Владо Пенев е от онези актьори, които дълго са търсили себе си, преди да овладеят изкуството да се превъплъщават в някой друг. Не е и от тези, които се крият зад маска в живота си – в началото на актьорския си път дори, е бил толкова притеснителен и неумеещ много неща, че си мислел, че от него нищо няма да стане!
В самото начало влизането в НАТФИЗ и актьорстването се стрували на Владо Пенев като шега. Той просто не вярвал, че един ден шегата може да стане жива реалност.
„Не бях особено популярен сред съучениците си. Бях леко пухкав, не играех и физическо заради едно заболяване, което имам на коленете. Не бях и от интелектуалците. И когато реших да се занимавам с актьорство, беше ей така, почти като на шега. Или по-скоро от силно вътрешно желание да направя така, че и на мен да ми обърне някой внимание”, откровен е Пенев.
На театъра тогава той гледал почти като на терапия. И осъзнал колко успешно се справя със страховете си, когато е на сцена! „Ако допреди това си стоял настрани, свит, притеснителен, неговорещ заради притесненията си, изведнъж това е стрес – излизаш на сцената и всички погледи са приковани в теб!”
И все пак началото му било пълно фиаско! Точно го приели във ВИТИЗ и трябвало да отбива казарма. А като се върнал обратно в театъра, всичко било надолу с главата. В първи курс бъдещият голям актьор не можел да направи като хората дори един етюд. За капак и колегите постоянно му се подигравали.
Картинката му се струвала отвсякъде ужасна и апатична. Тапата на притеснението обаче се отпушила чак в трети курс – по време на монолог на Ричард III, който Пенев трябвало да изпълни по време на изпит. Качил се на сцената и точно когато всички очаквали, че ще се провали, направил такъв запомнящ се монолог, че събрал очите на всички – и на колеги, и на преподаватели.
Трудностите в живота на Владо Пенев сякаш после се превръщат в трамплин за успехите му. А с тях актьорът се сблъсква още от най-ранна детска възраст.
Баща му и сестра му си отиват от рак
Владо Пенев е отгледан в семейство от четири жени. Ситуация, която самият актьор признава, че като малък го комплексирала. Имал нужда от мъжкото рамо, на което да се довери, с което да поговори… Съдбата обаче му отредила друго.
„Определено чувствах дискомфорт, че нямам баща, но и това ме направи силният човек, който съм днес”, споделя Пенев. И признава, че като малък винаги е чувствал вина в себе си за това, че баща му го няма. Нужни били години, за да осъзнае, че не е виновен за нищо.
Бащата на актьора си отива от този свят, когато той е съвсем малко бебе – губи тежката битка с рака, когато е едва на 38 години.
Години по-късно Владо Пенев губи и сестра си заради същото – когато тя е в разцвета на силите си – на 55! „Затова днес не пуша…”, добавя актьорът.
Спасяват го от асансьор в небостъргач
Има една случка в живота на Владо Пенев, която той никога няма да забрави. Тя не е свързана със семейството му, а с пътуване до Щатите. В началото на годината актьорът бе на едномесечно турне там заедно с колежката си Силвия Лулчева. Двамата не спрели да обикалят и да се възхищават на местните забележителности в паузите, когато не играели комедията „Дуети”.
В предпоследния ден от престоя си зад граница обаче, часове преди да изиграят постановката пред българска публика в Сиатъл, двамата се качват на върха на много висока сграда, за да се полюбуват на гледката. Само че не успяват да видят почти нищо заради лошото време. Качили се до върха с два асансьора – единият стигнал до средата на сградата, а другият ги отвел до най-високата й точка. Когато се качили за обратния курс обаче, ситуацията се променила.
Прехвърлихме се, както на качване – от единия асансьор на другия. Изведнъж обаче, той издаде странен звук и спря. А там няма как да дойде спасителна група и да те извади, защото има само надолу и нагоре, няма междинни етажи”, връща лентата Владо Пенев. В кабината на асансьора били той, Силвия Лулчева и жената, която ги развеждала из града.
Не се паникьосали, а изчакали да видят какво ще се случи. “Не ми стана приятно, като си представих как трябва да ни измъкнат”, допълва актьорът. За щастие, в този момент телефонът му звъни – Ваня Цветкова иска да види как е и докато двамата говорят, хората от сградата свалят много бавно кабината на асансьора до първия етаж. А от случката им остава само споменът.
Ваня Цветкова, която от години живее в Щатите, е и един от специалните хора в живота на Владо Пенев. Познанството им е дългогодишно – срещат се за първи път още преди студентските вълнения във ВИТИЗ. Днес са близки приятели. Преди няколко години обаче актьорът призна на всеослушание, че някога, като студент, тайно е бил влюбен в колежката си. Малко след това в медийното пространство се появи слух, че и Ваня Цветкова има същите чувства. Любовта им обаче така и не се случва.
Близки до Пенев твърдят, че някога, когато двамата можели да бъдат една от най-харизматичните двойки, актьорът устоял на изкушението и в крайна сметка избрал да бъде с колежката си Марта Вачкова. С която твърдят, че се обичат и до днес.
Любовта с Марта Вачкова
„Старата любов ръжда не хваща”, казват старите хора. И не грешат. Поговорката важи с пълна сила за Марта Вачкова и Владо Пенев. Двамата имат дълга и страстна връзка по време на следването си в НАТФИЗ, която обаче претърпяла крах. И въпреки раздялата си оттогава, днес те продължават да са повече от добри приятели.
„Докато бяхме във ВИТИЗ, бяхме гаджета с Мартина. Нямам идея защо не се оженихме с нея. Просто така се случиха нещата”, споделя Пенев в тв интервю преди време.
Екранният комисар Попов има един брак зад гърба си, който след 10 години завършва с развод. От бившата си жена Мария Пенев има дъщеря Яна.
„Всичко е за мен Владимир Пенев, мисля ли за него, грейвам. Не знам друго същество така да обичам. Дъщеря ми е свидетел, майка ми, приятелите. Гледам телевизия, телефонът звъни. Може да гледам най-тъжното нещо или да съм най-ядосаният човек, щом чуяq или видя Владо – и грейвам”, не крие и до днес Мартина Вачкова.
Актьорската двойка прекарва насаме даже уикендите си. Вачкова и Пенев се уединяват в наследствената вила на актрисата в село Бойковец, сгушено в дивна местност сред Етрополския Балкан. Компания често им правят и децата им – Рада, щерката на Мартина и Яна – дъщерята на Владо – които имат 10-годишна разлика в годините. Яна е по-голямата. Подобно на Мартина, и Владо Пенев е разведен.
“Не се ожених за него, защото съм луда, луда! Той е моногамен човек, отдаден само на жена си и детето си. Страхотен домошар, къщовник”, и до днес посипва с пепел косите си Мартина Вачкова за пропуснатия шанс от студентските години във ВИТИЗ в края на 70-те.
Нагъл джебчия се самонастанил в къщата му
Неотдавна двама квартални полицаи от Владая и Марчево задържаха нагъл джебчия и маргинал, който дълго тровел живота на Владо Пенев. Той се самонастанил още преди години в къщата на актьора във Владая и оттогава екранното ченге Попов напразно и безнадеждно се опитва да го изкара от наследствения си имот.
„Писах молби до прокуратурата. Предупредиха ме, че всяко действие, което предприема срещу този гнусен нахалник, ще бъде тълкувано като самоуправство – въпреки че имам нотариален акт за собственост и всички необходими съпътстващи документи. Предложиха ми да водя дела – за които, естествено, аз трябва да платя на държавата. Те вероятно щяха да се проточат до безкрайност във времето. Реших, че битката ще е безсмислена – особено срещу човек, който не притежава абсолютно нищо, но се е настанил като пет пари в кесия.
През цялото това време Иван мишкуваше из дворовете на съседните къщи и крадеше из вилите, за да се изхранва – и въобще някак да съществува. Властите го знаеха, но твърдяха, че престъпленията са от битов характер и не застрашават никого. И не е задължително нито да го задържат, нито да го санкционират”, разказва Пенев. Един хубав ден полицейски инспектор Цветан Атанасов и младши полицейски инспектор Данаил Пенчев хващат Иван в крачка – в момент, в който той за пореден път нарушава закона. И така решават дългогодишният проблем на Владо Пенев!
„Така тези чудесни млади хора решиха по абсолютно най-простия и най-адекватен начин проблема, който се влачеше с години. Момчетата свършиха перфектно работата си, не се изживяват като герои. И всичко това на фона на парадокса да обявяваме за изключително събитие всеки осъществен социален ангажимент, за който някой получава заплата. Не можете да си представите в какво състояние заварих къщата – изтърбушена, опушена.
Явно е палил огън между стените. Спрял тока, изкъртил елинсталацията, вода няма, изхвърлил водомерите. Навсякъде се търкаляха крадени вещи, домъкнати не знам от къде. Хората от фирмата, която бях извикал да разчистват, останаха потресени – казаха, че не са се сблъсквали с подобна диващина”.
Подготви: Анелия ПОПОВА,БЛИЦ