Българският театър ще изпрати в последния му земен път големия актьор Никола Анастасов, който посвети 59 години от живота си на сцената на любимата му Сатира. На сцената на Сатирата Никола Анастасов изигра над 50 роли. Той бе усмивката на театъра, любимец на публиката, човек с голямо сърце и душа. Актьорът почина на 84 години след тежко боледуване.
Последно сбогом ще може да си вземем с него от 10 до 13 часа във фоайето на театъра в петък, 12 август. Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1955 година при проф. Стефан Сърчаджиев.
От 1957 година до последните си дни е на сцената на Сатирата. Тук „Усмивката на Сатирата”, както го нарича колегата му Георги Калоянчев, изиграва най-емблематичните си роли в театъра – сред тях са Лило от „Суматоха“ и Лазар от „Януари“ на Радичков, Колоездачът от „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Санчо Панса от „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев, Мамаев от „И най-мъдрият си е малко прост“ по Островски. Той изпълнява главните роли и в пиесите на Стратиев „Сако от велур“, „Римска баня“, „Рейс“ и „От другата страна“.
Освен с десетките театрални сцени, ще помним актьора и с превъплъщенията му в киното и телевизия, с ролите в „Тримата от запаса”, „Пагоните на дявола”, „На всеки километър” и със забавните сцени от „Нако, Дако и Цако” заедно с великите Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.
„В паметта на нацията Никола Анастасов ще остане символ на радостта и хумора”, написа президентът Плевнелиев в съболезнователно писмо до близките на покойния актьор. „Талантът на великолепния наш актьор беше безкраен – вселена от завладяващи шеги и весели истории.
Човекът Никола Анастасов ще запомним с неговата скромност и с онази усмивка, която кара всеки да се почувства част от светлия му, изпълнен с радост свят. Артистът Никола Анастасов ще остане сред нас със стотиците си изиграни роли. Комикът Никола Анастасов ще помним с желанието да покаже неугасващия шопски хумор, в който народната мъдрост и веселите житейски случки ни караха да забравим сивото ежедневие и от сърце да се смеем”. Навръх 84-тия си рожден ден на 22 април тази година доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Станислав Стратиев. След спектакъла той се обърна към публиката с думите: „Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!” Нако, Дако и Цако се събраха на небесната сцена. Аплодисменти и дълбок поклон!