ПОЗОР-ВДИГНАХМЕ ПАМЕТНИК НА РОНАЛД РЕЙГЪН В СОФИЯ, А НЯМАМЕ НА ХАН АСПАРУХ
Никой друг народ освен българския не би търпял четвъртвековната бездарна, често и неграмотна, свирепо управляваща го, ограбваща го, унижаваща го върхушка начело с червени, тъмносини и синьо-червени председатели или по-точно господари, собственици на парламентарните партии. А той я понася, макар че тя е победима, защото го мързи да се организира и като един човек масово да се вдигне срещу нея и да я замени само с нови хора в лицето на авторитетни и почтени интелектуалци извън участието в общинската и централната държавна власт.
За съжаление, милионите българи са много ощетявани от водачите си не само защото са инертни, а и защото са разединени от егоистичните си лични нагласи, от навика да се примиряват с лошото заради страха, че ако го сринат, ще ги сполети още по-лошото от него. Те нерядко губят, защото са много способни в редица области на живота, но не са достатъчно работливи, амбициозни, защото са комплексирани от дългите почти седемвековни робства: византийското и още повече турското. Те хем обичат да се фукат, хем не вярват достатъчно 6 успеха си в наличните си природни дадености и са малодушни. Особено през последните 25 години те се разминават ту драматично, ту смехотворно с борческите нагласи на своите предци от Първото и Второто българско царство. Те забравят, че техните прадеди от най-далечното българско минало са били победители в тежки войни и са карали особено съседни държави да се страхуват от единството в действията им, въпреки предателите в едни от кризисните, повратните, ключовите моменти в живота им.
Днес безброй мои сънародници видимо нямат нужното лично, но и национално самосъзнание, самочувствие. А и как да го имат, след като политическата класа 26 години все повече се кълне не в България, а в почти пряко ръководещите ни външни сили като Европейски съюз, НАТО, най-вече САЩ, но и Турция.
Петър Стоянов се осмели да тръгне срещу корените, основите на българщината, като се подведе от един луд австрийски професор и се зае да налага латиницата, защото нашата азбука обхващала малки части от света и не ни отваряла широк път към него. Стоянов смяташе, че тя ни лишава от достатъчно източници за нашето напредващите страни на планетата ни. За щастие бракоразводният адвокат Петър Стоянов се сблъска с масовото обществено недоволство от това му безумие. Защото той беше държавен глава и това му начинание не може да се възприеме по никакъв начин, освен като престъпление към българската нация.
Вече четвърт век неспирно ни се внушава, втълпява със заповедническо, стряскащо ни предупреждение, че ние, българите, вече сме само съставна, обвързана и завързана част от евроатлантическтите структури. Обяснява ни се, че ние трябва да не ги критикуваме, а да си налягаме парцалите и да целуваме много специалните им задници, защото ще загинем без техните благоволения, отстъпки, наставления, насочвания, съчувствия, съжаления. На нас пряко ни се нарежда да запомним, че сме техен придатпък техен длъжник. Натискат ни да чувстваме, да мислим, да действаме, да се държим и въобще да живеем не като българи, а като техни бедни, но великодушно помилвани, безлични и много далечни роднини, маломерни европейци. Затова аз вече смятам, че у нас трябва да има не само религиозна църква, а и светски храм, където да влизаме редовно и да искаме прошка от Европейския съюз, НАТО, САЩ, Турция, че сме ги обидили за нещо или че не сме ги послушали, разбрали, подкрепили незабавно в едно или друго отношение.
Днешна България вече няма своя физиономия, защото 26 години живее и се управлява главно в сянката на ДПС, т.е. на Турция. БСП ни ръководи с Догановци около 16 години, като задоволяваше първо техните и после нейните властови и финансови ламтежи в чудовищни размери. Лъжецарят Симеон също не пропусна да се комбинира с депесарите и да ги нарича свои верни братя като премиер. Иван Костов бе най-костеливият орех и не се съюзи с тях, когато беше министър-председател. В един момент той даже много справедливо ги определи като „проклятието на България”. Но преди това отиде в Турция и се извини за краткотрайния Възродителен процес у нас. А Анкарската власт най-пренебрежително отказа да изрази съжаление за петвековното османско заробване на България. Бойко Борисов щеше да чака доста дълго, докато получи втория си премиерски мандат, ако не беше изпил кафето си с Лютви Местан и не беше се договорил с него как по-скоро да свалят Пламен Орешарски от власт.
Всички български управници от 1989 г. насам редовно продават много земи на турски и руски богаташи. А последната история на здравните заведения „Токуда” и веригата „Сити клиник” изцяло доказва, че нашата власт съзнателно разширява турското обсаждане на България по всякакви начини.
Отдавна един разгащен уж образователен министър с фамилията Атанасов отмени изучаването на Базовото „Аз съм българче”, макар че то е едно от най-любимите стихотворения за народа ни, че всеки нормален наш съотечественик с гордост си го припомня и си го повтаря. То не допада на днешните управници, защото е огнено в своята споделена любов към България, а те никак не се вълнуват от нея. Нашата власт вече четвърт век, но особено напоследък категорично заявява, че у нас е имало не турско, а само османско присъствие. Неграмотното образователно министерство вече официално и най- категорично застана зад определението „османско владичество”.
Управляващите ни безродници лицемерно обявяват безразличния им, а може би и смешния им идеалист Васил Левски за най-велик българин, за безсмъртен светец и окачват портрета му в луксозните си кабинети с много алкохолни бутилки и без библиотеки. А фактически те го отричат. Вървят срещу позициите му и най-вече срещу делата му. Защото той в безброй свои писма говори за кървавото турско робство,
за зверските мъчения и клането
на своите братя от турските завоеватели на България. А според тълкуването на днешните ни вождове излиза, че Левски не се е борил с освирепели поробители, а се е спречквал с османските ни закрилници, че Априлското въстание е случайно явление.
Оперетни чуждопоклонници и наежени копиеносци на западните господари в лицето на уж авторитетни историци и литератори стигнаха до идиотщината да твърдят, че Базовото определение „турско робство” било условно употребено понятие, писателска измислица, хипербола, метафора, която никак не задължавала науката. А Вазов е заклет, дори безмилостен реалист в художествената литература. Той е чужд на литературните фантазьорства. Винаги е верен на действителността, защото я наблюдава пряко, дълбоко или пък я изучава много отговорно.
махнаха от учебниците бляскавите фейлетони на Ботев, защото те безпощадно осмиват, подиграват дупедавството на нашите чорбаджии, подлагането им на османските нашественици.
Канцеларски души от Просветното ведомство нареждат учениците да пеят Чинтуловите стихотворения а не дати четат. Постъпват така, защото знаят, че мелодията намалява въздействието на текста, който е срещу Турция и ще я ядоса. Защото нашите вождове са свикнали да бъдат командвани от нея.
Малко е да се каже, че те се съобразяват с нейните изисквания. Те редовно питат диктатора Ердоган какво още биха могли да направят за нея. Фандъковата Йорданка и нейният заместник, но най-вече жестоко закрилян душеприказчик Тодор Чобанов се заеха да вдигат паметник на Роналд Рейгън в София, макар че в нея няма такъв на хан Аспарух – създателя на Българската държава.
Малко беше, че пак ни унижиха, като вдигнаха пред Американското посолство в столицата паметник на загиналите американски летци у нас.
Представители на управляващата ни върхушка се изпъчиха пред него с купища от венци, макар че е тези покойници бомбардираха не военни, а мирни наши зони и сринаха София, Стара Загора, Добрич през Втората световна война. Стига се до безумието да обсъждат проект за скулптурна творба в чест на Рейгън. А този свиреп политик все хулеше България. Лъжеше, че тя е свързана Павел Втори. Сигурно е „редно” да го обезсмъртяваме, защото той е бил ужасяващо вреден доносник на тамошните служби против интелектуалци с леви убеждения, преди да стане президент на САЩ.
В историята на България имаше видни премиери с големи заслуги като Александър Малинов, Петко Каравелов, Константин Стоилов. А далечното ни минало блести с делото на държавници, които са били откриватели в политиката, строители, военни стратези, но и мъдреци, справедливи законотворци, като Аспарух, Крум, Борис I, Симеон Велики, Калоян, Иван-Асен II.
През нашето Възраждане – може би най-незабравимото или просто най-неповторимото време в историята на България и само в рамките на 15 години се раждат двайсетина безсмъртни борци за свобода, но и създатели на изумителна духовна култура. Между тях са Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Добри Войников, Петко Славейков. А те са все народни трибуни, но и носители на велики, както национални, така и общочовешки идеи, идеали. Само че четвъртвековната ни управляваща върхушка не познава тези светилници в развитието на Al България и няма нищо общо с тях.
В заглавието – не „четвърти век“, а ЧЕТВЪРТ век!