От асоциацията са тествали 36 марки сирене.
Председателят на „Активни потребители“ Богомил Николов ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗК).
Сред основните констатации на изследването са: непълно етикиране, то липсва напълно или частично при 23 от 36 марки, ниска степен на зрялост се наблюдава при 26 от изследваните марки, много ниско съдържание на протеин (белтък) – нормално трябва да се съдържа около 15-16% протеин. При протеин под 12% има съмнение за фалшификации, в случая 5 марки са нарушили принципа, от които 4 са с влагане на немлечни заместители.
Отчетливо негативна е тенденцията водното съдържание да се увеличава през годините. Така например през 2005 година нито един продукт не е съдържал повече от 55% вода, през 2008 регистрирахме над 60% вода в 3 от 21 марки, а през 2016 във всеки втори продукт.
Проучването все пак не е установило нито един продукт със завишено съдържание на сол (над 3.5%) или наличие на антибиотици.
При 27 марки сирене, обект на лабораторното изследване, има подозрение, че са прилагани нови подходи за измама, посочи д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните. Единият от тях е чрез добавянето на ензима трансбутаминаза, който уврежда протеините в продукта и по този начин го втърдява. Целта е с по-малко мляко да се направи нещо приличащо на сирене, обясни д-р Иванов пред БТВ.
Според Богомил Николов външните белези за откриване на това дали едно сирене е истинско или фалшифицирано, не са достатъчни. Известна гаранция дава цената, която не трябва да е под 8-9 лева за килограм./труд