Господ чува молитвите в Червената църква

За червената църква на село Боровица се заговори през последните няколко години. Преди това дори в Белоградчик не знаеха, че само на 5-6 км от града им се намира храм с чудотворно действие. Откри го проф. Божидар Димитров, който заговори за него като за истинско духовно чудо.

Църквата „Света Троица“ наистина е едно духовно чудо, твърди и архимандрит Антим, протосингел на видинската митрополия и игумен на възраждащия се около църквата манастир. Тя е построена върху основите на по-стар храм, вероятно върху метеорит. Такова място е магическо, в него силно се усеща божието присъствие, а Господ чува молитвите на вярващите, твърди отец Антим.

„Света Троица“ е построена през 1866 година от жителите на село Боровица. Църквата е еднокорабна, с каменен свод без дървена конструкция на покрива. Избрано е място в подножието на природния феномен „Боров камък“ – огромна червена скала, който е дал и името на селото. Изградена е от червени камъни, взети от червените скали наоколо. Българи-каменоделци са ги издялали за строежа, а самата сграда е вдигната от италиански зидари

Стенописите и иконите са дело на неизвестни руски зографи.

Уникалността на храма е свързана с тези червени скали и червените камъни, от които е издигната. До храма е възникнало и гробище, виждат се и следите от основите на близките къщи и на килийното училище. Но освен червеният цвят, метеоритното място, църквата е интересна и с оброчните кръстове наоколо, с близките две пещери, с жреческия молитвен заслон, с остатъците от келтско светилище и римско укрепление. Всичко това я прави един загадъчен феномен, твърди инж. Кирил Кирилов, изследовател и търсач на неизвестните още природни тайни на района около скалния град.

След Освобождението жителите на Боровица напуснали селото си и се преместили на по-удобно място – на 2 км от храма. Те слезли от високото, където побягнали от турците и се настанили в ниското – на пътя от София за Белоградчик и до река Лом. Тук хората си построили къщи, училище, но не и храм. Продължавали да изминават по 2 км до червения, той си остава до ден днешен техният храм. Дори действащо е още и гробището.Общината в Белоградчик включва червената църква в туристически маршрут. Но до нея се стига трудно по изровен черен път.
Нужни са средства за изграждане на асфалтов път от 2 км, който ще води повече туристи и богомолци в храма. Бившият министър Симеон Дянков обеща 2 млн. лв. за тази цел, но така и не ги намери. Не се намериха и пари за осветление и вода в храма. Проблемът реши партия „Атака“ и лидерът й Волен Сидеров. Той и негови сподвижници доставиха агрегат, който захранва храма с ток. Осигуриха средства и за сондиране за вода. Монасите, които живеят в него, не са жадни.

Видинската митрополия се е заела да възстанови манастира, който е съществувал при храма. Той носи същото име – „Света Троица“. Изградена е малка постройка, в която има 4 спални помещения и кухня за монасите. Планирано е и изграждането на манастирско крило за поклонници. „Искаме да обновим храма като го укрепим конструктивно, да изградим нова ограда, да подредим двора“, сподели игуменът на манастира архимандрит Антим. Проектът е представен за одобрение и финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Отговор до сега нямаме, със съжаление каза отецът.

Макар и намираща се на 2 км от оживения път София – Белоградчик, почти изоставена, стояща самотно в необитаван район, църквата е оцеляла до ден днешен в първоначалния си вид. Не е ограбвана, не е разкопавана от иманяри.
Всичко е на мястото си – и иконите, и олтарът, и цялата утвар

Не случайно малко преди да се пресели в отвъдния свят патриарх Максим прави ценно дарение на този храм. Той му изпраща 3 икони, които за последния му рожден ден му подарили патриархът на Румъния Даниел, грузинският патриарх Илия Втори и тогавашният президент Росен Плевнелиев. Най-ценната е иконата на Дева Мария с младенеца, а на останалите две е изобразен Исус Христос.

Днес възраждащият се манастир не е самотен. В него до неотдавна са живели двама монаси – Нифонт и Спиридон. 20-годишният йеромонах Спиридон вече е пратен за игумен на Чипровския манастир, а архимандрит Нифонт продължава да се грижи за Боровишкия. Църквата оживява по време на големите християнски празници, когато малкото жители на Боровица идват за службите. Те продължават да погребват своите мъртви в гробището до храма.В двора му някога те са издигнали и паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война свои съселяни. Не смятат да го местят на новото място.

„Червената църква е призната за паметник на културата. Надявам се през следващите години да я обновим и да привлечем повече поклонници и туристи“, споделя отец Антим.

/standartnews