Европейският съюз ще поиска настоятелно от Турция и ще даде подкрепа на Гърция, за да помогнат двете страни да бъде урегулирана миграционната криза, да бъде окончателно затворен „Балканския път“. Това ще стане на срещата на върха в Брюксел в понеделник. „Потокът от нелегални имигранти през Западните Балкани е към своя край. Този път вече е затворен”, е написано в проекта за финална декларация на извънредната среща на върха на ЕС, цитиран от АФП и БГНЕС.Двадесет и осемте европейски ръководители първо ще обядват с турския премиер Ахмед Давутоглу. Това става в момента, в който пристигането на 1,25 милиона търсещи убежище разделя както никога европейския блок. Тази нова среща се провежда в климат на появяващи се отново и отново търкания между ЕС и Турция, дългосрочна кандидатка за присъединяване. Европейците се притесняват и заради репресиите срещу критичните на ислямско-консервативния президент Реджеп Ердоган медии.
Давутоглу е вече в Брюксел. Още от неделя вечерта той „подготвя срещата на върха“ при затворени врати с германската канцлерка Ангела Меркел и други европейски представители. Преди да напусне Истанбул той заяви, че страната му е направила „важни стъпки“, за да изпълни своята част от „плана за действие“ от ноември. Споразумението бе сключено с ЕС, за да се спре имигрантите, които напускат Турция с хиляди в посока към гръцките острови. Най-малко 25 мигранти, от които 10 са деца, загинаха в неделя при корабокрушение край турския бряг.
Сътрудничество с Анкара
След неотдавнашната обиколка на Балканите, в Гърция и Турция, председателят на Европейския съвет Доналд Туск вярва, че е открил „европейски консенсус” (…) около една глобална стратегия, която, ако бъде приложена лоялно, може да помогне да се спре „потокът от мигранти”. Неговото решение: да се придържаме към правилата за свободно движение в Шенгенското пространство, като се оставят да влизат в Гърция само кандидатите за убежище.
Това ще помогне до края на 2016 г. да се премахне граничният контрол, приложен едностранно от държавите вътре в ЕС. Да се експулсират обратно в Турция всички „икономически мигранти”, която ще ги връща на свой ред към страните, откъдето са тръгнали. Затова Анкара трябва да се съгласи да приеме от 1 юни „реадмисията“ и в Турция да се върнат незаконните мигранти по гръцките острови. „Можем да намалим потока с мащабно и бързо връщане на всички мигранти с отхвърлена молба за убежище”, иска да вярва Туск.
Една от целите на срещата на върха, според проекта за окончателна декларация , е „да се затвори през следващите дни Балканския път“, по който мигрантите достигат Германия и Скандинавия, потвърди в неделя вечерта европейски дипломат. Европейците искат още Турция да засили и борбата си срещу контрабандистите, с помощта на кораби на НАТО в Егейско море.
Генералният секретар на Атлантическия алианс Йенс Столтенберг похвали в неделя разширяването на военноморското участие, корабите на НАТО вече могат да „оперират в териториалните води“ на Гърция и Турция, „в тясно сътрудничество“ с двете страни. Над 30 хиляди мигранти остават блокирани в Гърция при мизерни условия заради ограниченията, наложени от някои балкански страни. Македония намаляваше през седмицата броя на влизащите мигранти, за да достигне в неделя едва стотина.
Солидарност с Атина
Гръцкият премиер Алексис Ципрас определи в неделя „абсолютната спешност” на прехвърлянето на хиляди мигранти към други страни от ЕС. Европейският съюз трябва бързо да даде безпрецедентен финансов пакет (700 милиона евро за период от три години), за да помогне на Гърция, потопена в ужасяваща икономическа криза. И да й осигури средства за по-добър контрол на външната граница, която е и граница на ЕС, чрез европейската агенция Фронтекс.
„Европейският съюз трябва и ще подкрепи Гърция по солидарен начин”, отсъди от своя страна Меркел. Между 15 и 20 хиляди мигранти продължават да пристигат всяка седмица от Турция на гръцките брегове, по-малко отколкото през есента, но „твърде голям брой”, тревожат се европейските лидери, които се страхуват от нови вълни, когато пролетта ще направи пресичането по-малко опасно.
В замяна на сътрудничеството си, Анкара постигна значителни отстъпки: премахването на, може би от есента, на визите за турски граждани и преди всичко съживяване на процеса на присъединяване към ЕС, без да се забравят трите милиарда евро помощи заради приютяването на около 2,7 милиона сирийски бежанци в Турция.
„Това са разпилени пари. Турция не е нито способна, нито готова на каквото и да е за мигрантите“, заяви в неделя чешкият президент Милош Земан, известен с мускулестите си декларации. В понеделник, след обяда с Давутоглу, 28-те ще се съберат за неофициална среща, и ще направят усилие да опитат да възстановят малко от колективната дисциплина в рамките на блока. Много страни членки отказват на практика да приложат разпределението на 160 хиляди бежанци в ЕС, одобрено през септември, за да се облекчат Гърция и Италия.
Докато сирийците, травмирани от гражданската война, бяха разпръснати със сълзотворен газ на македонската граница в края на седмицата, председателят на Европейския съвет Доналд Туск уверяваше колегите си лидери, че всичко скоро ще се успокои. „За първи път от началото на кризата с миграцията виждам нововъзникващ европейски консенсус“, пише той весело. Оптимизмът на Туск се дължи на факта, че той се надява на постигане на споразумение с Турция на срещата на върха в Брюксел, след което Анкара ще приеме обратно голям брой мигранти, които наскоро са влезли в Европа, но които не са одобрени за европейско убежище, коментира британският вестник The Independent.
То би било в допълнение към предишното споразумение между Ангела Меркел и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, при което Турция се съгласи да спре мигрантите, напускащи турските брегове. Но като се има предвид факта, че хиляди хора продължават да преминават безпрепятствено през Егейско, въпреки сделката от по-рано, на стойност 3 милиарда евро, има ли причина да вярваме, че тези нови преговори ще дадат друг резултат?