Никола Анастасов претърпя сърдечна операция, но въпреки това няма никакво намерение да спира с театъра! Защото за него сцената е живителна сила! Актьорът ще играе на 5 март в пиесата „Лека форма на тежка депресия” на сцената на Сатиричния театър само няколко дни след интервенцията.
„Направиха ми операция, но вече съм добре. Прибрах се вкъщи. Слава Богу, всичко премина”, сподели пред „ШОУ” Анастасов, за когото явно дори и един ден далеч от сцената е пагубен.
Прясно оперираният актьор призна още, че театърът много му липсва. „За мен той е надежда, спасението на света, затова хората го обичат. Ако не играя, безсмислен е животът ми. Какво друго обаче да очаквам, животът ми е минал. Това, което ме държи, е да се виждам с колегите, да си споделяме. Това е животът на актьора… Играл съм в постановки на много режисьори,
ако намерят подходяща роля за мен
непременно ще ме извикат. Вече съм обаче на 83 години и доста често се чувствам страшно смешен. Да играеш на тези години?! И то с „Икар”?! Ами че аз очаквам да „литна” всеки момент с крилете му…”, до болка откровен е големият актьор.
Всъщност здравословните му проблеми никога не са били причина да стои на разстояние от сцената. Преди година и половина той бе повален от инсулт, след като вдигна кръвно налягане 200 на 110. „Сърцето ми беше зле. Извикахме с жена ми Мария „Бърза помощ”, но линейката се появи след два часа. През това време дойде личната лекарка. Премери ми кръвното и каза веднага да постъпя в болница. Тогава синът ми ме закара, но отказах операцията. Почнах да взимам силни лекарства и се пооправих”, обясни тогава големият актьор пред народното издание.
Оттогава до днес той минал на сериозна диета, която спазвал благодарение на съпругата си. „Солта я махнах, червеното месо махнах, не ям пържено, наблягам повече на зеленчуци и плодове, отказах цигарите. Поради това, че съм емоционален, обичах преди лягане да се отпусна с едно малко питие. Вече и това не правя. Жена ми ме дебне да не би да наруша нормата”, пошегува се със съпругата си Анастасов.
Заради инсулта обаче рядко се появява на публични места. Некомфортно му е, не се чувства добре. Но въпреки че го е преодолял,
лекарите му забраняват да близва алкохол
„До мен неизменно е съпругата ми Мария. Всичките мои успехи и награди, цялото ми развитие в кариерата е благодарение на нея. Какво е един мъж, ако няма жена до него, която да го разбира и да му помага”, споделя днес с вълнение Анастасов. А съпругата му Мария е все така неотлъчно до него.
Чупил е 6 ребра
Ребрата са ахилесовата пета на Никола Анастасов. Чупил е шест от тях. Първият път се случило, докато си бил вкъщи – веднага го закарали в Първа градска болница и повече от два месеца пил обезболяващи. „Много болят тези ребра, не можех въздух да си поема, дишах на пресекулки”, връща лентата с неудоволствие актьорът.
При второто счупване болката била страшна. Някои от ребрата били счупени на две места. Инцидентът станал заради бързане… Никола Анастасов трябвало да участва в представление в Девня. Закъснявал. Решил да мине за по-напряко през декорите, за да не обикаля целия салон. И в тъмното се хвърлил от сцената в една шахта.
„Нямам думи да опиша болката – беше страшно. Закараха ме в болницата във Варна, разказах на доктора какво ми се е случило, а той погледна снимката и ме прати да си ходя. Цяла нощ стоях прав, не можех да легна, само да мръдна и кокалите ми пукаха. Едва дочаках да се съмне, на сутринта пак отидох в болницата – тогава видяха, че съм си счупил ребрата. Колеги ме качиха на самолет и право в „Пирогов” – направиха ми някаква превръзка и отново почнах да пия обезболяващи”.
На 8-о число го спохождат нещастия
Никола Анастасов твърди, че не е фаталист. Не е и от суеверните хора, които не могат да бъдат напълно спокойни, ако не изпълнят конкретни ритуали. Въпреки това актьорът забелязва през годините, че числото 8 му носи само нещастия.
„8 ноември е фатална дата в живота ми. На нея са ме спохождали нещастия още два пъти – веднъж ми се спука жлъчката, а друг път, докато пътувах с автобус, се запали двигателят. Това е денят на св. Архангел Михаил. Татко беше месар, а 8 ноември е празник на месарите и полицаите. Винаги като дете съм чествал този ден вкъщи с баща ми. Но баща ми само продаваше месо, никога не колеше, защото не можеше. Вземаше готово, докарваха му го и той си го режеше и продаваше цял живот, като ни изгледа. Сега се страхувам от тази дата, а пък толкова много й се радвах като малък. Една съседка ми направи курбан, беше отвратително. Дори не исках да гледам как заклаха кокошката на терасата в апартамента ни”, разкрива особената ситуация театралната легенда.
Подготви: Анелия ПОПОВА,ШОУ