“Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите, защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви.
Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата.
Техните синдикални лидери, ако могат въобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма.
И ние, като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно?
Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата.
Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят.
Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда.
Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това, което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина.
На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане?
В кой век живеят българите?
Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната.
Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен.
Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.”
източник и снимка: mall359.com/bultimes.com