Свикнали сме да се радваме на шаренията на българската народна носия. В момента тези дрехи се радват на небивал ренесанс и не са рядкост случаите когато млади двойки си правят семейни фотографии с носии, характерни за техния регион, а има и случаи, в които булката и младоженецът за техния сватбен ден да се обличат в такива дрехи.
Но заглеждали ли сме се какво представлява шевицата? Всъщност шевицата в носията на българката е разказ как са се случили светът, боговете, мъжът и жената. За да бъде разчетен кодът, е редно да знаем какви са били представите на старите българи за света.
Богата орнаментика
Шевиците в дрехата на българката показват нейния социален статус и мястото й в йерархията – в семейството и в обществото. Колкото е по-богата една жена, толкова повече орнаменти и цветове има по дрехите й. Цялата тази пъстрота се появява на пазвата й.
При по-младите жени, онези, които още не са минали венчило, шевицата присъства на пазвите им, но те изглеждат просто като цветови завършек на дрехите. Те сам малко на брой, прости и скромно извезани.
При възрастните жени цветът около пазвата почти изчезва, там всичко е дюс (едноцветено).
При зрялата, богата и плодовита жена, шевицата около пазвата е пъстра и богата на орнаментика.
Символи
Ромб
Символите в шевиците са много. Един от основните е ромбът. Това е женското начало.
А защо това е женското начало, всеки сам може да си отговори.
Ромбът обаче може да има няколко разновидности. От различните съчетания, могат да се получат различни неща.
Знакът Х
С Х се отбелязва римската цифра 10, това е и знак за умножение или променлива величина в алгебрата, неизвестен или безименен фактор. Х се асоциира и с женските признаци. Знакът Х, също като преграда или край. Да се постави кръст на нещо означава да се спре някакво действие, да се завърши едно дело.
Всъщност знакът Х обединява алфата и омегата – началото и края.
Тези хиксове са поставени на края на престилката в долната й част, те говорят, че това е краят.
Свастика и сувастика
Свастиката в българския фолклор се свързва с култа към Слънцето и светлината. Този символ съдържа в себе си и познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали – камък, глина, дърво, тъкан и шевица.
Думата свастика произлиза от санскрит – су асти, и означава буквално „Да бъде добро“, в шевицата тя е едно своего рода пожелание за благополучие.
Дървото на живота
Дървото на живота е митологема. То свързва този свят с отвъдния. 
Дървото олицетворява цикличния характер на космическата еволюция – живот, смърт – чрез раззеленяването и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици – по този начин дървото свързва земния и небесния живот.
Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят. Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили. Този символ присъства и в шевицата на българката. Той бива представен по няколко начина. Може да е клонка, завършваща с пиле, може да е човекоподобна фигура, или насложени един върху други триъгълници.
Герак
Геракът е птица. Това е гарванът, който е кацнал на световното дърво. Вижте ортаментиката в носията на едната от двете жени на снимката по-долу. Това е баба Стойка от Долни Пасарел (жената в ляво). Носията е на нейната баба, сами си направете сметка кога е правена. В средата на пазвата й е световното дърво, а отгоре, на яката има черно везмо. Това е въпросният герак. Това е символ, който придава завършеност на всичко, простичко казано, той е пазител на семейното огнище.
Богинята майка
Богинята майка е друг символ, който присъства в българската бродерия. В повечето случаи тя се изобразява с ромба, за който вече стана дума. Но има и още един образ – под формата на лоза. Самата тя е съставена от други символи, за да се подскаже, че майката има организираща функция.
