капаци от тенджери за барабани. И все си припявал.
Тони на 17 години с братовчед си Емил
Страх го е от кокошки
В ученическите си години свири с един откестър в Шумен на някакъв грък. Накрая той нямал пари да им плати, обаче имал птицеферма. Натоварил трийсетина кокошки и в два часа през нощта ги занесъл на майка си. Сложили ги във ваната в банята, но Тони не мигнал цяла нощ – да не отвори някой вратата и пилетата да нахлуят при него.
Тони с цялото си семейство – Валя, Фики и Емо
И до ден-днешен го е страх от кокошки. Дори не яде домашно пилешко, както и ярешко. На домашните яйца също се цупи, предпочита купешките.
Красимир КРАСИМИРОВ ,ШОУ