Мануела, Катерина и Магдалена прославиха името на България в тениса.
Трите сестри издигнаха родината ни до световните класации и ни накараха да изпитаме гордост, че сме българи!
И мястото на легендарните сестри Малееви на стената на спортната слава е запазeно.
Черното клеймо, което може да унищожи обществения образ на Мануела, Катя и Маги, е не кой да е, а родната им майка Юлия Берберян.
Оказва се, че биографията на известната треньорка е оцапана с множество странни факти и обстоятелства, които вероятно обясняват протестърското й поведение. Мнозина може би са забравили, че Берберян стана главна героиня в печалноизвестното дело „Държавата срещу Юлия Берберян“.
Златен имот в „Лозенец“ се превръща в разковничето на г-жа Берберян.
Как започва всичко?
Юлия Берберян и съпругът й Георги Малеев решават да вдигнат учебно-тренировъчен комплекс по тенис за чудо и приказ.
За тази цел на 9 май 1996 г. Берберян и зет й Георги Стоименов подават молба до Столичната община за закупуване на терен, проектиране и изграждане на спортен център в „Борисовата градина“. След като не получават никакъв отговор, на 26 август същата година двамата изпращат втора молба до общинарите, на която също не е обърнато никакво внимание. Третата молба на Берберян и зет й е от 2 октомври 1996 г., но тя вече е изпратена до кмета Стефан Софиянски и в нея е формулирано друго искане: да бъде проведена процедура за преотстъпване право на строеж и за построяване на комплекса върху 21 декара в местността „Погребите“ в „Борисовата градина“.
Финтовете
Шест месеца по-късно – на 27 март 1997 г., заместник-кметът Венцислав Николов предлага на Столичния общински съвет (СОС) да приеме решение за замяна на този терен срещу апартаменти, които Берберян и зет й ще купят със свои пари. По онова време обществеността все още не е запозната детайлно с комбинациите на Стефан Софиянски и на „сините“ общинари с недвижимата общинска собственост и затова „пазарната стойност“ на терена – 151 744 долара, изглежда разумна.
На 14 юли 1997 г., когато цялата държава е в ръцете на „сините“, а Юлия Берберян е депутат от 38-ия парламент, Столичният общински съвет (СОС) благославя сделката, но поставя едно категорично условие: стойността на апартаментите, срещу които народната представителка ще получи заветните 21 декара, да не бъде по-малка от пазарната стойност на земята (т. е. от 151 744 щ. долара).
Накрая СОС възлага на кмета Софиянски да конкретизира жилищните имоти, да получи нотариалните им актове, да разпореди те да бъдат оценени и да издаде заповед за сключване на договора за замяна.
И до днес не е ясно с какво е била ощетена Берберян, за да протестира боса на жълтите павета
От 15 октомври до 3 декември 1997 г. Юлия Берберян купува 15 панелни жилища, пръснати в най-различни комплекси и квартали на София – „Надежда“, „Младост“, „Люлин“, „Овча купел“, „Слатина“, „Суха река“, „Дружба“ и други. Апартаментите са вписани на имената на депутатката и на съпруга й, като всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от всяко жилище. Преди сключването на договора за размяната Софиянски разпорежда имотите да бъдат оценени и паричните им стойности удовлетворяват и двете страни.
В днешни пари 15-те „панелки“ на Берберян и Малеев са оценени на 518 691 лв., а цената на общинските декари в местността „Погребите“ е закована на 528 520 лева. На 8 февруари 1998 г. сделката е приключена, а три седмици по-късно „страните“ си разменят и нотариалните актове.
Амнезията
Улисани в щастието около успешната сделка, Юлия Берберян и Георги Малеев „проспиват“ влизането в сила на новия Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Това се случва на 1 януари 1998 г. и, според този нормативен акт, всички собственици, придобили недвижими имоти до 31 декември 1997-а, са длъжни да ги предекларират до 31 май 1998 г. по местоживеене.
На 13 февруари 1998 г. Георги Малеев попълва своята данъчна декларация. В нея той обявява, че към 1 януари същата година притежава парцел в кв. „Драгалевци“, но „пропуска“ да отбележи, че между 15 октомври и 3 ноември 1997 г. е станал законен собственик на по 1/2 идеална част от 15 апартамента и спестява (в сегашни пари) данъци в размер на 315. 83 лева.
Две години по-късно в няколко столични медии „изтича“ информация, че Юлия Берберян и съпругът й дължат на държавата данъци за недекларирани доходи.
Данъчната проверка
По случая е назначена данъчна проверка, която обхваща периода 1995-2000 година. По време на резизията данъчните искат от Георги Малеев справка за имотното му състояние през 1997 и 1998 година. На 26 май 2000 г. Малеев изпраща исканата справка на Териториалната данъчна служба в София, като на всички въпроси за новопридобити имоти той отговаря отрицателно.
Нещо повече – Малеев премълчава дори имота в „Драгалевци“, надлежно деклариран през 1998-а.
Докато върви данъчната проверка, Юлия Берберян и Георги Малеев молят тогавашния шеф на Главната данъчна дирекция (ГДД) – Антон Тончев, да им помогне с попълването на декларациите (по чл.14 и по чл.26 от Закона за местните данъци и такси) за 1999 година. Влизайки в ролята на бирник с меко сърце, Тончев „моли“ своята подчинена Диана Китева – главен експерт в ГДД, да помогне на хората, за да изпълнят те задълженията си по закон и по съвест.
На 2 юни 2000 г. Диана Китева подава от името на Берберян и на Малеев две от семейните декларации в Данъчна служба „Лозенец“. Четири дни по-късно – на 6 юни, Юлия Берберян подава трета декларация в Данъчна служба „Младост“, а Георги Малеев подава четвъртата декларация в Данъчна служба „Студентска“.
В единия документ съпрузите твърдят, че притежават по 1/2 идеална част от местността „Погребите“ на площ 20 830 кв. метра. Това не е вярно, защото с решение на Софийския градски съд от 16 юли 1999 г. 17 000 кв. метра от този имот са внесени като апортна вноска в „Тенис Малеева“ АД и на практика Юлия Берберян и Георги Малеев притежават терен от 3830 кв. метра в местността „Погребите“ и равен брой поименни акции от АД-то. Във втората декларация съпрузите обявяват, че притежават по 1/2 идеална част от 15-те апартамента в София, което по онова време също не е вярно, защото въпросните апартаменти са прехвърлени на общината още през февруари 1998 г., когато е бил подписан договорът за размяната с общината.
В крайна сметка ревизията установява, че за 1998 и 1999 г. двамата не са декларирали доходите си, а общият размер на неплатените от тях данъци възлиза на 16 940 нови лева.
Едновременно с това обаче „бирниците“ установяват, че за периода 1995-2000 г. Малеев е надвнесъл 514.40 лв. данъци за притежаваните от него имоти, а Юлия Берберян е ощастливила държавната хазна с 563.40 лв. повече. Всичко това по-късно е отразено и в обвинителния акт.
Скандалът
През есента на 2000 г. скандалът с данъчните неуредици на семейството достига връхната си точка и… става „обект“ на предварително производство. То е възложено на Столичната следствена служба и се наблюдава пряко от Върховната касационна прокуратура (ВКП), тъй като само тази съдебна институция има право да се занимава с прегрешенията на хората с имунитет – народни представители, магистрати и конституционни съдии. Делото е образувано само срещу Георги Малеев, защото Юлия Берберян е с депутатски имунитет и по закон не може да бъде обследвана за леки престъпления. Ще рече – такива, които се наказват с по-малко от пет години затвор.
Никола Филчев си свърши работата по казуса „Берберян“, но съдът я оправда
Главна прокуратура по времето на Никола Филчев старателно събират доказателства за вината на Берберян и съпруга й и ги депозират в съда.
На 10 октомври същата година срещу Малеев са повдигнати общо пет обвинения. Четири от тях са за престъпления по чл.313, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс (НК) – за попълване на официални документи с невярно съдържание с цел неплащане на дължими данъци в големи размери. А петото обвинение срещу Георги Малеев е по чл.255 от НК – за неподаване на данъчна декларация с цел да се избегне плащането на данъчни задължения.
В продължение на девет месеца Георги Малеев „зъзне“ самичък под „ледената сянка“ на чл.313 и чл.255 от Наказателния кодекс. На 16 май 2001 г. обаче, когато започва предизборната кампания за 39-ото Народно събрание и се оказва, че Юлия Берберян вече не се ползва нито с депутатски, нито с кандидатдепутатски имунитет, тя е привикана в Столичното следствие и е „приобщена“ към семейното дело. За разлика от съпруга си обаче тя се разминава само с три обвинения по току-що цитираните чл.313 и чл.255 от Наказателния кодекс.
Предварителното разследване продължава точно 13 месеца и на 23 ноември 2001 г. Върховната касационна прокуратура внася делото срещу Берберян и Малеев в Софийския градски съд (СГС).
Според обвинителния акт, в данъчната декларация от 13 февруари 1998 г. Малеев укрива факта, че към 1 януари 1998 г. притежава право на собственост върху 1/2 идеална част от 15 апартамента в София с цел да избегне заплащането на данъци в размер на 315.83 лв., както и останалите описани по-горе прегрешения.
Колкото до Юлия Берберян, тя е обвинена само по три „показателя“: за неверните данъчни декларации от 2 и 6 юни 2000 г. (идентични с декларациите на съпруга й) и за укриване на данъци в особено големи размери (чл.255 от Наказателния кодекс).
Фарсът
Умуването в Софийския градски съд (СГС) дали Юлия Берберян и Георги Малеев да бъдат изправени пред Темида продължава около един месец и половина, след което – в началото на 2002 г. – делото е върнато на Върховната касационна прокуратура. Мотивът на градските магистрати звучи логично: заради депутатския имунитет делото е трябвало да бъде възложено на Националната следствена служба, а не на Столичното следствие.
Номерът обаче не минава, защото Берберян е привлечена като обвиняема по делото едва в средата на юни 2001 г., когато вече няма депутатски имунитет. Ето защо на 17 юли 2002 г. Софийският апелативен съд уважава протеста на ВКП и разпорежда на Софийския градски съд да стартира процеса срещу Берберян и Малеев.
Позорното петно
На 9 октомври 2002 г. съдебен състав на СГС най-сетне дава дългоочаквания ход на делото, но тогава в употреба е пусната друга хватка за размотаване на нещата: до пролетта на 2003 г. са проведени две заседания по делото, но… без съдебни заседатели, а това е грубо нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
За да бъде изтрито това „позорно петно“ от лицето на Софийския градски съд, делото е разпределено на друг състав и на 4 юни 2003 г. процесът започва отначало. Тогава обаче се случва друго „чудо“: председателят на състава – съдия Бисер Троянов, установява, че тригодишната давност за престъпленията на Берберян и Малеев по чл. 255 от НК е изтекла, а те са внесли дължимите 16 940 лв. данъци, икономисани през 1998 и 1999 година.
След поредица от подозрителни съвпадения, за чието подробно описание не разполагаме с достатъчно място, на 6 февруари 2004 г. Софийският градски съд (СГС) най-сетне признава Юлия Берберян и Георги Малеев за виновни в извършването на престъпления по чл.313 от НК – попълване на документи с невярно съдържание.
Присъдата на първа инстанция
За своите две обвинения Берберян получава една година условно с тригодишен изпитателен срок, а за четирите си прегрешения Малеев е „удостоен“ с година и половина условно с тригодишен изпитателен срок.
В съдебната зала двамата признават вината си с половин уста. Берберян обявява, че са подлъгани от данъчната експертка Диана Китева, която е попълнила данъчните им декларации през 2000 година.
А Георги Малеев заявява, че през 1998 г. не е декларирал 15-те апартамента, защото… въобще не е живял в тях.
Присъдата е произнесена от уважавания съдия Бисер Троянов.
Потвърдената присъда на втора инстанция
На 9 август 2004 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд, делото се озовава във Върховния касационен съд (ВКС) и с него лично се заема заместник-председателят на ВКС и шеф на Наказателната колегия – Румен Ненков, асистиран от върховните съдии Юрий Кръстев и Елена Авдева.
Десет месеца по-късно „тричленката“ на ВКС разкрива „обективната истина“ и оправдава Юлия Берберян и Георги Малеев по всички обвинения, повдигнати срещу тях. Мотивите на върховните съдии, в буквалния смисъл на думата, са изсмукани от пръстите и затова буквалното им цитиране би било чиста загуба на време и място.
В обобщен вид обаче най-важните заключения на „тричленката“ гласят, че от прегрешенията на Берберян и Малеев не са настъпили абсолютно никакви фатални последици и че двамата са осъзнали грешките си, след което са се… поправили.
Дай, Боже, всекиму такова правосъдие!
Остава съмнението, че съдът по времето на Иван Костов е проявил пристрастност. Решението на магистратите е обект на дискусии и до днес. А Берберян става една от най-страстните привърженички на Командира.
Подозренията
По данни на няколко агенции за недвижими имоти, когато столичните общинари заедно с Юлия Берберян и съпруга й завихрят аферата с парцела в „Погребите“, средната цена на една двустайна „панелка“ е 18 000 долара. Тоест – парите, с които тенис фамилията влиза в сделката, са около 270 000 долара.
В случая „Берберян“ въпросният квадратен метър е оценен от столичните „сини общинари“ на 26 лева (около 18 щ. долара). Това означава, че цената на всички 20 800 кв. метра е 374 400 долара, т. е. всеки един от 15-те апартамента на Берберян е оценен от общинарите на… 24 960 долара. Това е абсурд, който обаче не прави никакво впечатление нито на следствието, нито на прокуратурата, нито на магистратите от трите съдебни инстанции.
А би трябвало, защото през 1998 г. Стефан Софиянски „ощави“ небезизвестния д-р Торао Токуда с един милион долара за 26 декара в местността „Погребите“ (т. е. по 38.4 долара за кв. метър), въпреки че реалната пазарна цена на един незастроен квадратен метър в кв. „Лозенец“ (срещу който се намират бул. „Н. Й. Вапцаров“ и местността „Погребите“) е около 500 долара.
Сега Берберян се изживява като първа защитничка на новия проект на проваления протестър-министър Христо Иванов! Редом до нея е и най-голямата й дъщеря Мануела.
А дали по-този начин Берберян и Мануела просто не искат да върнат жеста на Командира и неговите „Агнешки главички“ за оправдателната присъда?
Съмненията остават! Фактите са достатъчно ясно!
Ивайло КРАЧУНОВ,БЛИЦ