– Първо искам да започна с информацията, че твои албуми в Сърбия се издават на български…
– Да, първият албум издадох през 2012 година с български народни песни. Беше прецедент в сръбската култура, защото там освен сръбско нищо друго не се слуша. Вторият албум излезе в края на миналата година с 18 песни, като участвах и в пет новогодишни сръбски програми. Имам подписан и договор за излъчване в тяхна сателитна програма и още 40 балкански телевизии, подписали договор със сръбската музикална компания. Там колегите ме приеха много добре, държаха се много уважително. Видях обаче и колко по-атрактивен от техния е нашият фолклор. Ние например имаме 7 етнографски региона с различно звучене, докато при тях е по-монотонно в този аспект. Сърбите са откраднали много песни от Борис Карлов – той е бил известен там и те са взели много от произведенията му, като са сложили сръбски текстове. В моето изказване там имаше апел за добри отношения между двете страни. Казах също и че в България сръбската музика е много наложена. Мечтата ми е както сръбските изпълнители пълнят наши зали тук, така и ние да успеем да се наложим пред тяхната публика. Вече сме в преговори за голям фолклорен спектакъл за есента.
Гневна е заради налагането на чужди традиции
„Против съм да се налагат чужди традиции като пуйки, тикви и разни деца, преоблечени в костюми. Децата ни трябва да растат с нашата идентичност: фолклор, език и писменост, с нашите традиции. Колкото и да не ни излъчват по националния ефир, мога да ви кажа, че народната музика е заредена в нашето ДНК. Един огромен енергиен фонд с магнетизъм, дори с лечебна сила. Има неща, за които Министерството на културата в България трябва да се замисли. Всичките ни радиа излъчват рапове, шансони, разни американски песни, сръбски, гръцко и това се плаща много добре. А ние, които издаваме албум след албум, клип след клип, никъде не ни въртят освен в една кабелна телевизия. Това не е нормално! Да инвестираме толкова пари в песни и албуми, а да не ни излъчват заради чуждите култури. Това е един целенасочен процес – ние плащаме данъци, а те да отиват, за да се плащат отчисления на чужди автори и изпълнители.
– Разбрах, че изнасяш и лекции за самолечение с българска народна музика?!
– Да, напоследък се занимавам и с това. Там се опитваме освен техниките за самолечение да докажем, че народната музика е и лечебна. България е единствената страна в света, в която има 40 неравноделни такта. И набивайки хорото на даден такт, ние освен че повдигаме вибрациите на Земята, и лекуваме органите си. Всяко хоро отговаря за даден орган, като не е нужно да ходим на йога, да се чепим, да се сучем на възли и да си отпушване чакрите. Тук мога да разкрия малка част от нашите лекции, за да кажем кое хоро какво лекува: Ганкиното хоро лекува дебелото черво, хайдушкото тонизира сърцето и лимфната система – това хоро работи и в честотата на любовта. А както знаеш, ни държат в постоянен страх: от новини, от болести, от бедствия, от ада, от икономическата криза. Постоянен страх от нещо. Така си даваме енергията на тъмнината. Да ти направя едно сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти в 50 херца, 150 е безусловната любов (например от майка към дете), 205 херца е саможертвената любов. Хайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то работи там, където е лимфната система. Ръченицата също има много важна функция, защото когато я играем, се отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина. Не е нужно да правим нищо друго, освен да си играем хората и да си пеем песните.
– Можеш ли да ми разкажеш история на хора, на които си помогнала?
– Случаите са много. За самолечението давам техники, които са доста интересни. Например това, че хапчетата няма да ни помогнат, а че всеки човек е една вселена и причините за болестите ни са в самите нас.
Нашите болести са следствие на изживени емоции
Ние се опитваме да докажем, че това, което е отвън, е следствие на това, което е отвътре, че неправилно изразените емоции увреждат на душата и оттам се проявяват и на клетъчно ниво. Успехът е небивал. Нашите песни също лекуват. На концерта в зала ”Арена Армеец” една жена прогледна с дегенерация на ретината. Но не искам повече да говоря за това.
– Толкова години на сцената – кога ти беше най-трудно?
– Когато трябваше да изляза за първи път на голямата сцена. Спомням си, че другите изпълнители се разпяваха, а пък аз загрявах, като правех упражнения – навик от спорта. Сигурно си мислеха, че ще се бия с някого (смее се). Притеснявах се да не се спъна в някой кабел. На първото ми излизане на „Пирин фолк” също се вълнувах много – непрестанно ми съхнеше устата. Колко странно е, че сега, след години, когато излязох пред публика от над 8000 души, въобще не се притесних. Може би с натрупването на опита се чувствам по-уверена. Има хора, които са родени за сцена, особено когато го правят от сърце. Винаги съм казвала, че това е един енергообмен – даваш и получаваш енергия. Например аз никога нямам готова програма за участие. Редя я впоследствие, след първата песен, според усещане, аудитория, място. Няма да забравя, когато с бебе на 23 дни тръгнах на предизборни концерти.
Кърмих зад сцената и излизах да пея
в препълнени зали със специални превръзки на гърдите, които се подаваха и силно боляха, защото преливаха от мляко. И така до 9 месец малкият Никола пътуваше с мен.
Голем успех за мен е концертът в зала „Арена Армеец”, където бях една от първите, напълнили залата след Лили Иванова. Даже се сещам, че върнаха доста хора, защото нямаше място на паркинга. Усещането от преживяното го пожелавам на всеки колега. Още на седмата година от кариерата ми тръгнах да пълня зала 1 на НДК, явно съм била по-смела, отколкото трябва, много колеги ми се присмиваха, пращаха ми иронични есемеси от непознати номера и въпреки всичко успях!
– Какво научи от сцената?
– Както при спорта, така и в музиката човек има възможност да изрази себе. Научих, че изкуството не се изразява само в пеенето, а това са сбор от качества, които трябва да притежаваш. Основното е да вършиш работата си с любов и да се раздаваш докрай. Осъзнах, че няма нищо по-велико от това да служиш на Твореца, на Земята и на хората, защото това те прави истински богат и щастлив! Една част от моя живот е бил изживян неосъзнато, но сега следва по-хубавата част – когато си помъдрял и живея с радост живота си.
– Бил съм на твои участия и съм наблюдавал как хората плачат след изпълненията ти…
– Да, много хора казват, че плачат. Това значи, че съм докоснала душата им в най-тънката струна, а сълзите прочистват. Напоследък имаше един случай за жена, на която починали много близки хора един след друг. Тя беше изпаднала в депресия, не искала да излиза никъде. Накрая дъщеря й, след много уговорки, я докарала в залата, където аз имах концерт. След това жената ми разказа, че е влязла в друго измерение и са й са се случили неща, които са трудни за обяснение. Все едно всичко, което й е тежало на душата, си е отишло. След като се прибрала у дома, тя започнала да пише стихове. Дори твърди, че сякаш някой Отгоре й ги е диктувал. Тя твърди, че никога не е писала преди това стихове, просто е получила нещо като видение. От нейните стихове аз разбрах пък много неща за себе си – както и това какво вършат моите песни.
Интервю на Костадин КОСТОВ, в. „ШОУ“