Нарушителите да сключват споразумения с наказващия орган за по-ниски глоби. Санкции въобще да не се налагат при маловажни нарушения, а извършителите им да се разминават само с писмени предупреждения, съобщава „Труд“. Това предвиждат поправки в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които Министерският съвет внесе днес в парламента.
Поправките засягат стотици хиляди български шофьори, които годишно получават актове, фишове, електронни фишове и наказателни постановления.
Те ще могат да се споразумяват с КАТ и до 14 дни могат да платят само 70% от минимума или абсолютния размер на глобата. Например – за неправилно паркиране, при което е създадена непосредствена опасност за движението глобата е 20 до 150 лева, а при споразумение нарушителят ще плати само 14 лв. (70% от минимума 20 лева). За паркиране глобата е 20 лева и при споразумение пак ще се платят 14 лева (70% от абсолютната стойност).
В проекта обаче изрично е записано, че предупреждения и споразумения не се допускат при всички видове нарушения в транспорта, извършени след употребата на алкохол, наркотични вещества или техните аналози.
Вече два пъти – през юни 2019 г. и през януари 2020 г., правителството публикува за обществени обсъждания промени в ЗАНН. Внесеният днес в Народното събрание проект е изчистен от спорни текстове, като например онези, които даваха право да се лепят по входните врати глобите на КАТ и да се считат за връчени.
Липсват и предложените само преди два месеца – на 22 май, поправки в ЗАНН, според които само един катаджия на пътя може да състави акт, да издаде наказателно постановление и да наложи глоба. Както писа “Труд”, този проект на Държавна агенция “Безопасност на движението” и МВР, бе отхвърлен напълно от КПКОНПИ, която отказа да го съгласува, защото “генерира корупция”.
За маловажно нарушение и сега според ЗАНН може да не се налага глоба, но по новите текстове наказващият орган е длъжен да изготви писмено предупреждение до нарушителя, че ако до 1 година не спази същата норма, вече няма да се размине без глоба.
Дадени са и две дефиниции – за “маловажен случай” – когато нарушението или неизпълнение на задължението на едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, са с с незначителни вредни последици и представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи и за “явно маловажен случай” – когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.
Важна промяна в ЗАНН е също, че времето, през което наказаният е лишен по административен ред от право да упражнява дадена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието.
Това означава например – ако катаджията на пътя напише акт на нарушител и му вземе книжката с налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), а след един месец в Наказателното постановление (НП) бъде наложена санкция “временно лишаване от право да управлява МПС”, срокът започва да тече от датата на фактическото вземане на книжката с ПАМ, а не от датата на издаденото НП.
Наказващият прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок след получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта, пише в проекта за промени на ЗАНН.
Освен че споразумение не се допуска с пияни и дрогирани шофьори, изброени са още 4 случая, при които то е невъзможно: 1. – при повторно извършено нарушение; 2. – при нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание, или е издадено предупреждение за същото нарушение; 3. – в случай, че деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление; 4. – когато признанието не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.
Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него се налага глоба – от датата на плащането й. Нарушителят приема да се издължи в 14-дневен срок, но ако не плати, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато и издава наказателно постановление, без да може да ползва като доказателствата направените по-рано признания за вина от нарушителя.
Blitz.bg