Фокус:Г-н Атанасов, вие сте журналисти, който следи политическите процеси. Замрази ли се политическата обстановка по време на пандемията от коронавирус и ще си наваксат ли политическите сили още повече, че остава една година до редовните парламентарни избор?
Георги Атанасов:При всички случаи епидемията или пандемията под знака на COVID -19 катализира политическите процес у нас и по света, като отложи най-болезнените казуси, теми и проблеми за след вируса. Неслучайно през последните една-две седмици сме свидетели на ескалация на социалните конфликти в САЩ и на други места по света, както и на ескалация на корупционните скандали у нас. По време на така наречената карантина през втората половина на март, април и май, много от болежките на обществото у нас и по света бяха отложени или поставени зад маската на вируса, когато на преден план излезе парадигмата за оцеляване на нацията и човечеството. Всичко останало бе оставено за по-нататък. За щастие като че ли вирусът започва да отстъпва и ето, че сега след свалянето на маските, поне извън магазините и затворените помещения и след разхлабването на ограниченията и рестрикциите и подновяването и рестартирането на живота в различните сфери, се оказа, че натрупаните конфликти са достигнали такава критична маса, че повече не могат да бъдат отлагани за по-нататък, замазвани и успокоявани и в САЩ, и в Западна Европа, и у нас. Затова по някаква неписана логика на съдбата, почти успоредно се случиха и страхотните расово-социални вълнения отвъд Атлантика и ескалацията на вътрешното напрежение в нашата страна, породено от поредица корпоративно-олигархични, криминални, политически и всякакви конфликти. Това, което вирусът спести, животът ни го поднася без упойка и по много.
Фокус:Вие анализирате и процесите в БСП, а в партията предстои пряк избор на председател и сякаш с наближаването му се засилва и напрежението. Защо са тези вътрешни битки и кой ги провокира?
Георги Атанасов:Не познавам издълбоко вътрешната кухня в столетната партия, но като политически анализатор, който следи процесите в БСП и в цялата ни обществена действителност бих искал да кажа няколко думи. Струва ми се, че вътрешните конфликти в най-старата българска партия до голяма степен са преекспонирани, манипулирани, тъй като съм убеден, че 80-90 % от социалистите възприемат лидерството на Корнелия Нинова като една абсолютна справедлива и незаменима реалност. Защо? Много просто – председателят на БСП успя да реанимира столетната партия от будната кома, до която я баха докарали нейните предшественици и да постигне съвсем реални положителни резултати и то в условията на една почти монополна васт на ГЕРБ. В тези изключително сложни условия Корнелия Нинова успя да направи няколко много важни неща. Под нейно ръководство БСП удвои парламентарното представителство от под 40 депутати, на 80, спечели президентския вот с кандидатпрезидентска двойка Румен Радев и Илияна Йотова, подобри с 25-30 % резултатите си на евровота и на общинските избори и това само в рамките на няколко години при пак повтарям абсолютна монополна власт на ГЕРБ и изключително тежки вътрешнополитически условия. Имам предвид войната срещу БСП чрез партийната субсидия, медийната агресия и да стигнем до сегашната негативна кампания и черен пиар, който всекидневно тече през медийните казионни чешми срещу Корнелия Нинова. Занимавал съм се много години със спорт и знам, че там важат само резултатите. Няма значение кой как е играл, кой какви мисли и чувства изповядвал, важен е резултатът. Резултатите на Корнелия Нинова в тази много сложна обстановка за столетната партия са положителни. Много по-добри от тези на нейните предшественици. Точно по тази причина обществените рупори на ГЕРБ водят всекидневна война срещу Корнелия Нинова. Най-интересното за мен като независим анализатор на политическите процеси е, че медийните рупори и папагали на властта у нас използват срещу лидера на БСП точно тези представители на вътрешната опозиция на „Позитано“ 20 в лицето на Гергов, Божинов, Мерджанов и т.н., които доведоха столетната партия буквално до просешка тояга и до положението да бъде не втора, а трета политическа сила. Спомняте си какво се случи само преди няколко години, когато БСП стигна до скандалния резултат да има 39 депутати в парламента. Интересното, странното и траги-комичното е, че управляващите от ГЕРБ са заложили именно на тези провалени червени феодали, сенатори, аристократи в борбата срещу Нинова. Всеки нормален човек си задава елементарния риторичен въпрос, а именно „Кажи ми кои са ти приятелите и враговете, за да ти кажа кой си“. Няма как каузата на ГЕРБ срещу БСП да спечели чрез говорители като Гергов, Мерджанов и Божинов. Всеки средноинтелигентен човек в БСП разбира, че след като Нинова е атакувана от рупорите на властта на ГЕРБ, то значи, че тя е неудобна за тях.
За мен няма абсолютно никакво съмнение, че мнозинството от хората в червената партия ще подкрепи лидера Нинова на предстоящите преки избори. В същото време съм наясно, че герговщината ще се опита да си купи вота по примера на съюзниците от управляващата корпорация.
Фокус: Мислите ли, че БСП трябва да се отърве от така наречените барони, феодали, за да влезе в управлението и да спечели доверието на обществото?
Георги Гергов: Разбира се, в една лява партия, нямат място представители на едрия бизнес. По презумпция от времето на Карл Маркс насам и във всички философски теоретични постановки, е ясно, че те нямат място там. Едрият капитал винаги се захранва, самовъзпроизвежда от експлоатацията на наемния труд, а една лява партия е преди всичко партия на работниците, на служителите, на хората от свободните професии. Поне така е в Западна Европа. В една лява партия може да има милионери от талант, от дарба, от гений, като Пикасо или Чарли Чаплин, Кафка или Камю, но в една лява партия не мож еда има едри капиталисти от типа на Георги Гергов. Това е абсолютен теоретически, филосолфски и морален нонсенс. Линията на Корнелия Нинова за изчистване на столетната партия от псевдочервени олигарси, а тя го заяви катогерочно, като призова Георги Гергов да напусне редиците на БСП, е съвсем основателна. По тази тема не може да има други мнения. Освен това лидерът на БСП постави един морален императив пред цялото ни общество. Тя наложи в своята партия ограничение на депутатските мандати. Всички знаем, че в БСП, както и в други политически сили бяха налице абонирани, пожизнени парламентарни сенатори с 5-6-7-8 мандата в Народното събрание. Мъдрите хора казват, че всяка власт изражда хората, деформира ги, а непрекъснатото присъствие във властта или в парламента води до закърняване на политическите, моралните рефлекси и инстинкти. Води до създаването на една бюджетна, казионна каста, която се е капсулирала в себе си и няма почти нищо общо с народа, който представлява. Много по-голям е проблемът с абсолютната власт, която е в ръцете на ГЕРБ от 10 години насам. Дори да има добри намерения от страна на Бойко Борисов, не се съмнявам, че има в определени аспекти, няма как една почти абсолютна власт от десетилетие, да не бъде деформирана.
Фокус:Споменахте, че ръководството на БСП е подело линия на изчистване на тези феодали в партията, но трябва ли този път да бъде извървян докрая и те да бъдат изключени например?
Георги Атанасов: Разбира се, те са морално изключени. Няма как да претендираш, че си фактор и коректив в една лява социалистическа партия като БСП и в същото време да получаваш 43 млн. от залтната дупка във Варна, напълнена от ГЕРБ или други от така наречените псевдочервени милионери, които чудесно си съжителстват с властта, получават обществени поръчки за крупни проекти по европрограми в общини на ГЕРБ. Неколцината червени феодали сипят огън и жупел срещу Корнелия Нинова, а тя им вдигна заслужен червен картон. Тя олицетворява единствената реална и адекватна опозиционна линия в нашата страна и тя просто вдигна БСП от будната кома, до която я бяха докарали предишните ръководитеи на партията. Смятате ли, че управляващите от ГЕРБ са се загрижили за идеологическото, моралното здраве на БСП като лансират така наречената вътрешна опозиция. В никакъв случай, като лансират тези бити карти и политически лузъри, докарали БСП до просяшка тояга, управляващите си гонят своя интерес. Те нямат никакъв интерес от една силна, консолидирана, напредваща, оспорваща властта им алтернатива като БСП.
Фокус:Споменахте някои от местните барони, а къде се позиционира настоящият заместник-председател на партията в тази ситуация и защо няма нападки срещу него след като също е част от ръководството на БСП?
Георги Атанасов: Очевидно не е толкова опасен за управляващите, като г-жа Нинова. Вече събрах две и две и изясних доста алгоритми в един принципен политически план без да познавам отвътре кухнята и фронтовете на противопоставяне са много ясни. Този, който е неудобен за ГЕРБ като единствената реална алтернатива, т.е. Корнелия Нинова, е поставена под огън. Удобните на статуквото в БСП са подпомагани под различни форми и обслужвани от пропагандната машина от управляващите. То е много ясно, няма колебания за мислещия човек. Акуват Нинова, защото знаят, че е единствения шанс на БСП да оказва съпротива на ГЕРБ и да се бори за едни по-добри парламентарни и политически позиции.
Фокус:За пръв път в историята на партията ще се проведе пряк избор за председател. По-демократичен ли прави изборът прякото гласуване на лидер и ще обезсили ли така наречените партийни барони?
Георги Атанасов: Силно се надявам и отново правя уговорката, че се притесянвам да не би тези барони, подпомагани от олигархично-корпоративната система, да се опитат да купят вота. Все пак ми се струва, че историческата мъдрост и моралната хигиена на левите хора, които членуват в БСП и които не са малко, независимо от тежките години от 10 ноември насам, ще надделеят и те ще дадат единственият възможен вот забъдеще на БСП. При евентуално връщане на Герговската линия, то това ще означава предизвестена смърт за на-старата и авторитетна българска партия. Много е добре, че най-старата партия дава пример за демократичен манталитет и дух. Един пряк избор легитимира общественото начало, лидера естествено и при един подобен избор, отпадат всякакви манипулации, спекулации и опити за дестабилизиране на управлението в съответната политическа формация. Бих направил едно сравнение, че един пряк избор на партиен ръководител е като избора на президент на една страна. Един подобен директен пряк избор в БСП ще закрепи изключително много легитимността на управлението на партията. Ще даде мандат на ръководителя за провеждане на категорична политика.