Усвояемостта на еврофондовете е ниска, нашите представители в ЕП трябва да искат промяна в механизмите за предоставяне на пари от тях
Най-доброто мерило за ефекта от еврофондовете е да се види колко се е подобрил животът на българските домакинства, каза ръководителят на публичните политики и налози в БСП Пламен Милев. Техните доходи през 2010 г. извън работната заплата са били по-високи, отколкото в момента, и то с близо 10%. Независимо че за този период бяха похарчени милиарди за насърчаване на предприемачеството, коментира Милев. Още по-трагично е с доходите от самостоятелна заетост – като дял при тях няма никаква промяна. За този период предприемачите не са се увеличили, напротив, те са много по-малко, заяви Милев.
Левицата предлага единен механизъм, по който да се изчислява минималната работна заплата – като процент от брутната добавена стойност на един отработен час. По данни на НСИ за 2018 Г. брутната добавена стойност на един отработен час в индустрията и в услугите е 16,80 лв. Ако ги сравним с минималната работна заплата, това показва, че работникът получава 3 лв. от тези 16,80 лв.
Депутатът от БСП проф. Румен Гечев, който също е кандидат за евродепутат, обясни, че планът „Юнкер“ прераства в „Invest Europe“ и в следващите 7 г. ще бъдат мобилизирани над 600 млрд. евро. Участието на наши фирми в реализацията на тези проекти е символична, заяви той. Според него причините са две: не реагираме с добри проекти, но и капацитетът за разработването на такива проекти и тяхната защита не е на нивото на западноевропейските държави. А и механизмът е така направен, че облагодетелства западните фирми, смята той.
Усвояемостта на еврофондовете в Източна Европа е между 25 и 30% и там отиват много по-малко средства от тези, които са декларирани. Затова българите, които отидат в ЕП, трябва заедно с българския бизнес да анализират тези детайли и да искат промяна в механизмите на предоставяне на тези средства, заяви Гечев. Другият проблем е къде отиват тези инвестиции. Според него трябва да поискаме и във всички проекти, които се печелят от водещи западни компании, задължително определен процент да се реализира с поддоставчици от Източна Европа. Ние много говорим за еврофондовете, но тежко и горко на една държава, ако разчита само на тях, коментира Гечев. По неговите думи у нас има достатъчно средства в банките, но проблемът е, че няма проекти. Ние трябва да искаме от нашите представители в ЕП категорично да се противопоставят на правенето на политика за сметка на Източна Европа, смята Гечев. Необходимо е да създадем нова организация, която да обедини усилията на държавата, на нашите представители в ЕП и бизнеса, защото не усвояваме добре еврофондовете, заяви той.