Това коментира председателят на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков .
„Когато виждам как се творят законите, особено в последните години, наистина излизам от равновесие“, каза той. И даде пример със закона за КТБ – „той е явно противоконституционен, ачик-ачик. Не знам защо досега никой от тези, които могат, не са сезирали Конституционния съд (КС). Със задна дата се обявяват за недействителни сделки, които са извършени преди. Това нещо в белия свят го няма,това нещо не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрекъснато си нарушаваме Конституцията. Имаме една фасада за Конституция и си я погазваме кой както намери за добре. И сме членки на Европейския съюз и се чудим как ни държат още с такова законодателство“, каза още професорът.
За промените в Закона за частната охранителна дейност, които бяха дадени на КС от главния прокурор и президента, Герджиков коментира, че не би се стигнало до връщане на мутрите от 90-те години, но хората от малките населени места не се чувстват защитени.
„Някои от тях не са виждали полицай, освен на картинка“. Според него, това е като реакция срещу това, че МВР към днешна дата не е в състояние да осигури обществения ред в малките населени места. „Затова е тази реакция на кметовете и аз от тази гледна точка ги оправдавам – те търсят начин да осигурят известно спокойствие на своите хора“, каза юристът.
На въпрос какво смята разширяването на института на неизбежната отбрана, Герджиков отговори, че въпросът е много деликатен, но според него сегашната уредба е добра. „Трябва да се обърне внимание обаче на правоприлагането – в него има известни разминавания и не всички съдилища по един и същи начин тълкуват разпоредбите и ги прилагат на практика“.
„У нас, каквото и да стане, първата работа е, като първосигнална реакция, да търси промяна в закона. Особено опасно е това в наказателното право“, коментира Герджиков. Според него законът прилича на дреха, на която кръпките са повече от самата дреха – „изключително лош Наказателен кодекс имаме от тази гледна точка – с непрекъснати промени, с архаични текстове, с неща, които не се съгласуват със съществуващата уредба. Общата част е чудесна, направена по европейски традиции, но специалната част – отделните видове престъпления и тези опити непрекъснато да се променят – това е нещо, което не води до стабилност“.