В командната стая има големи екрани за наблюдение, в склада техника за спасителни операции – незавършена бетонна сграда служи като тренировъчна база. Това дали е ръководен от Русия център за борба с бедствията в Сърбия, както Москва твърди, или е база на Кремъл за шпионаж в центъра на Балканите?
Това пише световната осведомителна агенция Асошиейтед Прес в репортаж.
Някои западни неправителствени организации и военни анализатори твърдят, че руснаците са създали военна база, която подслушва и следи американските военни интереси на Балканите. Докато Сърбия все още е близък съюзник на Русия, съседките й на Балканите нарастващо не се доверяват на намеренията и присъствието на Москва, особено държави от бившия съветски блок като България, Румъния и Унгария, които бяха управлявани от комунистически режим десетилетия след Втората световна война.
Ако се докаже, че това е военна операция на Русия, базата би била първата на Кремъл в Европа, която е извън бившия Съветски съюз от разпадането на Варшавския договор в началото на 90-те години на XX век.
Западни анализатори отбелязват, че базата – съвместно управлявана от сръбското и руското правителство, която се намира до летище в южния сръбски град Ниш, е отговорът на Кремъл срещу експанзията на НАТО в региона. Всяка държава около Сърбия или е в западния алианс, или желае да се присъедини.
Руският партньор в базата е в лицето на Министерството на извънредните ситуации – полувоенно ведомство, чиито дейности включват борба с бедствията и авариите, но също и има позиции, които се заемат от руските тайни служби. Министерството отдавна играе роля в Сърбия, включително за разминиране и обезвреждане на бомби от бомбардировките на НАТО над страната през 1999 година.
Центърът беше открит на церемония през 2010 година. Сергей Шойгу – тогавашен министър на извънредните ситуации на Русия, а сега военен министър, заяви тогава, че дългогодишната спекулация, че Русия е създала военна база в Сърбия е „чиста измислица”.
Официални представители на НАТО отказват да коментират естеството на базата, отбелязвайки лаконично, че не се тревожат много за ролята й, каквато и да е. Представители на ЕС пък заявиха, че ако Сърбия стане член на ЕС, както желае, ще трябва да се присъедини към програмите на ЕС за борба с бедствията и авариите и да забрави за руснаците.
По време на скоро проведено посещение в така наречения „Руско-сръбски хуманитарен център” имаше малко видими доказателства, че обектът се използва за нещо друго освен за борба с наводненията, горските пожари и други природни бедствия, отбелязва АП. Кадрите на видео екраните в командните стаи, показани на журналисти на световната агенция, са предимно от камери за наблюдение, разположени около обекта. В базата има линейка, Лада Нива, палатки, гумени лодки и предимно техника за гасене на пожар.
„Погледнете, това е технология на Джеймс Бонд”, пошегува се Вячеслав Власенко, един от руските директори в базата, докато на екраните вървеше видео с презентация на последните дейности на центъра. Отвън руски инструктори обучават сръбски пожарникари.
Власенко обяви, че центърът е далеч от оборудвана база за шпиониране на съседна Румъния, където наскоро бяха задействани елементи от противоракетната отбрана на САЩ, или Косово, където НАТО поддържа мироопазващи сили и има американска база.
„Това са само слухове”, поясни Власенко и добави: „Не е възможно да превърнеш този център в шпионски център. Твърде малък е. Ние имаме само трима сръбски граждани и петима руснаци, нищо повече (…) и дори сградата не е наша”.
Той се оплака, че съседни държави като Хърватия, Македония и Босна не искат да приемат руска помощ дори и при големи природни или хуманитарни бедствия, такива като бежанската криза.
Власенко поясни, че хърватите, „без обяснение”, отказаха да допуснат големи руски самолети за борба с пожарите да помогнат за овладяването на големи горски пожари по адриатическото крайбрежие, дори отхвърлиха предложение за предоставяне на палатки по време на бежанската криза.
Босна пък не отговаря на предложение за подписване на „споразумение за разбирателство”, което ще позволи съвместни действия при природни бедствия, продължи руснакът.
„Само политика. Те казват, че Владимир Путин е лош, Русия иска да доминира (…) политическата мотивация трябва да бъде премахната от хуманитарната помощ”, изтъкна той.
Жителите на Ниш са разединени, когато са попитани какво смятат за руското присъствие в града им.
„Предпочитам да видя нашите руски братя в града ни пред западните отрепки”, каза Радован Михайлович.
Петър Йованович споделя широкоразпространеното местно подозрение за ролята на базата.
„Много се говори за руската база, но обществеността не знае цялата истина. Мисля, че се случва нещо там, което обществото не знае”, смята Йованович.