Със стотици легенди е обвита една от най-великите християнски реликви
Със стотици легенди е обвита една от най-великите християнски реликви – Копието, което прекъснало мъченията на Спасителя върху кръста. То притежава невероятна, приказна и затова неземна енергия и с течение на хилядолетия си остава символ на могъществото и силата, пише „Стандарт“.
Имало е много имена – Копие на Съдбата, Копието на Властта, Святото копие, Копието на Лонгин, Копието на Свети Маврикий. Но така или иначе, и простите селяни, и монарсите се стремели да притежават това оръжие, за да получат сила. И вече никой не може достоверно да твърди, че е видял истинското Копие на Съдбата.
Сега в различни църкви по света се пазят няколко реликви, които се считат за Копието на Съдбата. Има материално свидетелство, че раната на Христос е била нанесена именно от копие. Това е известната Торинска плащаница – лененото платно, в което завили тялото на Спасителя след разпятието.
На жълто-белия фон с кървав цвят са запечатани очертанията на лика Му и фигурите със следите от раните Му. Експерт-криминалистите, изучавали плащаницата, установили, че загърнатият с тъканта човек е получил рана от копие с размер 4,5 см между ребрата. Според медиците копието е пронизало плеврата, белия дроб и е повредило сърцето. На плащаницата се е отпечатало петно кръв. Тя е текла, когато пронизаният се е намирал във вертикално положение.
Известното Копие на Лонгин избавя Спасителя от мъките. А кръвта Христова му дава магическа сила.
Но от къде тръгва легендата? Съществува версия, според която копието е изковано за свои тайни цели от третия първосвещеник Юдейски, син на първосвещеника Елеазар и внук на Аарон, маг и кабалист Финеес. С годините славата на могъщата реликва само растяла, а още повече растял броят на желаещите да го притежават.
Държал го е в ръцете си Исус Навин, докато гледал рушащите се стени на Йерихон. Цар Саул метнал магическия талисман по младият Давид. Ирод Велики, опирайки се на копието, дал заповед за избиването на невинните младенци. След това по волята на провидението то се оказало в ръцете на римския центурион Гай Касий, а прободеният Христос бил обречен на вечен живот.
Легендите гласят, че копието е било владение и на римските цезари Диоклециан и Константин (III – IV век); енергичните крале на вестготите, унищожителите на Римската империя, такива, като Одоакър (V век) на Меровингиге и на Карл Велики.
При това много изследователи са склонни да мислят, че митът за копието е бил толкова устойчив, че съществували и други копия, които ги обединявала само общата идея.
За нас историята на Копието на Съдбата започва на 14 юни 1098 г. в Антиохия. Нея подробно я е изложил непосредственият очевидец на тези събития, летописеца и каноник Раймунд Агилски. Съгласно неговия летопис, на участника в Кръстоносният поход, на провансалския селянин Бартоломей няколко пъти се явявал свети Андрей и показвал мястото, където било зарито Копието на Съдбата.
И всичко станало както и било предсказано. Намереното копие не забавило да покаже чудодейната си сила: неприятелските укрепления започнали да се предават едно след друго на кръстоносците, които преди това търпяли военни поражения. С божията помощ скоро паднал дори Йерусалим.
Ватиканското копие се съхранява в базиликата на свети Петър в Рим, където попаднало през XVIII век от Париж, където се намирало от времето на кръстоносните походи. Отъждествява се с копието, което се пазело в Константинопол, а преди това в Йерусалим през V век.
Арменското копие се съхранява в съкровищницата на Ечмиадзин, където се намира от XIII век. Преди това се намирало в Гегардаванк, където, според преданията, било донесено от апостол Фадей. Гегардаванк буквално се превежда като „Манастир на копието“.
Виенското копие води историята си от времето на Отон I (912-973 г.). След присъединяването на Австрия Адолф Хитлер изпраща копието в Германия и го държи в Нюрнберг. Счита се, че то е върнато на Австрия от американският генерал Джордж Патън и в сегашно време се намира в императорската съкровищница.
Християните вярват, че Копието на Съдбата е ключ към невероятно могъщество. И владетелят, в ръцете на когото попадне накрайникът, може да добие власт над цялото човечество. Царе и императори в течение на две хилядолетия считали, че оръжието, върху което е засъхнала кръвта на Христа, ще им подари възможността да управляват света.
Историческите хроники свидетелстват, че много владетели били убедени в това, че те притежават оригиналното Копие. В Ечмиадзин твърдят, че именно при тях се намира оригиналното Копие. И това го потвърдили британски учени, които изучили възрастта на реликвата. Но така ли е наистина, не е известно точно. Английските журналисти вече са били във Виена и Рим, където се пазят реликвите, които се считат за Копието на Лонгин. Но да се снима филм им било разрешено именно в Армения.
Този факт по никакъв начин не спира историците и учените в търсене на истинската реликва. В същото време изследванията на Копието на Съдбата, което се пази във Виенския музей на историята на изкуствата, чрез използването на най-новите физични методи са показали, че желязото, от което е направено легендарното оръжие, не е изковано по-рано от VII век. Излиза, че това е само копие на копието.
Но не е само това. Оказва се, че в центъра на тази реликва (дължината и е повече от 50 см) под гравирана златна обвивка, която прикрива половината наконечник, има парче желязо, което е много по-древно.
Изследователите мислят, че там е вкован римски гвоздей. Може би същият, с който са разпнали Христа! Изглежда, че в древността са знаели това, именно този участък от копието бил отбелязан с медни кръстчета.
Именно там може да бъдат частиците на гвоздея от разпятието. Върху копието открили надпис, който успели да прочетат. Той означавал: „Копие и гвоздей Господен“. А другите копия, пазещи се във Ватикана, се оказали много по-късни копия.
Адолф Хитлер, който е известен със своите увлечения към мистиката и астрологията, винаги се стремял да притежава чудното Копие. Историците свидетелстват, че още като юноша той с часове стоял във Виенският музей на историята на изкуствата пред витрината, в която била изложена реликвата.
И затова, след като Австрия влезнала в територията на Третият райх, Хитлер обявил Копието за „имперско съкровище“. Той бил уверен, че владеейки неземно оръжие, ще му се удаде да изработи целият свят. И дори след провала и разгрома на Третият райх, продължил сляпо да следва легендите. Адолф се опитал да скрие Копието. Има документални потвърждения, че той заповядал да откарат реликвата на Антарктида с подводница.
Но да изпълнят задачата му не успели. Според една версия Копието на Съдбата през 1946 г. било намерено в нюрнбергски кладенец от американците. Те го и върнали на Виена. Има и други предположения, съгласно които Копието си останало в Америка, а на Виена върнали само негов дубликат. Историята мълчи за това. А ловците на Копието все още търсят свещената реликва по континентите на Земята с надеждата за изцеление и притежание на най-главните тайни на миналото
Копирано от standartnews.com