Една от най-големите опасности за Европа от евентуалното подписване на Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство /TTIP/ е нахлуването на американските ГМО-продукти на европейския пазар. Това е страшилището. TTIP е основният канал, по който американските корпорации ще залеят Европа със своята ГМО-продукция и ще отровят европейците. Това е истината.
Нещо повече. Цялото съвременно европейско селско стопанство в сегашния си вид ще бъде разорено. Този процес е неизбежен, ако TTIP бъде подписан.
Разбираема е и нарастващата опозиция на европейците, преди всичко френски фермери, срещу TTIP. Защо?
Съвременното селско стопанство стои върху три стълба – механизация, химизация и селекция. В случая става дума преди всичко за селекцията. За традиционния селекционер в селското стопанство са необходими повече от столетия. Но това може да се направи с методите на генната модификация за няколко месеца, като се добави или отстрани само онзи признак, който е нужен, като се оставят останалите абсолютно непокътнати.
Така в началото на ГМО генетичните инженери лесно и бързо решиха проблема с пластмасовите домати, които традиционната селекция не може да създаде – красиви и едновременно вкусни сортове. С методите на генното инженерство този проблем обаче беше решен бързо. Генното инженерство прави същото като традиционната селекция, само че много по-бързо и… по-опасно.
Технологиите за създаване на ГМО са толкова прости, че с тях може да се заеме даже малка фирма. Така например първите сортове, генно модифицирани, бяха създадени от неголеми компании. Значи, добре би било, ако някой монополизира този пазар. Но как?
Започнаха по конспиративен начин. Използваха Greenpeace и други „зелени“ в акция за забрана на фреоните, които разрушават озоновия слой над Антарктида. Фреоните бяха забранени, но бяха заменени с други фреони, струващи четири пъти по-скъпо и произвеждани само от Dupont. След това и озонът и Антарктида, и дупките, бяха забравени.
Но дупката над Антарктида си е там, както и през последните 40 000 години.
Вероятно се досещате. Щом като стана ясен търговският потенциал на ГМО всички медии започнаха дружно да разказват за ужасите на ГМО. „Зелените“ отново се появиха, а законодателите започнаха бързо да забраняват в своите страни отглеждането на ГМО. Всеобщата забрана на ГМО доведе и до всеобщо спиране на работите по създаване на ГМО. Останаха американските корпорации, които спечелиха време за създаване и патентоване на базовите сортове и за изграждане на естествени монополи, значи свръхпечалби.
С подписването на TTIP в Европа ще нахлуят американските ГМО. Това ще доведе до сваляне на забраната за европейците да отглеждат ГМО-култури. И лавината ще тръгне.
Освен това неотдавна беше разработена технология, позволяваща кардинално да се поевтини и ускори създаването на нови признаци за ГМО. Новият признак сега може да бъде създаден буквално за няколко дни, а не за 100 години. На второ място – миналата зима китайците тихо купиха корпорацията Syngenta, един от водещите създатели на ГМО, което означава, че и китайците сега могат да затрупат Европа със своето ГМО.
Разбира се, това ще разори местните производители. Конкуренцията ще е по-евтина, но само докато не бъдат разорени местните производители.
Но селското стопанство е стратегически отрасъл и именно в него отдавна има криза на свръхпроизводството без всякакви ГМО-технологии. Големият проблем не е в отглеждането на селскостопанската продукция,а в нейната продажба.
Но доставчиците на ГМО-семена, като Monsanto, никога не идват сами. Те завладяват пазарите по всички правила на военното изкуство, договаряйки се с местните банки, които отпускат кредити на фермерите само за по-евтини ГМО-семена или искат бързо погасяване на кредита, което е възможно само при ГМО-продукция. Това е моментът, в който се намираме сега. Американските корпорации, за да нулират своите дългове, както и дълговете на САЩ – вътрешни и външни, могат да започнат Трета световна война, ако подписването на TTIP бъде провалено. Този път ще бъде жертвана Европа, за да може англосаксонската кабала да просъществува още около 50 години, докато не се появи новата икономическа система, която ще замени капитализма, основаващ се на лихвите.
Така стигаме до най-важния за хората фактор, т.е. вредността на ГМО за човека. Създадени изкуствено те са генетически неустойчиви, тъй като са неестествени продукти от въвеждането на чуждородени бактерии например Bacillus Thuringiensis /Bt/ или друг ГМО-материал в ДНК на зададения семенен материал, за да бъде изменен.
Така например създадената модификация на американски сорт царевица за Мексико и други латиноамерикански страни от малката калифорнийска компания „Епицит“ произвежда антитела срещу спермата, т.е. подготвена е скрита контрацепция, вградена в царевицата, предназначена за основна храна на стотици милиони южноамериканци. По този начин американците решават и проблема с пренаселеността на Южна Америка.
Преди да се спрем на ГМО-проблемите трябва да разгледаме по-отблизо световната тестова ГМО-лаборатория – САЩ. Там ГМО-културите съвсем не са добре приемани. Точно обратното. Тяхната ситуация става все по-критична.
„Монсанто“ и цялата пропаганда на агробизнеса за развитието на генетично модифицираните култури като алтернатива на традиционните селскостопански култури, старателно укриват, че патентованите по света ГМО-култури имат два основни признака.
На първо място, те са устойчиви или толерантни към патентования високотоксичен хербицид глифосат, химическо вещество, което фермерите са принудени да купуват като условие за покупка на своите патентовани генномодифицирани семена „Монсанто“ и други.
На второ място, те са генетично изменени, за да противостоят на конкретни насекоми. Въпреки рекламните митове, натрапвани от пиарчиците на гигантите на световния агробизнес, не съществува нито едно ГМО-семе, което да се нуждае от по-малко токсични химически хербициди. Именно заради тази причина не съществува никаква допълнителна печалба от тяхното култивиране.
Както сочат известните противници на ГМО, такива компании като „Монсанто“ имплантират в своите семена устойчивост срещу хербицидите, благодарение на глифосата – нечувствителна форма на генното кодиране за фермента, поразяван от хербицида. Този фермент е отделян от почвената бактерия Agrobacterium tumefefaciens.
Устойчивите към поражението от насекоми растения се произвеждат благодарение на един или няколко токсични гена, получени от почвената бактерия Bacillus thuringiensis. САЩ започнаха мащабни насаждения на ГМО-растения, предимно соеви, бобови, царевица и памук около 1997 г. В момента генномодифицираните култури вече заемат от 85 до 91 процента от площите, засети с тези три основни селскостопански култури – почти 171 милиона хектара.
Екологичната бомба със забавено действие, която наближава заедно с ГМО, всеки момент може да се взриви. След няколко години постоянно използване на патентовани глифосатни хербициди, като известният хербицид на „Монсанто“ Roundup, започнаха да се появяват напълно устойчиви към хербицидите суперплевели, които са реакция на природата срещу антропогенните опити за груба намеса в нейните механизми. За суперплевелите са необходими много повече хербициди, за да бъдат контролирани.
Полята на фермерите от Арканзас са наводнени от гигантски паразитни растения (pigweed), които могат да издържат на глифосатната обработка, на която фермерите могат да ги подложат. Те са толкова устойчиви, че селскостопанските комбайни не могат да съберат урожая, а ръчните оръдия се чупят при опит да ги изрежат.
Най-малко 400 000 хектара соя и памук само в Арканзас са покрити с тези нови мутанти на биологическата чума. Подробни данни за други райони на САЩ и Европа няма, но се предполага, че ситуацията е подобна. Министерствата и департаментите лъжат за истинското състояние на урожая, за да скрият мрачната реалност и да не допуснат въстание срещу ГМО на най-големия в света ГМО-пазар.
Една от разновидностите на суперплевелите – palmer pigweed, може да достигне 2,4 метра височина, издържа на непосилна жега и продължителни засушавания, произвежда хиляди семена и притежава коренна система, която краде питателните вещества на селскостопанските култури. Ако не бъде спряна, тя запълва полето само за една година. Някои фермери бяха принудени да изоставят своите земи. В момента заразяването с Palmer в районите с ГМО-култури освен в Арканзас е регистрирано в щатите Джорджия, Южна Каролина, Северна Каролина, Тенеси, Кентъки, Ню Мексико, Мисисипи и съвсем неотдавна в Алабама и Мисури. Специализираните учени установиха, че само два плевела на всеки б метра памучна площ, могат да намалят неговия урожай поне с 23 процента. Едно растение на този плевел може да произвежда 450 000 семена.
Опасностите от токсичния Roundup се укриват. Глифосат е най-широко използваният хербицид в САЩ и в света. Патентован е и се продава от „Монсанто“ от 1970 г. под търговска марка Roundup. Той е задължителен компонент при покупката на ГМО-семена на „Монсанто“. Това означава, че ГМО-културите и патентованите семена бяха разработени още през 70-те години със значителна финансова подкрепа от страна на евгениката на фонда Рокфелер от компании, които по същество са химически – DuPont, Dow Chemicals, Monsanto, трите бяха въвлечени в различни скандали, свързани с високотоксичния агент Orange, използван по време на войната във Виетнам и на диоксиний през 1970 г., както и с лъжи, за да се скрият реалните щети, нанесени на здравето на техните собствени работници и цивилно население, подложени на въздействието на химическите вещества.
Техните патентовани ГМО-семена се разглеждат като ловък начин да се изнудват по-големи покупки на техните селскостопански химикали като Roundup. Но той съдържа един специфичен ингредиент РОЕА. Доказано беше, че РОЕА оказва направо унищожително въздействие на ембриона на човека, плацентата и стволовите клетки на пъпната връв, по-силно и от глифосата. „Монсанто“ обаче отказва да публикува подробна информация за състава на своя Roundup освен на глифосата, под оправданието за „търговска тайна“.
Въпреки това от началото на продажбата на ГМО-семената в САЩ използването на глифосат нарасна над 1500 на сто между 1944 г. и 2005 г. В САЩ всяка година се използват около 150 милиона килограма глифосат, като през последните 13 години той беше разпръснат на повече от милиард хектара. Компанията „Монсанто“ поощрява фермерите да замесват глифосата със старите хербициди, такива като 2,4-Д, забранен в Швеция, Дания и Норвегия, заради връзка със заболявания от рак, репродуктивни и неврологични разстройства. 2,4-Д е един от компонентите на Orange, произвеждан от „Монсанто“.
Фермерите на САЩ започнаха да се връщат към отглеждането на обикновени култури вместо ГМО. Според последни дънни, продажбите на органични хранителни продукти нарасна до 35 милиарда през 2012 г. (от 3,6 – през 1997 г.). Пазарът е толкова активен, че органичните фермери едва успяват да задоволят нуждите на пазара.
Но националното селско стопанство и глобалният агробизнес са две различни неща. Агробизнесът е продажба на патентовани ГМО-семена, които се продават само в съчетание с хербициди и пестициди. Те се произвеждат от същите компании в един „флакон“. Купувайки семената, фермерите са длъжни да купят и съответните химикали, които „трябва да унищожават плевелите и да увеличават урожая“.
Компании като „Монсанто“ и „Дюпонт“ харчат огромни пари, за да убеждават производителите, че тяхната продукция е безопасна и че увеличава урожая. Но нанасят непоправим удар на националната екология.
Въздействието на хербицидите, съпътстващи отглеждането на ГМО е по-опасно и от самите ГМО. Вероятно това е най- вредното въздействие през цялата история на човечеството със своите последствия по цялата хранителна верига на животните и хората.
От началото на налагането на ГМО никъде в света не бяха правени дългосрочни изследвания за влиянието на хербицидите върху животните. Никой обаче не предполагаше, че от бутилката са изпуснали който може да унищожи цялата планета.
Светът се оказа в капан. От една страна, бъдещето на човечеството несъмнено е свързано с развитието на биотехнологиите. Но липсата на контрол над производството на модифицирани култури и продукти и тяхното широко разпространение поставя под заплаха живота не само на човека, но и на всичко живо на планетата.
Но защо трансгените са опасни за всичко живо?
Проблемът е в това, че тяхното получаване е свързано с вграждането на чужди гени в родния геном. Целта е благовидна – да се изменят свойствата на растенията, да се повиши устойчивостта им към вредители и климатични изменения. А при животните – да се увеличи масата и месото. Но голямо значение има какви именно гени се вграждат. Изяснено беше, че в процеса на внедряването им те са способни сами да се променят и да оказват негативно въздействие върху генома на организма-домакин. В резултат на активността на „пришълците“ могат да се образуват неизвестни токсични белтъчини, предизвикващи токсикози и алергии. Освен това растенията могат да натрупват хербициди и пестициди, към които са устойчиви, тоест като ядем, с храната ще поглъщаме и токсичните химикали.
Проверка на влиянието на модифицираната соя, устойчива към хербицида Roundup (така наречената „линия 40.3.2“, която широко се използва в месопреработването и хлебопроизводството) многократно се правеше с лабораторни плъхове. Те показаха повишена смъртност на децата от първо поколение. Половината от тях загиваха още в първите 2-3 седмици, а при част от оцелелите се наблюдаваше патологично изменение на органите, в това число при самците. В резултат – отсъства и второ поколение.
Кой първи обяви тревога? През 1998 г. британските изследователи показаха опасността от модифицирания картоф. След тях италианците съобщиха за патологични изменения в органите на животни и тяхното потомство заради добавяната към храната им соя, французите – на царевицата, а австралийските учени – на граха.
През 2000 г. беше публикувана Световната декларация на учените за опасността от генното инженерство. След това се появи открито писмо на учените до правителствата на всички страни с искане да се обяви мораториум върху тях. Той беше подписан от представители на 84 държави. Но спонсорите започнаха да оказват давление върху работещите в биотехнологичния отрасъл. Те искаха скриване на негативните показатели.
Много страни въведоха защита и съответните маркировки. Някои държави въобще се отказаха от такава продукция, а други организираха зони, свободни от трансгени. В момента има над 1300 такива зони в 35 страни по света. Сред тях е почти цяла Европа. Учените, протестиращи срещу производството на трансгенни продукти, получиха голяма помощ, когато ЕС публикува специален доклад. В него се сочеха данни за това как трансгенните култури за 10 години не са увеличили печалбите на фермерите, но са довели до ръста на използваните хербициди и пестициди, което оказва отрицателно въздействие върху околната среда и намаляване на нейното биологично разнообразие. Появиха се даже трансгенни гори-мутанти, в които въобще няма насекоми.
Особено опасни са генномодифицираните компоненти в детските храни, местните и млечни продукти. При тях най-разпространена е споменатата соя, която е устойчива към пестицидите. Допустимото равнище на присъствие на модифицирани компоненти в хранителните продукти не трябва да надвишава 0,9 процента от ингредиента, въпреки че никой не може да даде гаранция, че и тази доза не е опасна.
Множат се и медицинските съобщения, че в света расте количеството неизвестни по-рано заболявания, вирусни инфекции и генетически уродства.
ГМО-производствата и съвременните енергийни войни са звена от една и съща геополитическа верига. Още през 70- те години американските власти написаха, че „ако контролирате нефта – контролирате цели народи, ако контролирате храната – контролирате всички хора, ако контролирате парите – контролирате целия свят“.
Сега може да се добави, че ако контролирате семената – контролирате живота. Това е спецификата на англосаксонската геополитическа ос на САЩ в Англия.
Автор: Красимир Иванджийски